Четвъртата картина

— При окултните убийства — например сатанинските — ритуалът е основен. Това не е просто убийство, а убиване по определен начин. Намираме символи по стените и пода или по самите жертви. Плътта им е нарязана многократно с остри инструменти. Освен това виждаме неща като изгорели свещи или кукли, или изрезки от някакъв документ, който убиецът смята за свещен. Ритуалът има своя символика, и има много доказателства за това. Най-често извършителите не си правят труда да почистят след себе си. Посланието, което искат да изпратят, е самото местопрестъпление. Затова в началото си помислих, че убийството на Кати Фар е свързано с някакъв култ, а окултните убийци никога не спират само с едно убийство.

— Защо?

— Защото мислят, че осъществяват някакъв висш замисъл. Те са фанатици и от двайсетгодишния си опит в правоприлагащите органи знам, че смъртта или затворът са единствените средства, с които може да бъде спрян един фанатик.

— Какво направихте, след като научихте подробностите за убийството на Кати Фар?

— Обадих се на детектива, на когото беше възложен случаят — Лукас Гарет — и го попитах дали някой не е забелязал нещо подозрително на Кримзън Лейк Роуд. Госпожа Фар е била убита в изоставена дървената къща, а там има много такива. Кварталът е отдалечен, без полицейски участък, затова на полицаите им отнема време, докато стигнат до там. Детектив Гарет и аз се съгласихме, че убиецът или убийците може да се върнат да оставят следващата жертва, защото вероятността да бъде открита там, е малка. Затова решихме, че е по-добре да наблюдаваме по-внимателно района. И един месец, след като намерихме госпожа Фар, ни се обадиха заради Анджела Ривър.

— Какво се случи с госпожица Ривър?

Болдуин описа обаждането на съседа, който беше видял, че спира някаква кола и някой завлича друг човек в една от дървените къщи.

— Веднага се срещнах с детектив Гарет, който взе двама помощник-шерифи и четиримата отидохме до къщата. Не видяхме кола, но забелязахме пресни следи от ботуши в пръстта, които водеха до задната врата. Бояхме се, че в къщата има друга жертва, затова не изчакахме съдебна заповед за обиск. Детектив Гарет имаше малък таран в багажника на патрулката и го извадихме.

Ярдли постави увеличена снимка на кухнята близо до съдебните заседатели и накара Болдуин да опише как са намерили там Анджела Ривър, все още жива, и първия ѝ разпит в болницата.

— Кога за първи път се срещнахте с обвиняемия, Майкъл Закари?

— На следващата вечер в дома му.

— Какво впечатление ви направи той?

— Възразявам! — обади се Астър. — Свидетелят не е психолог.

Ярдли се обърна към съдия Уестън.

— Агент Болдуин има дългогодишен опит в правоприлагащите органи, господин съдия. Мисля, че си е спечелил правото да ни разкаже общите си впечатления.

— Отхвърля се. Моля, отговорете на въпроса.

— Господин Закари изглеждаше изключително нервен — обясни Болдуин. — В някои от отговорите му нямаше логика и му беше трудно да отговаря, без да заеква или да се озърта наоколо. Не го свърташе на едно място и се местеше неспокойно на стола. На два пъти, когато не знаеше какво да отговори, поиска да отиде в тоалетната. От опит знам, че това са признаци, че лъже.

— Защо мислите, че се е опитвал да ви излъже?

— Бил съм в такива ситуации и преди, когато жертвата е съпруга или приятелка и е трябвало да разговарям със съпруга или приятеля. Съпругът или приятелят обикновено ни засипват с въпроси какво правим, за да заловим извършителя. Те знаят, че съпругите или приятелките им няма да се чувстват в безопасност, докато извършителят е на свобода и не е идентифициран, и затова искат да знаят какво се прави, за да бъде заловен. Господин Закари не се държа така. Не попита нищо. Според мен той знаеше, че е заподозрян. Освен това господин Закари се вмества в психологическия портрет, който по-късно аз и нашият експерт съставихме.

— И какъв е психологическият портрет?