Четвъртата картина

Съдия Уестън приключи заседанието за деня, позовавайки се на лични причини, и каза, че ще продължат на следващата сутрин. Астър се приближи до масата на Ярдли и рече:

— Все още ще се съгласим на непредумишлено убийство.

— Не виждам нещо да се е променило, Дилън.

— Шегуваш ли се? Съдебните заседатели мислят, че детективът ти е машина за подхвърляне на доказателства, а профилът на Болдуин все едно описва Бъгс Бъни. И само почакай да призова Тъкър Фар да разкаже как е отвлякъл и се е опитал да изнасили четиринайсетгодишно момиче.

— Това не е много ясно.

— Въпросът не е там. Въпросът е дали е достатъчно ясно, за да доведе до основателно съмнение. Сигурна ли си, че искаш да рискуваш? Може да пуснат Закари на свобода.

Ярдли преметна чантата си на рамо.

— Ще си помисля.

58.

Ярдли излезе от съдебната палата, но не искаше да ходи в прокуратурата. Всички там се държаха дружелюбно, но беше очевидно, че тя е аутсайдер. Беше там само за едно дело и после щеше да си тръгне. Не я канеха на обяд и не ѝ разказваха за игри на покер или екскурзии, а понякога, щом се появеше, разговорите секваха.

Тя се прибра вкъщи, приготви набързо киш и пържени картофи за вечеря и нареди масата. Тара се върна малко след седем, смъкна раницата от гърба си и я пусна на пода.

— О, боже! Капнала съм от умора.

Джесика я гледаше и се чудеше как да повдигне въпроса за баща ѝ и какво е направила Тара с картините. Вместо това тя попита:

— Труден ден във фирмата?

Тара си взе един пържен картоф, пъхна го в уста и седна на масата.

— Работим върху алгоритъм, който ще помогне за диагностициране на медицински състояния. Но Джаред каза, че на хората няма да им хареса, защото не искат машина да им поставя диагноза.

— Работиш върху нещо толкова сложно?

— Е, помагам за някои неща. Върша черната работа. Но е много, защото никой от шефовете не знае какво точно иска. Някои се опитват да премахнат медицинската област, а други искат само да копират други продукти и да печелят пари.

Очите на Тара заблестяха и кожата ѝ се зачерви. Джесика се запита дали само младите изпитват този ентусиазъм. Дали някога, като начинаещ фотограф, беше чувствала същото и тя? Или може би… когато стана прокурор? Ярдли се зачуди дали, ако започне наново, промяната ще ѝ помогне пак да се почувства по този начин.

В края на краищата, тя не каза нищо за Еди Кал. Двете вечеряха, разговаряха за незначителни неща, не за работа, и после Джесика се излегна на дивана да чете, а Тара отиде в банята да се изкъпе. Болдуин беше изпратил съобщение дали може да дойде да поговорят и малко по-късно се появи на вратата. Беше облечен с костюм и носеше две бутилки вносна бира. Даде едната на Джесика и каза:

— За това, че прекъснах вечерята ти.

Двамата излязоха на балкона.

— Добре ли си? — попита Ярдли. — Изглеждаш изтощен.

Седнаха на шезлонгите. Болдуин отвори бирата си и отпи малка глътка.

— Напоследък не спя много. Днес не мина добре, нали?

— Всичко е наред.

— Случаят „Нолан“… беше пълен провал. Лабораторията се издъни, аз се издъних, специалистът по дентална медицина се издъни, а Нолан се вмести идеално в профила. — Болдуин поклати глава. — Много пъти сме успявали, но изваждаш само един скапан случай, и всичко заприличва на магьосничество.

— Не се тревожи толкова. На втория разпит ще спомена десетина пъти, когато профилирането е помогнало за залавянето на престъпника, а ти може да говориш за това на съдебните заседатели колкото дълго искаш. Само бъди подготвен.

Той въздъхна.

— И шефът ми мисли, че профилирането е глупост. Накара ме да се занимавам със случаи, които искат само четене на кашони с документи. Но това отнема целия ми ден. В сравнение с това, да те размазват в съда в продължение на един час, не изглежда толкова лошо.

— Може да не мислиш така, ако това попречи на заседателите да вземат единодушно решение и се наложи пак да даваш показания.

— Да, може би.

— За какво искаш да говорим, Кейсън? Ако беше нещо банално, щеше да ми го кажеш по телефона.

— Не е банално. Има някои неща, свързани с изчезването на Хармъни, които трябва да знаеш.

— Какви?

— Един мъж се обади на Кристън Рийс. Твърди, че е видял Хармъни Фар. Познал я от снимката ѝ в медиите. Рийс уговори среща с него и ми се обади. Срещнахме се и той каза, че я видял на предната седалка на нечия кола пред един бар. Хармъни слязла от колата, говорила по телефона си и се смеела. Изобщо не изглеждала в беда.

— Може ли да му се вярва?

Болдуин отпи голяма глътка била и поклати глава.