Четвъртото измерение

Тя отвори нов прозорец на своя компютър и извика директорията на файла с извънземните послания. Откопира директорията в текстови файл, в който можеше да прави опити. Маркира цифрите, показващи броя на байтовете за първите 48 недешифрирани послания и ги събра: сумата им беше 2 245 124 байта. След това тя маркира байтовете за следващите двадесет и четири. Те възлизаха на 1 999 642.

По дяволите!

Маркира байтовото съдържание на послания от номер 12 до 71 — първите 59 недешифрирани послания. Сумата възлезе на 11 543 124 байта.

После маркира посланията от 72-ро до 131-во и събра броя на байтовете.

Сумата беше също 11 543 124 байта.

Хедър почувства, че сърцето й подскочи; навярно някой и преди беше забелязал това, но…

Тя повтори операцията, продължавайки надолу с материала.

Ентусиазмът й спадна, когато откри, че четвъртата група даваше 11002 997 байта. Само след миг обаче тя осъзна, че е маркирала само 58 послания вместо 59. Опита отново.

Сумата беше 11 543 124.

Тя продължи, докато свърши всички 48 групи от по 59 послания. Всяка група даваше сума, която беше точно 11 543 124 байта.

— Йе! — извика възбудено Хедър. Добре, че офисът й имаше тази масивна дъбова врата.

Извънземните не бяха изпратили 2832 отделни, а 48 окрупнени послания.

Сега, ако можеше само да разбере как да сглоби посланията. За нещастие, те бяха много различни по размер и от страница до страница нямаше никакво систематично повторение. Първото послание, част от първата група от 48-те, беше дълго 118 301 байта (произведение на неделимите числа 281 и 421), докато първото послание от втората страница беше дълго 174 269 байта (произведение на неделимите числа 229 и 761).

Вероятно отделните части образуваха квадратни или правоъгълни форми, когато се подредяха заедно, както трябва. Тя се съмняваше дали може да разбере това чрез опитване.

Но Кайл със сигурност би могъл да й напише компютърна програма.

След последната вечер тя се колебаеше. Какво да му каже?

Събра кураж и вдигна телефонната слушалка.

— Ало? — чу се гласът на Кайл.

Без съмнение, той знаеше, че се обажда Хедър; можеше да го прочете от статус линията върху телефона си. В гласа му обаче нямаше особена топлота.

— Здравей, Кайл — каза Хедър. — Имам нужда от помощта ти.

— Ти нямаше нужда от моята помощ миналата вечер — сряза я той.

Хедър въздъхна.

— Съжалявам. Наистина съжалявам. Това е трудно време за всички ни.

Кайл мълчеше. Хедър чувстваше нужда да запълни празнината.

— Ще отнеме време да изгладим всичко.

— Нямаше ме почти година — каза Кайл. — Колко време ти е нужно?

— Не зная. Виж, извинявай, че се обадих; не исках да те безпокоя.

— Не се притеснявай — каза Кайл. — Има ли нещо?

Хедър преглътна и после продължи:

— Да. Мисля, че направих пробив при посланията от кентавърийците. Ако се подредят в групи от петдесет и девет послания, всяка група е с една е съща големина.

— Наистина ли?

— Да.

— Колко са групите?

— Точно четиридесет и осем.

— И ти мислиш — какво? — ти мислиш, че отделните послания образуват четиридесет и осем по-големи страници?

— Точно така. Но отделните парчета са все с различни размери. Предполагам, че пасват заедно в правоъгълна мрежа от някакъв вид, но не зная как да го измисля.

Кайл издаде звук, който приличаше на сумтене.

— Не е нужно да бъдеш високомерен — каза Хедър.

— Не, не, не е това. Съжалявам. Просто е смешно. Виж, това е все едно задача за подреждане на плочки.

— Да?

— Е, точно тази задача за подреждане на плочките — имайки предвид, че краен брой плочки могат да бъдат подредени в правоъгълна мрежа — в голяма степен е решима само чрез груби изчисления. Съществуват обаче други задачи за подреждане на плочки, които изискват да се определи дали специфични по форма плочки могат да покрият безкрайна повърхнина, без да оставят луфтове, за което знаем от деветдесет и осма, че по принцип не може да се реши от компютър; ако изобщо е решимо, то е посредством интуиция, която е чужда на компютъра.

— Така?

— Така че просто е смешно, че кетавърийците биха избрали формат за посланията, който е отражение на един от най-големите спорове в човешкото съзнание, това е.

— Хм. Но ти каза, че може да се реши?

— Разбира се. Ще ми трябват размерите на всяко едно послание — дължината и ширината в байтове. Мога достатъчно лесно да напиша програма, която да опитва варианти, докато подреди всичките в една правоъгълна форма — като приемем, разбира се, че такава форма съществува. — Той замълча за малко. — Знаеш ли, това ще има интересен страничен ефект: ако отделните плочки не са квадратни и всички те се сглобяват само по един начин, ще знаеш ориентацията на всяко отделно послание. Вече няма да е нужно да се притесняваш за това, кое от двете възможни положения на всяко едно е вярно.

— Не съм се сетила за това, но имаш право. Кога ще можеш да го направиш?

— Е, всъщност съм доста зает за съжаление. Мога обаче да го възложа на един от моите аспиранти. Ще ти се обадим след няколко дена.

Хедър се постара да прозвучи сърдечно:

— Благодаря ти, Кайл.

Почти можеше да го чуе как свива рамене.

— Винаги съм на твое разположение — каза той и затвори.

13.