Четвъртата картина

— Той е наркоман. Направо лъха на метамфетамини. И вероятно си го приготвя сам, горкото копеле! Рийс изпрати екип да го наблюдава. Живее в рехабилитационен център за временно настаняване близо до булевард „Флорънс“. Излязъл от затвора преди осем месеца. Бил е зад решетките заради сбиване за наркотици. Но ето какво трябва да знаеш. Той твърди, че видял Хармъни в деня след изчезването ѝ, по обед. По това време Майкъл Закари е бил в болницата, а Тъкър Фар — на работа. Има хора, които ще потвърдят алибитата им. Затова, ако този тип е прав, не я е отвлякъл нито един от двама им. В такъв случай, те или имат съучастник, или изчезването на Хармъни няма връзка със случаите на Кати и Анджела.

— Но защо се е обадил?

— Поиска двеста долара. Трябваше да видиш лицето на Рийс, когато ѝ каза. Помислих, че тя ще го порази с електрошок в топките пред очите ми.

— Не е ли споменал по телефона, че иска пари?

Болдуин поклати глава и отпи глътка бира.

— Между другото, оказа се, че кръвта по колието е на Хармъни. Напълно възможно е да е избягала от дома си и да се е одраскала, но имаме кръв по колие, което тя никога не сваля, и телефон, оставен в къщичка на дърво. Колко тийнейджъри познаваш, които могат да живеят без телефоните си? И Тъкър не мисли, че липсват дрехи или обувки, затова Хармъни не е взела нищо, преди да избяга. Не го вярвам. Не мисля, че онзи тип каза истината. Тя не е избягала.

Ярдли погледна към тъмната пустиня и видя, че луната се беше появила като тънък сърп на небето.

— Каква е вероятността Хармъни да е отвлечена случайно от непознат насред цялата тази история?

— Малка.

— Бих казала, че на практика е невъзможно. Ако не е избягала и не е отвлечена, сигурно е същият човек. Трябва да предположим, че я е отвлякъл онзи, който е убил майка ѝ и се е опитал да убие Анджи.

— Какво искаш да направя?

Ярдли разтри слепоочията си, опитвайки се да облекчи главоболието, което чувстваше, че започва ниско от врата ѝ.

— Мислех, че вече не работиш по случая.

Болдуин махна пренебрежително с ръка.

— Цял ден бях в съда. Ще правя каквото искам през свободното си време. Ашли може да си го начука.

— Признателна съм ти. Лукас Гарет не отговаря на обажданията ми, затова мисля, че вече няма да помогне много.

— Защо не отговаря на обажданията ти?

— Дълга история — отвърна Ярдли, отвори бирата си и отпи малка глътка. — Искам да говоря с мъжа, който е видял Хармъни.

— Той е под наблюдение. Нека първо видим какво ще стане.

Тя прокара палец по гладкия етикет на бутилката.

— Ако греша, Кейсън, и Закари не е убиецът, но го осъдят, тогава няма да го преживея. И ако не го е направил той, всеки ден, който прекара в затвора, ще бъде заради мен. Не мога да чакам да видя какво ще стане. Трябва да се срещна с него.

Болдуин се замисли, като не я изпускаше от поглед, и вдигна рамене.

— Със Скарлет щяхме да излизаме на вечеря. Ще ѝ изпратя съобщение да я отложим.

59.

По-късно същата вечер Тара си обу дънки, облече си широк суитшърт с качулка и си сложи бейзболна шапка на главата. Извади комплекта татуировки от гардероба и отиде в банята, където внимателно си залепи няколко. Фотографската ѝ памет помнеше с абсолютна точност формата и мястото на предишните татуировки.

Гарос Васили беше голям търговец на произведения на изкуството, за когото ѝ беше казал баща ѝ. Тара се беше разровила за повече информация. Беше открила, че освен това се говори, че продава наркотици. Агенцията за борба с наркотиците го беше арестувала за нелегална търговия, но случаят беше прекратен, защото не бяха разбрали как е внасял дрогата в страната. Тара веднага се досети. Васили сигурно криеше наркотиците в картините.

Когато попита Еди Кал откъде се познават, той само се усмихна и отвърна, че това не е важно.

Тара се погледна в огледалото. Дори приятелите ѝ трудно биха я познали. Беше странно, сякаш от огледалото я гледаше непозната. Сърцето ѝ биеше лудо в гърдите и тя не можеше да каже дали е от вълнение, или от страх.

Срещата щеше да се състои в уединен апартамент близо до Олд Стрип — западнал квартал на Лас Вегас, с множество занемарени барове, клубове за стриптийз и салони за татуиране за пияните туристи, които прибързано си пожелаваха постоянен спомен за тази нощ.

Комплексът се състоеше от три сгради и беше слабо осветен. Тара паркира на две пресечки оттам и тръгна пеша. Нощта беше топла. Няколко младежи, наблъскали се в една кола, натиснаха клаксона и изкрещяха нещо неприлично, макар че Тара се съмняваше дали могат да определят пола ѝ, още по-малко как изглежда. Тормоз заради самия тормоз.

Тя застана пред комплекса и остана там няколко минути. Пред третата сграда беше паркиран голям черен джип, но наоколо нямаше никого. Тара пъхна ръце в джобовете си, наведе глава и тръгна колкото се може по-небрежно. На входа пушеха двама мъже, които спряха да говорят, когато я видяха. Тя ги погледна и продължи към третата сграда.

Качи се на третия етаж. Първият апартамент беше необитаем, но в следващия светеше.