Четвъртата картина

Докато говореше, Гарет гледаше съдебните заседатели. Това беше характерно за свидетел, който е прекарал много време в съда. Той им разказа за работата си във военната и гражданската полиция и за повишението си в детектив в отдел „Убийства“ в Шерифската служба. Гарет представи накратко подготовката, която е дал на други детективи и тази, която самият той е получил в Агенцията за борба с наркотиците и ФБР. Ярдли го попита още какво обича да прави през свободното си време, за да може съдебните заседатели да го опознаят по-добре. Встъпителните ѝ въпроси продължиха петнайсет минути, колкото да се увери, че вниманието на съдебните заседатели вече е насочено само към свидетеля.

— Разкажете ни за настоящия случай, детективе.

Гарет разказа как са им се обадили, че е открит трупът на Кати Фар, как е бил изпратен на местопрестъплението и какво е видял. След това разказа какво се беше случило с Анджела Ривър. Ярдли се обърна, за да види дали Ривър е в съдебната зала, но нея я нямаше.

— Детективе, открихте ли доказателства, които свързват тези престъпления с някой друг освен Майкъл Закари?

— Не.

— Имахте ли и друг евентуален заподозрян?

— Да. Господин Тъкър Фар представляваше интерес за кратко. Освен съпругата, дъщеря му…

— Възразявам! — обади се Астър и стана. — Може ли да се приближим?

— Да.

Ярдли и Астър се подпряха на катедрата на съдията. Уестън изключи микрофона и Астър каза:

— Господин съдия, ще възразя срещу всяко споменаване, че дъщерята на господин Фар е изчезнала. Въпросът явно ще накара съдебните заседатели да са пристрастни, отколкото ще докаже нещо. А и няма нищо общо с това дело.

— Нищо подобно — рече Ярдли. — Ясно е, че убиецът на госпожа Фар е отвлякъл и Хармъни. Съдебните заседатели трябва да го чуят.

— И какви доказателства ще представите? — попита Астър.

— Ще представим показанията на Тъкър Фар и агент Болдуин за къщичката на дървото, откъдето е била отвлечена Хармъни, както и какво са открили там.

— С други думи, нищо, господин съдия. Хармъни може да е избягала от дома си и те нямат доказателства, които да оспорят това, освен че си е забравила телефона. Това е само опит да се настроят съдебните заседатели срещу клиента ми. Те ще са предубедени поради самия факт, че е замесено дете, и госпожа Ярдли разчита именно на това.

Уестън се замисли.

— Играете нечестно, госпожо Ярдли.

— Господин съдия, изчезналото момиче е част от случая. Невъзможно е да е изчезнала случайно, скоро след убийството на майка ѝ. За съдебните заседатели е важно да получат пълна картина на доказаните събития.

— Или пък тя е избягала от дома си и това няма нищо общо с това дело — възрази Астър.

Уестън поклати глава.

— Това не ми харесва. Не мисля, че обяснява дали обвиняемият е убил госпожа Фар и се е опитал да убие госпожица Ривър. Забранявам да се споменава за Хармъни Фар и отвличането ѝ.

— Но, господин съдия…

— Това е решението ми. Моля, отдръпнете се.

Ярдли се постара да не издава чувствата си и се върна до катедрата.

— Детектив Гарет, вие намерихте доказателствата по този случай, права ли съм?

— Когато изпълнихме съдебната заповед за претърсване на имота на Майкъл Закари, специален агент Болдуин и аз извършихме първоначалния обиск. Аз открих предметите, залепени с тиксо под стола в стаичка в гаража.

Докато Гарет говореше, Ярдли представи снимки — стола, картините и кутията, в която бяха намерени доказателствата.

— Когато вие и агент Болдуин арестувахте обвиняемия, той какво направи?

— Буйстваше. Спореше с нас и се опита да се отскубне от мен, като ме блъсна. Затова се наложи да го притисна към стената и да заключа два пъти белезниците на китките му. Закарахме го до най-близкия участък за разпит, но той не отговори на въпросите. Беше изключително нервен, не го свърташе на едно място и постоянно се озърташе наоколо. Потропваше с единия си крак по пода като човек, който изпитва тревожност. Агент Болдуин размени няколко думи с него. Той сам ще ви каже. С разпита приключи моето участие в този случай.

— Благодаря, детективе. Нямам повече въпроси.

Астър стана и се подпря на катедрата. Вгледа се в Гарет за момент и след това попита:

— Казахте, че клиентът ми е бил нервен, така ли?

— Да, беше много нервен.

— Срещали ли сте го преди това, детективе?

— Не.

— Говорили ли сте с него по телефона?

— Не.

— Виждали ли сте видеозапис с него преди този случай?

— Не.

— Затова не можете да кажете какво е обичайното ниво на нервност или тревожност на доктор Закари, когато и да било, нали?

— Не разбирам какво искате да кажете.

— Той може да се е държал абсолютно нормално по времето, когато вие казвате, че е бил нервен, но вие не бихте направили разлика, нали?

— Ами, разбирам, когато някой е нервен. Обучени сме да откриваме измамата и нервността е един от признаците, за които следим.

— Хората се различават по нивата на тревожност и нервност, прав ли съм?

Гарет се замисли за момент.

— Да.

— И още веднъж ще повторя, вие не знаете обичайното ниво на нервност на доктор Закари, нали?

— Предполагам, не.

— Затова не можете да кажете дали нивото му на нервност в този ден е било обичайното. Нали така?