Четвъртата картина

Гарет погледна Ярдли.

— Не, но…

— Благодаря, детективе. Ще ви бъда много признателен, ако отговаряте честно пред съдебните заседатели вместо да се опитвате да бъдете уклончив.

— Не бях…

— Казахте, че доктор Закари е буйствал, прав ли съм?

Гарет отново погледна Ярдли, сякаш очакваше тя да направи нещо, за да не го прекъсва Астър.

— Да.

— Току-що сте го били арестували за убийство и отвличане, нали?

— Да.

— Някога арестували ли са ви за убийство?

— Не, разбира се.

— Бихте ли се съгласили, че това е доста травмиращо преживяване?

— Не бих могъл да знам.

— Отново ви моля да не отговаряте уклончиво, детективе. Травмиращо преживяване ли е да ви арестуват за убийство? Това вас би ли ви стресирало?

Той погледна съдебните заседатели. Ярдли си помисли, че би било идиотско, ако Гарет отрече. Можеше да загуби доверието на съдебните заседатели. Той се забави твърде дълго с отговора си и тя стана.

— Възразявам, господин съдия! Въпросът няма връзка с разглежданото дело.

— Отхвърля се.

— Детективе, травмиращо е, нали? — настоя Астър. — Да те измъкнат от работа, ченгетата да преобърнат наопаки дома ти и после да те арестуват за убийство, когато в Невада има смъртно наказание. Травмиращо е, да или не?

Гарет отново погледна съдебните заседатели.

— Да, би могло да бъде.

— Когато са травмирани, хората не се държат абсолютно разумно, нали?

— Не, не мисля.

— Те са нервни и разтревожени, нали?

— Предполагам.

— И ако невинен човек е арестуван за убийство, което е още по-травмиращо, не бихте очаквали той да се държи разумно и спокойно, нали?

— Не знам.

— Ако невинен човек е арестуван за убийство, което не е извършил, очаквате той да бъде нервен, нали? Дори изключително нервен?

— Не бих могъл да знам. Както казах, никога не са ме арестували за убийство.

— Хм. Да, добре, ще се върнем на това.

Ярдли продължи да наблюдава Астър още малко, после отново насочи вниманието си към Гарет. Астър умишлено се опитваше да го изкара от равновесие, но забележката за убийство я накара да се замисли. Прокурорите обикновено не проверяваха миналото на служителите на реда, които призоваваха като свидетели, но за всеки случай тя беше проверила Гарет и досието му беше чисто.

— А сега, нека поговорим за доказателствата, които сте намерили под стола. Вие ги открихте, нали?

— Да.

— И сте претърсили целия гараж заедно с агент Болдуин и трима заместник-шерифи?

— Точно така.

— Но вие сте отлепили тиксото и сте извадили кутията под стола?

— Да.

— И сте я показали на агент Болдуин.

— Да.

— Преди да намерите кутията, агент Болдуин и заместник-шерифите не са знаели за нея, нали?

— Не.

— Те са я видели чак когато вие сте я държали в ръцете си?

— Да, аз я намерих.

— Детективе, някога фабрикували ли сте доказателства за някое дело?

— Не, разбира се. Това е глупав въпрос, господин адвокат.

— Защо не оставите аз да преценя това, детективе? — обади се Уестън.

— Извинявайте, господин съдия. Но… понякога на човек му писва от адвокати, които нападат добри ченгета, за да отърват виновните си клиенти.

Астър не обърна внимание на забележката му и продължи:

— Никога не сте фабрикували доказателства, така ли?

— Не, господин адвокат.

— А някога наръгвали ли сте с нож някого?

Ярдли едва не се изсмя. Въпросът беше изключително нелеп. Понякога адвокатите си измисляха глупави въпроси, за да втълпят някаква представа в умовете на съдебните заседатели, като например: Употребявали ли сте хероин? Адвокатът може да няма никакво основание да пита дали полицаят е употребявал хероин, но съдебните заседатели щяха да се запитат защо адвокатът задава този въпрос.

Гарет също можеше да се изсмее или да се вбеси, но не направи нито едното, нито другото. Само се изчерви и изгледа свирепо Астър. Двамата се спогледаха така, сякаш знаеха нещо, за което Ярдли дори не подозираше. Тя бързо стана и каза:

— Възразявам! Насоката на този разпит е неуместна и провокативна. Моля съдът да инструктира господин Астър да се придържа към въпроси за този случай.

— Дали детективът някога се е опитвал да убие някого и да изфабрикува доказателства са изключително уместни въпроси, господин съдия, предвид че той е открил доказателствата срещу доктор Закари.

— Имате ли основание да задавате тези въпроси, господин адвокат?

— Да. Само ми трябва малко свобода на действие.

— Само малко, господин Астър. Не повече.

Астър кимна и отново се обърна към Гарет.

— И така, наръгвали ли сте някого с нож, детективе?

— Не — неотстъпчиво отговори Гарет, без да отмества поглед от него.

— А някога обвинявали ли са ви, че сте наръгали някого и се опитвате да набедите друг за престъплението?

— Не! — разярено отвърна Гарет.

Астър се втренчи в него, явно премисляйки нещо.

— Засега нямам повече въпроси, господин съдия.

— Много добре. Госпожо Ярдли, искате ли да попитате нещо?

— Не.

— Тогава сте свободен, детектив Гарет.

— Господин съдия, бихме искали да призовем свидетел за опровержение.

— Кой?

— Сега името ѝ е Кимбърли Алей. По-рано е била госпожа Кимбърли Гарет.

Ярдли стана.

— Може ли да се приближим?

Уестън кимна и двамата се приближиха до него.