Четвъртата картина

— Ще възразя срещу този свидетел, освен ако тя няма да добави нещо важно и съществено по това дело.

— Не обичам да се опипва почвата, господин Астър — каза Уестън.

— Не опипвам почвата, господин съдия. Детектив Гарет застана на скамейката и заяви, че никога не е бил обвиняван, че е наръгал някого и не е бил обвиняван във фалшифициране на доказателства. Нито едното от двете не е вярно.

— Това е абсурдно! — възрази Ярдли.

— Тогава няма какво да загубиш, ако се съгласиш тя да даде показания.

Ярдли го погледна в очите и реши, че Астър не блъфира. Определено знаеше нещо.

— Искам да я разпитам, преди да застане на свидетелската скамейка.

— Не се прави така със свидетелите за опровержение, господин съдия. Правилата за доказателствата са ясни: ако някой лъже на свидетелската скамейка, ответната страна може да призове свидетел за опровержение, без да уведоми предварително другата страна. Презумпцията е, че ответната страна би трябвало да знае, че свидетелят ѝ ще излъже и не би трябвало да се нуждае от време, за да се подготви.

Уестън въздъхна.

— Дано това не са някакви глупости, адвокате. Ужасно ми се пуши и не искам да седя тук, да слушам тъпотии и да се изнервям.

— Не са глупости.

— Тогава ще я допусна да даде показания, но ако реша, че са тъпотии, ще ви прекъсна.

— Господин съдия — каза Ярдли, — полага ми се кратко прекъсване, за да разговарям със свидетелката. Подадохме молба за реципрочна информация и господин Астър не е споменавал нито дума за госпожа Кимбърли Алей. Освен ако не е разбрал за нея преди малко, би трябвало да бъда уведомена предварително, че тя е потенциален свидетел за дискредитиране. Макар и точно преди детектив Гарет да даде показания.

— Бих искал госпожа Ярдли да ми посочи закон или правило за доказателствата, което гласи, че трябва да предупредя предварително за свидетел за дискредитиране. Това е глупав аргумент, защото тя не се е разровила достатъчно дълбоко в миналото на детектива и сега…

— Реципрочната информация изрично изисква уведомяване за потенциални свидетели за дискредитиране. Ти умишлено скри свидетелката от мен, за да можеш…

— Успокойте се и двамата! — прекъсна я Уестън и въздъхна продължително, докато размишляваше. — Нека приключим с този въпрос. Искането ви е отхвърлено, госпожо Ярдли. Ако детектив Гарет лъже, вие би трябвало да го знаете.

— Господин съдия…

— Искането се отхвърля! Не ме карайте да ви включа в черния си списък, както съм направил с господин Астър.

— Обиден съм, господин съдия. Мислех, че сме приятели.

Уестън изкриви лице в гримаса и рече:

— Призовете свидетелката, за да можем после да направим почивка.

Ярдли се върна на масата на обвинението. Тя направи знак на Гарет да седне зад нея на скамейката, предназначена за помощник-прокурори. Ярдли се обърна към него и прошепна:

— Какво ще каже тя, Лукас?

— Нищо хубаво. Но всичко това са глупости. Бях напълно оневинен. Дори нямаше официално разследване на вътрешния отдел.

— Оневинен за какво?

— Приятелят ѝ наръга някакъв гангстер в квартала им и после скри ножа. Съчиниха някаква идиотщина, че съм бил аз и че съм влязъл в къщата им и съм го подхвърлил. Вдигнаха голяма врява, за да може тя да вземе пълни родителски права над сина ни.

Ярдли се втренчи в него. И тя като Гарет беше обучена да открива издайнически признаци на лъжа, макар и в университета, в клиники по поведенческа психология. Гарет изглеждаше спокоен и отпуснат и отговаряше подробно на въпросите ѝ. Това беше признак на честност и откровеност. Но той побесня, когато Астър повдигна въпроса. Гневът беше нормална реакция към несправедливо обвинение, но яростта не беше. И фактът, че разводът и родителските права над детето му бяха част от проблема, усложняваше нещата. Беше много трудно да разгадае мислите му.

— Ти имаше ли нещо общо с това, Лукас? Ако си имал, сега е моментът да ми кажеш, защото, когато влезе в съдебните протоколи, информацията ще стане публична.

Гарет погледна Астър и устните му се извиха в презрителна усмивка.

— Малко мръсно копеле! Кълна се, че ако не бяхме в съдебна зала, щях…

— Хей, остави ме аз да се тревожа за него. Ти се тревожи за себе си. Разкажи ми всичко, което ще каже тя.

Вратите на съдебната зала се отвориха и приставът въведе привлекателна жена с червена рокля. Гарет ококори очи, когато я видя, и я проследи с поглед, докато тя прекосяваше залата и после положи клетва.

Ярдли скочи на крака и каза:

— Господин съдия, бих искала кратка почивка, за да разговарям с детектив Гарет.

— Отхвърля се.

— Тогава бих искала пет минути почивка за тоалетна.

— Отхвърля се. Не съм глупав, госпожо Ярдли.

— Някои съдебни заседатели може да искат да отидат до тоалетната, преди да продължим.

Уестън се обърна към съдебните заседатели.

— Някой желае ли да отиде до тоалетна?

Ярдли се надяваше, че някой ще вдигне ръка, но никой не го направи.

— Почивката се отхвърля — каза съдията. — Господин Астър, имате думата.

Астър пристъпи към свидетелката, но застана близо до съдебните заседатели, така че когато го погледнеше, Кимбърли Алей сякаш гледаше тях и им говореше директно.