Четвъртата картина

— Успокой се. Искам само да кажа, че имам свой метод на работа, който винаги ми е носил успех. И той не е свързан с попълването на таблици. — Джакс захапа близалката и я задъвка, а после стана и остави пластмасовата пръчица върху ленената кърпа за хранене. — Ще прегледам файловете и ще ти кажа какво мисля.

Той излезе наперено. Ролексът на китката му подсказа на Ярдли, че обича показността.

Тя вече можеше да напусне. Новата къща я чакаше. Трябваше само да предаде недовършените си случаи на своя наследник и да си тръгне. Съмняваше се, че Джакс или Лю ще имат нещо против. Пръстите ѝ затрепериха над клавиатурата. Ярдли щракна на личната история, която Болдуин беше включил за Анджела Ривър.

Нямаше много. Анджела беше родена в Санта Моника, Калифорния, където беше родена и Джесика. Напуснала гимназия „Дейвис Порт“, по-късно взела изпитите си, дипломирала се и отишла в колеж. Нямаше вписани роднини. Майкъл беше една година по-голям от нея и нямаше криминално досие. Ривър имаше присъда за оказване на съпротива при арест. Ярдли отвори следственото дело. Полицията се беше опитала да арестуват Анджела за пушене на трева по време на концерт на открито и когато понечили да ѝ сложат белезници, тя се измъкнала и избягала. Ярдли се усмихна.

Влезе в „Инстаграм“ и намери профила на Анджела Ривър. Имаше снимки как се катери по скали, плува в океана, кара велосипед в планина, прави упражнения по йога и получава нещо на врата си от човек, който приличаше на будистки гуру. Цитатът под снимката в профила ѝ гласеше „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“.

Ярдли се вгледа в снимката — Ривър в поза от йога на ръба на скала, докато слънцето блестеше зад нея.

Какво е видял, когато те е гледал?

9.

Джесика настояваше да вечерят заедно поне няколко пъти седмично. Тази вечер Тара доведе и Стейси — нейна съседка, с която дружеше през последната година. Тара не си намираше лесно приятели — не само защото беше дъщеря на известен убиец, но и заради своята проницателност и интелигентност. Като малка често ѝ се налагаше да сменя училището, щом съучениците ѝ разберяха кой е баща ѝ. По едно време дори се движеше в лоша компания.

Сега със Стейси се смееха на нещо, докато си вземаха безалкохолни напитки от хладилника.

— Мирише много вкусно — каза Стейси.

— Яденето е готово. Сядайте.

Джесика напълни три чинии и седна при момичетата.

— Как беше днес? — попита тя.

Тара нави спагети на вилицата си и ги пъхна в устата си.

— Стажът ме убива — отвърна тя. — Иска се само да трупаш часове. Всичко отнема толкова много време.

— Винаги можеш да ги съкратиш.

Тара поклати глава.

— Щом се дипломирам, със сигурност ще ме назначат. Искам тази работа.

— Страхотно — каза Стейси. — Тя ще се дипломира само на двайсет години и ще печели много пари.

— Много се гордея с нея — рече Джесика и погледна дъщеря си.

Тара се изчерви.

След вечерята момичетата хукнаха към къщата на една приятелка и Ярдли остана сама. Имаше чувството, че стените я притискат, и макар че днес вече беше тренирала, облече си спортния екип и отиде във фитнес залата. Тича толкова бързо на бягащата пътека, че краката ѝ започнаха да се огъват, и трябваше да изпие един сок на бара, за да събере сили и да отиде до колата си.

Докато шофираше, тя изви гръб първо на една страна, а после на другата и разкърши врата си. Още беше млада, но вече усещаше болки в ставите, и не се възстановяваше толкова бързо от тренировки или боледуване както по-рано. Болката в гърба я накара да се замисли за предложението на Анджела Ривър да отиде в студиото ѝ за йога.

Ярдли се колеба няколко минути и след това потърси адреса.

Малкото студио на Анджела се намираше в предградията на Лас Вегас. Джесика надникна през прозореца и видя десетина души в различни пози върху рогозки за йога. Анджела Ривър се разхождаше между тях и от време на време помагаше на някого да се разтегне или му казваше нещо. Ярдли огледа паркинга. Очакваше да види някой помощник-шериф да седи в необозначена кола, но там нямаше никого. На Ривър би трябвало да ѝ бъде назначена охрана най-малко няколко дни. Ако Палача мислеше, че тя би могла да го разпознае, той можеше да се върне, за да довърши започнатото.

Ярдли изчака часът да свърши и влезе вътре. Анджела Ривър говореше с една ученичка, когато видя Джесика и ѝ помаха. Щом приключи разговора, отиде при нея.

— Радвам се, че дойдохте. Но пропуснахте урока.

— Исках само да видя как сте. Държите ли се?

Ривър повдигна рамене.

— Ами… държа се, доколкото мога. Приятелят ми Майкъл каза, че снощи съм плакала на сън. — Тя се усмихна смутено. — Но, хей, можеше да е много по-лошо, нали?

Ярдли се вгледа в нея. Ривър не изглеждаше толкова уверена и изпълнена с енергия както първия път, когато се видяха. Травмата явно вече ѝ се отразяваше.

— Анджела…

— Анджи. Приятелите ми ме наричат Анджи.

— Анджи, познавам отличен специалист по травми. Препоръчвам я на много жертви и тя наистина им помага.