Четвъртата картина

— Какво друго се случи по това време, госпожо Алей?

Тя си пое дълбоко дъх и издиша бавно.

— Разчитах само на своите доходи. Работех на пълен работен ден нископлатена работа и се върнах в колежа, за да завърша, затова не живеехме в най-добрия квартал. Разни тийнейджъри продаваха наркотици на ъгъла. Имаше една малка бакалия и те се навъртаха наоколо. Хората им даваха пари, а те им даваха нещо в замяна. Беше по-скоро обезпокоително, отколкото страшно, но понякога ставаха сбивания. Един ден — беше юни, десети юни същата година — полицаите почукаха на вратата ми. Току-що се бях върнала от работа и бях грохнала от умора. Готвех се да им кажа, че не знам нищо, защото бях сигурна, че са дошли да питат за едно сбиване, но те ми казаха, че приятелят ми по онова време, сега мой съпруг, Нейтън Алей, може би е наръгал някого с нож. Едно от момчетата, които продаваха дрога на ъгъла.

— Беше ли го наръгал?

— Категорично не. Нейтън беше по работа в Монреал, когато това се случи. Той държи магазин за хранителни добавки и беше на изложение. Показах на ченгетата профила му в Инстаграм, където Нейтън беше качил купища снимки на себе си там, но на тях не им пукаше. Казаха, че ще претърсят къщата и аз не можах да направя нищо.

— Какво се случи, когато претърсиха дома ви?

— Намериха нож. Военен нож. Сгъваем. Намериха го увит в тениска, изцапана с кръв.

— Ваш ли беше ножът?

— Не. Не го бях виждала преди.

— На Нейтън ли беше?

— Не. Ченгетата казаха, че Нейтън е наръгал онова момче и го арестуваха. После сержантът им говорил с няколко души, които били в Монреал с Нейтън. Тогава решиха, че съм аз, но видяха видеозаписа от къщата ми. Имам камера на входната врата, която започва да записва, когато няма движение наблизо. В нощта, в която момчето е било наръгано, беше записала мен и сина ми да се връщаме у дома и да излизаме чак на сутринта. Но на следващия ден беше записала нещо друго.

— Какво?

— Възразявам! Това е преразказ на непотвърдена информация. Ще трябва да видим видеозаписа, ако тя ще го обсъжда.

Астър сложи дивиди на масата на обвинението и попита:

— Може ли да доближа секретаря, господин съдия?

— Може.

Той даде дивидито на секретаря. На стената срещу съдебните заседатели се спусна прожекционен екран и приставът угаси осветлението. Секретарят зареди дивидито и на екрана се появи образ.

Всички в съдебната зала гледаха захласнато, докато видеозаписът показваше Кимбърли и малко, пълничко момче, които излязоха от къщата. После екранът потъмня. Когато камерата се включи отново, навън беше по-светло, по обед, а на верандата беше Лукас Гарет. Той забърза към вратата, като се огледа няколко пъти. Държеше нещо в ръцете си и започна да човърка ключалката. След малко вратата се отвори и той влезе.

— Какво видяхме току-що? — попита Астър.

— Това беше Лукас, който влезе с взлом в къщата ми. Камерата е скрита много добре и той не знаеше за нея.

— Сега ще превъртя напред петнайсет минути.

Екранът угасна и Астър превъртя четиринайсет минути и половина и образът се появи отново. Гарет излезе от къщата, втурна се към колата си и потегли.

— Показахте ли видеозаписа на полицията?

— Да.

— И какво се случи?

— Веднага прекратиха разследването срещу мен и Нейтън и казаха, че повече няма да ни безпокоят. — Кимбърли Алей погледна Гарет. — Казаха, че ще разпитат Лукас. Повече не ги чух и видях.

— Мислите ли, че Лукас е наръгал онзи младеж и е подхвърлил ножа у вас, за да арестуват приятеля ви и така да намали шансовете ви на изслушването за родителските права над сина ви?

— Възразявам! Предположения!

— Приема се.

— Благодаря, госпожо Алей. Това е всичко — каза Астър.

Ярдли не стана, а продължи да наблюдава Кимбърли Алей. Тя изглеждаше крехка и въпреки че бяха минали години от случилото се, уплашена. Един безпощаден кръстосан разпит би настроил негативно съдебните заседатели. А Ярдли не беше станала прокурор по случаи за сексуални престъпления и домашно насилие, като разкъсва жертвите на свидетелската скамейка. Тя се обърна към Гарет, който се беше втренчил в бившата си съпруга, и прошепна:

— Вярно ли е?

— Не. Не, по дяволите, не е вярно!

— Лъжеш.

Той направи гримаса и поклати глава.

— Знаеш ли, не ми трябват тъпотиите ви — нито твоите, нито нейните! Сама си осъди онзи задник!

Гарет стана и гневно излезе от съдебната зала. Ярдли само стисна зъби и мускулите на челюстта ѝ потръпнаха. Тя стана.

— Нямам въпроси към свидетелката, господин съдия.

55.

Небето беше тъмносиво. Болдуин се беше изтегнал върху капака на колата си и слушаше птиците в клоните на близките дървета и бръмченето на мухата, която от време на време прелиташе покрай него. Спомняше си един случай отпреди години, когато млада майка беше убита в този парк, докато бутала количката с бебето си. Изглежда, ако си бил в тази професия достатъчно дълго, започваш навсякъде да виждаш призраци.

Детектив Кристън Рийс пристигна няколко минути по-късно със синия си шевролет и слезе от колата. Беше облечена с черен панталон и червена риза. Пистолетът ѝ беше в лъскав кобур под мишницата. Тя облече сакото си и попита: