Четвъртата картина

Ярдли обядваше спокойно в едно кафене близо до прокуратурата, докато гледаше тълпите навън. В това време влязоха няколко хлапета, на не повече от тринайсет години. Дрехите им бяха мръсни. Попитаха нещо сервитьорката и си тръгнаха, след като тя поклати глава и каза: „Съжалявам“. През последното десетилетие броят на младите бездомници в Лас Вегас постоянно се увеличаваше и уязвимите тийнейджъри привличаха най-лошите хищници.

Серийните убийци от всички типове предпочитаха жертви, които няма да окажат съпротива, а младите проститутки бяха сред онези, които доброволно отиваха с тях на уединени места. Но убиец като Палача, който избираше жертви с нормален, тих живот, не беше от често срещаните.

Един млад русокос мъж паркира огромен джип пред заведението. Влезе в кафенето и се огледа наоколо. Забеляза Ярдли и се приближи до нея.

— Джесика?

— Да.

— Аз съм Кайл. — Той седна срещу нея, без да чака покана и без да се ръкува. Извади близалка от джоба си и я разопакова.

Ярдли се запита дали Лю не е набелязал Джакс за поста от известно време и само я чака да се оттегли.

Тя му се усмихна сърдечно, въпреки неговата неучтивост.

— Приятно ми е да се запознаем.

Джакс отново огледа кафенето.

— Защо поиска да се срещнем тук?

— Помислих си, че малко промяна няма да е излишна.

Очите му се стрелнаха из помещението и после той пъхна близалката в устата си.

— Харесва ли ти Лас Вегас?

Джакс повдигна рамене.

— Идвал съм тук много пъти. Знаех в какво се забърквам.

— Всъщност съм любопитна. Защо дойде? — попита Ярдли.

— Какво искаш да кажеш?

— Имам предвид, че „Особени случаи“ е изключително… специализирана област в съдебното преследване. Повечето прокурори я смятат за необходимо зло. Най-напред трябва да дадеш няколко години от живота си, ако искаш да се преместиш в отдел „Убийства“ или „Големи престъпления“ и после да станеш съдия. Никой не иска доброволно да бъде разпределен тук. Но ти си поискал. Чудя се защо.

Той пак повдигна рамене.

— Предполагам, че това е добра възможност. Пък и Уайоминг ми омръзна. — Джакс се втренчи в нея за момент, а после продължи: — Мислех, че си много по-възрастна. Казаха ми, че ще напускаш и реших, че ще се пенсионираш.

— Така е, ще напускам. Поне това място.

— И какво ще правиш?

— Може да отворя частна практика. Да работя нещо спокойно като завещания или договори. — Нещо, което не е свързано с кръв, помисли си Ярдли. — Искам да ти покажа нещо.

Тя извади лаптопа от чантата си и отвори на екрана файловете за Палача.

— Това е случаят, по който ще работим през следващите две седмици. Един репортер от „Лас Вегас Сън“ го нарече „Палача от Кримзън Лейк“ и предполагам, че прозвището му ще остане. — Ярдли посочи списък с файлове. — Виждаш, че материалите са подредени добре, но открих няколко грешки от страна на властите на окръг Кларк и една на ФБР. Докладът за микроскопските находки от аутопсията на втората жертва беше сложен при доклада на отдел „Изчезнали лица“, серологичното обобщение беше пъхнато при някаква допълнителна описателна информация, а показанията на един свидетел бяха вмъкнати в трийсет страници записки на екипа за събиране на веществени доказателства. Лесно оправих всичко, но непременно трябва да търсиш такива грешки, в случай че се окажат важни. Ще установиш, че много полицаи минават като булдозери през случаите, които разследват, и в повечето убийства това върши работа — тогава, когато извършителят е очевиден или има свидетели, като например стрелба от автомобил или обир в денонощен магазин. Но при серийни убийства, при които мотивът е неясен и извършителят е скрил следите си много добре, трябва да се работи бавно и методично. Харесва ми да започвам от долу нагоре и ти предлагам и ти да правиш същото.

Ярдли отвори електронна таблица, в която дванайсет клетки бяха запълнени със заглавия като „Процедури по елиминиране“, „Географски анализ“ и „Криминалистика (трасеологични следи, материални и нематериални)“.

— Това са основните места, които трябва да прегледаш лично. Полицията и ФБР може и да ти предоставят някакви доказателства, но не могат да ги организират по начин, по който съдебните заседатели лесно да разберат, и…

Джакс извади близалката от устата си и прекъсна Ярдли:

— Да… Виж, не се обиждай, но аз не работя така. Дълго време бях в отдел „Наркотици“, а и съм бил прокурор по цял куп дела за убийства. Всеки има метод на работа и честно казано, ми се струва, че твоят няма да ми помогне много.

— Тези случаи не са провалени наркосделки, Кайл. Обикновено става дума за много интелигентни убийци. Трябва да влезеш в главата им и то само от доказателствата, с които разполагаш. Само така ще можеш да разрешиш тези случаи.

Джакс се наведе напред.

— Завърших право на двайсет и една години и оттогава се боря да докажа, че знам какво правя. Не искам да участвам в състезание по мерене на пишки. Ти напускаш и напълно разбирам желанието ти да покажеш на наследника си какво мислиш, че си научила…

— Какво мисля, че съм научила?

Той въздъхна.