Четвъртата картина

— Девет дни след смъртта на жертвата беше идентифициран заподозрян — започна да чете Болдуин. — Той живееше през четири къщи северно от дома на жертвата и беше установено, че е пациент на психиатрията с история на тежко психично заболяване. Живееше с родителите си. Заподозреният е афроамериканец, четиресет и една годишен и работи като чистач в местната гимназия. Не е женен и има история на нестабилни и краткотрайни връзки. Коефициентът му на интелигентност е деветдесет. Има история на опити за самоубийство и в електронните му устройства беше намерена богата колекция порнография.

— Нека ви спра тук, агент Болдуин. И така, Нолан отговаря идеално на профила, изготвен от вас, нали?

Болдуин въздъхна дълбоко. Изражението му беше сурово.

— Да.

— И вие получихте самопризнания от него?

— Да.

— И по-късно той беше осъден за предумишлено убийство и получи доживотна присъда?

— Да.

— Къде е Нолан сега?

Болдуин не отмести поглед от очите на Астър.

— Последния път чух, че живее в Розета Парк и пак работи като чистач.

— Освободили са го? — попита Астър, преструвайки се на изненадан.

— Да.

— Всъщност са го освободили, защото в Центъра за невинност в Роки Маунтин са направили независим ДНК анализ от този в лабораториите на ФБР. Намерили са дванайсет грешки в анализите, с които е било открито съвпадение със семенната течност на господин Нолан.

— Това беше грешка на една лаборантка, да.

— Лаборантка, която е прецакала колко случая?

— Не сме сигурни.

— Сто? Двеста?

— Вероятно не толкова много. Грешките ѝ бяха открити бързо и тя беше уволнена, след като беше работила във ФБР приблизително два месеца.

— И после за убийството беше осъден друг, нали?

Болдуин се поколеба.

— Да.

— Някой си Брус Хупър, мъжът, за когото е била сгодена жертвата, прав ли съм?

— Точно така.

— Господин Хупър е завършил социология, така ли?

— Да.

— И е бял?

— Да.

— Не е известно да е имал психични разстройства и се е справял много добре на постоянна работа на пълен работен ден в книжарница, нали?

— Точно така.

— И е бил заловен, защото се похвалил на един приятел, че е убил жертвата, и този приятел се обадил на полицията, нали?

— Да.

— И после Хупър е направил самопризнания, така ли е?

— Да.

— И Нолан е бил освободен?

— Да.

— Нолан е бил невинен?

— Да.

Астър се приближи до Болдуин, толкова близо, че докосна преградата пред съдебните заседатели. Беше очевидно, че темата е чувствителна за Болдуин и Астър, изглежда, умишлено се опитваше да го смути и обърка.

— Изпратили сте невинен човек в затвора с доживотна присъда.

— Не беше така…

— В онзи случай сте получили самопризнания. Майкъл Закари призна ли за това престъпление?

Болдуин погледна Ярдли.

— Не.

— Тогава е имало следи от ухапвания на убиеца. В този случай има ли следи от ухапване?

— Не.

— Имало е ДНК. И на двете местопрестъпления ли има ДНК на доктор Закари?

— Не, не открихме негова ДНК на нито едното от двете местопрестъпления.

— Но той отговаря на профила, нали?

— Да.

— Нолан също отговаряше на профила, нали?

Болдуин се поколеба.

— Да.

— Агент Болдуин, вие имате по-малко убедителни доказателства по този случай срещу доктор Закари, отколкото срещу Нолан, нали?

Болдуин прокара език по вътрешната страна на бузата си.

— Предполагам, че може да се каже.

— Тогава той може би е невинен, но вие нямате представа, нали? Защото отговаря на профила?

— Профилирането не работи така. От вашите уста звучи…

— Възможно ли е ето там да седи невинен човек, агент Болдуин? — разпалено го прекъсна Астър и посочи Закари. — Възможно ли е той да е невинен, а вие да не знаете, защото отговаря на профила ви?

— Не, това не е…

— Бяхте ли убеден във вината на Нолан, когато дадохте показания срещу него?

Болдуин въздъхна.

— Да.

— Напълно убеден?

— Да.

— Тогава колко убеден сте сега, че доктор Закари е извършил тези престъпления, предвид това, че разполагате само с няколко спринцовки и ролка бинт, намерени от детектив, който е подхвърлял доказателства преди?

— Възразявам! — намеси се Ярдли.

— Оттеглям въпроса си.

Астър се отдалечи от Болдуин и се подпря на катедрата. Ярдли погледна съдебните заседатели, но не можа да разбере доколко Астър е успял да опише картина на федерален агент, който разчита твърде много на една псевдонаука, и детектив, който по някаква неизвестна причина е набедил Майкъл Закари.

— Агент Болдуин, вие сте били напълно сигурен, че Нолан е виновен за убийство. Ако трябва да определите процент, колко процента сте сигурен, че доктор Закари е виновен?

— Не мога да определя число.

— Разбира се, че можете. Опитайте. Деветдесет? Петдесет? Пет?

Двамата се втренчиха гневно един в друг. Болдуин си пое дъх и каза:

— Сигурен съм сто процента, че той е извършил престъплението.

— Сто процента! Еха! Същата сигурност, както когато сте осъдили невинен човек. Е, в името на обществото се надявам, че в един момент може да покачим на сто и десет процента, преди да съсипете живота и на други невинни хора.

— Възразявам!

— Оттеглям думите си. Нямам повече въпроси.

* * *