Четвъртото измерение

— Тази: през хиляда деветстотин осемдесет и пета година една деветнадесетгодишна жена, Кати, е била първа година студентка в Корнел Юнивърсити. На двадесети декември същата година тя е карала своя приятел към един супермаркет в Итака, Ню Йорк, където той е работил. По пътя колата попада на заледен участък, занася се, плъзга се десет метра, и се удря в едно дърво. Младият мъж има само няколко счупени ребра, но автомобилна гума, която е била на задната седалка, полита напред и удря Кати по главата. Тя изпада в хронично вегитативно състояние, по-точно кома, и е поставена на животоподдържаща система във Вестфалския здравен център в Брайтън, Ню Йорк. Десет години по-късно, през януари хиляда деветстотин деветдесет и шеста, когато тя все още е в кома, се открива, че е бременна.

— Как е било възможно? — възкликна Кайл.

— А това е тонът, който използваш, когато ми говориш по сексуални въпроси. Мислиш, че след като съм симулация, не бих могъл да бъда деликатен в тази област. Но ти си този, който е наивен в случая, д-р Грейвс. Младата жена е била бременна в петия месец защото е била изнасилена.

Кайл се отпусна в стола си.

— О!

— Полицията провежда разследване — продължи Чий-тах. — Изготвят списък от седемдесет и пет мъже, които са имали достъп до стаята на Кати, но търсенето бързо се свежда до един петдесет и две годишен фелдшер, който се казва Джон Л. Хоръс. Хоръс е бил уволнен от Вестфал три месеца по-рано за опипване на една четиридесет и девет годишна пациентка с множествена склероза. Той отказва да даде ДНК проба, но полицията взема такава от пощенски плик и марка, които е наплюнчил и определят с вероятност сто милиона към едно, че Хоръс е бащата.

— Радвам се, че са го хванали.

— Наистина. Между другото обаче се чудя защо този изнасилвач автоматично получава членство в човешката раса, а аз трябва да се доказвам?

Кайл с провлачена стъпка отиде до кафемашината и си сипа чаша кафе.

— Това е много добър въпрос — каза най-после той.

Чийтах мълча известно време, а после проговори:

— Има още от тази история.

Кайл отпи глътка от кафето си.

— Така ли?

— Стоял е въпросът за инцидентното зачеване.

— А, да… О, чакай — искаш да кажеш бебето. Да, за бога. Какво се е случило?

— Преди катастрофата Кати е била предана римокатоличка. Следователно тя е била срещу аборта. Вземайки това предвид, родителите на Кати решили, че тя трябва да роди бебето и те ще го отгледат.

Кайл не можеше да повярва.

— Да роди бебето, докато е в кома?

— Да. Възможно е. Жени в кома са раждали и преди, но това е бил първият известен случай, когато жена забременява, докато е в кома.

— Трябвало е да махнат бебето — промърмори Кайл.

— Вие човеците толкова бързо вземате решение — каза Чийтах с нещо като завист в гласа си. — Аз се опитвам да разреша този проблем и откривам, че не мога.

— Какво искаш да кажеш?

— Склонен съм да мисля, че ако оставят детето, то би трябвало да се даде за отглеждане.

Кайл примига.

— Защо?

— Защото майката и бащата на Кати, които я карат да роди бебето при такива крайни обстоятелства, показват, че не са подходящи за родители.

— Интересен възглед. Имало ли е някакви анкети на времето за това какво трябва да се направи?

— Да, но възможността, която аз предложих, дори не е била изказана — предполагам, че тя е нещо, до което не би стигнал нормален човек.

— Не, не е така. В твоята позиция има логика, но тя не изглежда правилна от емоционална гледна точка.

— Ти каза, че трябва да махнат детето — каза Чийтах. — Защо?

— Виж, аз защитавам правото на избор, но дори и тези, които са за живота, правят изключения в случаи на кръвосмешение или изнасилване. А и какво ще стане с детето, за бога? Какво въздействие би имал върху живота му такъв произход?

— Не се сетих за това — каза Чийтах. — Детето се ражда на осемнадесети март хиляда деветстотин деветдесет и шеста и ако е все още жив, ще бъде на двадесет и една години. Разбира се, самоличността му е била засекретена.

Кайл не каза нищо.

— Кати — продължи Чийтах — умира на тридесет години, един ден преди първия рожден ден на детето; тя изобщо не излиза от кома. — Компютърът направи пауза. — Наистина ме озадачава. Етичната дилема — да или не на аборта — би могла да бъде разрешена при едни по-крайни обстоятелства, макар че аз изглежда не съм в състояние да намеря верния отговор.

Кайл кимна.

— Всички ние по различен начин сме подложени на изпитания.

— Знам това по-добре от другите — каза Чийтах с тон, който правдоподобно имитираше унилост. — Но когато аз съм подложен на тест, ти си този, който ме изпитва. Когато обаче хората са подложени на изпитание — а един случай като този определено прилича на изпит — кой ръководи теста?

Кайл отвори уста да отговори, но се отказа и само промълви:

— Това е още един много добър въпрос, Чийтах.

Хедър седна в офиса си и се замисли.

Години наред, ден след ден, тя се бе взирала в посланията от космоса, опитвайки се да проумее техния смисъл.