Четвъртата картина

— Сигурен ли се, че имаш време? Не трябва ли да гониш някого, който краде от „Голдман Сакс“?

— Мисля, че „Голдман Сакс“ могат да оцелеят и без мен. Хармъни обаче може да няма този шанс. Освен това е възможно той да я е отвлякъл.

Рийс кимна и погледна в посоката, в която беше тръгнал Ленард.

— Засега ще го следя и ще го поставя под наблюдение. Може би днес ще извадим късмет.

56.

Показанията на Кимбърли Алей бяха неприятни, но Ярдли реши, че преди края на днешното заседание отново ще призове Лукас Гарет на свидетелската скамейка. Искаше да му даде възможност да обясни какво се е случило според него, а после да се опита да докаже, че подозрителното поведение по време на тежък развод не означава, че той умишлено е набедил невинен човек. Тя просто нямаше друг избор.

Ярдли призова патолога на свидетелската скамейка. Доктор Матю Кари беше умен и спокоен и Ярдли вече знаеше, че е убедителен като свидетел. Беше се справил добре с голямото жури, когато го призова Джакс.

Ярдли имаше само два часа за показанията му, после Уестън обяви обедна почивка. Съдебните заседатели излязоха. Прокурорката взе чантата си и когато се обърна да излиза, видя Анджела Ривър да седи в дъното на съдебната зала.

— Хайде да обядваме някъде — предложи Джесика. Забеляза, че гримът на Анджела се е размазал от сълзите по лицето ѝ, когато се е опитала да ги избърше.

Ривър кимна.

— Добре, хайде.

В съдебната палата имаше ресторант. Обслужваше го само един мъж с униформа на главен готвач. Ярдли и Ривър си поръчаха салати и супа и седнаха на една маса до прозорец, който гледаше към улицата. В заведението имаше само няколко души, предимно адвокати и съдии.

— Държиш ли се? — попита Джесика.

— Не — отвърна Анджела.

Ярдли преглътна и изчака малко.

— Анджи, един детектив разпита всички присъстващи на конференцията, които е успял да намери, както и служителите от авиокомпаниите. Майкъл е бил на полета до Сан Диего и обратно, но не се е подписал в списъка на присъстващите на конференцията и не е взел пакетите, които са раздали там. Детективът не е открил нито един организатор или участник, който да потвърди, че е видял Майкъл. Мисля, че той е летял до Сан Диего, но там е наел кола и се е върнал, за да не бъде заподозрян. — Ярдли направи пауза. — Ти знаеше, че не е ходил на конференцията, нали?

Ривър държеше хартиена кърпичка и бавно късаше краищата ѝ.

— Майкъл не го е направил.

— Анджи…

— Познавам го. Не го е направил.

Джесика въздъхна.

— Тогава кой го е извършил, Анджи? Кой би си направил целия този труд, за да натопи Майкъл за нещо, което не е извършил?

— Не знам. Ако мислеше, че Майкъл е невинен, какво би направила, за да го докажеш?

— Ще се опитам да открия някого, който би имал полза той да влезе в затвора.

Ривър кимна.

— Тогава го направи. Знам, че нямам право да те моля, но заради мен… Ще го направиш ли? — Тя се пресегна и хвана ръката на Ярдли. — Не искам да го загубя. Ако не го е направил той… Не мога да се сетя за нещо по-ужасно от това, да го осъдят.

Ярдли погледна ръката ѝ.

— Ще се опитам да разбера нещо. Но ако няма нищо, ако не открия нищо…

— Знам… знам.

57.

Ярдли не спа много през следващите две нощи и изпи чаша чисто кафе преди началото на съдебното заседание. Дилън Астър и Лили Ричи си разменяха шеги на масата на защитата. Ярдли се обърна, но не видя Анджела Ривър. Не беше дошла и предишния ден.

Съдия Уестън влезе в залата и съдебните заседатели заеха местата си. Уестън се прозя, като закри устата си с ръка, и каза:

— Следващият свидетел, госпожо Ярдли.

— Щатът призовава специален агент Кейсън Болдуин на свидетелската скамейка.

Болдуин беше облечен с черен костюм. Беше леко брадясал, тъй като не се беше бръснал няколко дни. Положи клетва, седна на свидетелското място и се усмихна стеснително на съдебните заседатели. Ярдли го попита за името и професията му и разясни квалификацията му, като се отклони за кратко, за да представи опита му в правоприлагащите органи във Флота и полицията на Сан Франциско. След това попита:

— Какво си спомняте за този случай?

Двамата бяха работили заедно дълго и бяха установили свой ритъм. Ярдли задаваше по-общи въпроси, с отворен край, а Болдуин разказваше истории на съдебните заседатели, създавайки по-тясна връзка с тях.

— За първи път чух за случая от един колега от Шерифската служба. Той спомена за особената поза и ритуалния начин, по който е била убита госпожа Фар. Отначало си помислих, че става дума за окултно убийство.

— Защо?