Четвъртото измерение

Те трябваше да са правоъгълни образи. Тя се бе опитала да установи дали има някаква културна обусловеност по отношение на неделимите числа, някаква причина тя да ги тълкува по един начин, докато някой от Китай или Чад, или Чили да ги тълкува другояче. Но нямаше нищо — единственото културно разногласие, до което стигна, беше спорът дали числото 1 отговаря на изискванията за неделимо число.

Не, ако дължината на сигналите беше произведение на две неделими числа, тогава единственото логично заключение беше, че се има предвид те да се подредят в правоъгълни мрежи.

В нейния компютър бяха съхранени всичките 2843 послания от космоса.

Имаше обаче няколко послания, които бяха разшифровани още от самото начало. Единадесет, да бъдем по-точни — едно неделимо число. Така че оставаха 2832 недешифрирани послания.

Сега това число не беше неделимо — то беше четно, а по дефиниция нямаше други неделими четни числа освен 2.

Един квантов компютър би могъл да й каже за миг кои бяха делителите на числото 2832. Очевидно половината на тази стойност ще бъде делител — 1416 се съдържа два пъти. А половината на това е 708. Половината на това е 354. Половината на това — 177. Но 177 беше нечетно, което означаваше, че неговата половина няма да бъде цяло число.

Понякога си мислеше, че всяко послание представлява само част от едно по-голямо цяло, но досега не бе намерила смислен начин за подреждане на страниците. Разбира се, преди няколко дена те изобщо не знаеха колко е общия брой на страниците.

Но сега вече знаеха. Може би те наистина се подреждаха в по-големи групи по същия начин, както няколко гърбове на търговски карти често образуваха картина.

Тя изкара програмата с изчислителни таблици върху настолния си компютър и състави малка таблица, която просто делеше числото 2832 на последователни цели числа, като започна от 1.

Имаше само двадесет числа, които деляха 2832 без остатък. Тя изтри тези, при които имаше остатък, и получи следната таблица:

Това цяло число	се съдържа в 2832 толкова пъти
1	2832
2	1416
3	944
4	708
6	472
8	354
12	236
16	177
24	118
48	59
59	48
118	24
177	16
236	12
354	8
472	6
708	4
944	3
1416	2
2832	1

Разбира се, повечето изследователи приемаха, че има 2832 самостоятелни страници с данни, но може би не бяха повече от една, съставена от 2832 части. Или би могло да бъдат две страници, всяка от които е съставена от 1416 части. Или три, съставени от по 944 части. И така нататък.

Но как да разбере коя комбинация са имали предвид кентавърийците?

Тя впери поглед в таблицата, отбелязвайки наум нейната симетричност: първият ред беше 1 и 2832; последният беше обърнат — 2832 и 1. И така редовете бяха по двойки, като се вървеше отгоре и отдолу, докато се стигнеше до средните два реда: 48 и 59; 59 и 48.

Като че ли средните два реда бяха оста, валът, около който се завърташе голямата перка от цифри.

И…

Господи…

С изключение на 1, 3 и 177, единственото възможно неделимо число в таблицата беше 59: всички други бяха четни и по дефиниция не можеха да се считат неделими.

И — чакай. Кайл й бе показал един трик преди години. Ако сборът на цифрите, съставляващи едно число, дава стойност, която се дели на три, тогава и самото число се дели на три. Добре, цифрите, които образуваха 177 — едно, седем и седем — събрани даваха петнадесет, а в петнадесет три се съдържаше пет пъти, което означаваше, че 177 не може да е неделимо.

Какъв обаче бе случаят с числото 59? Хедър направи друга изчислителна таблица, но този път делейки 59 на всяко по-малко цяло число.

Нито едно от тях обаче не делеше без остатък.

Никое, освен 1 и 59.

Петдесет и девет беше неделимо число.

И мисълта изплува в съзнанието й. Самото едно понякога беше считано за неделимо число. Две определено беше неделимо. Така беше и с три. Но някак си всички те бяха тривиални неделими числа: те, едно след друго, се деляха само на себе си или на едно. В много отношения, пет беше първото интересно неделимо число — то беше първото в една последователност, където имаше по-малки числа от него, които не бяха неделими.

Така че ако се изключеха едно, две и три като тривиални неделими, тогава в получената от нея таблица 59 беше единственото нетривиално неделимо число, което делеше без остатък общия брой на неразшифрованите извънземни послания.

Имаше още нещо, което насочваше към тази цифра. Извънземните послания можеше да са подредени в 48 страници, всяка от които се състои от 59 самостоятелни послания, или в 59 страници, всяка от които се състои от 48 послания.

Години наред изследователите бяха търсели повтарящи се мотиви в посланията, но без успех. Сега обаче, когато знаеха общия брой на посланията, можеха да правят изследвания от всякакъв вид.