Четвъртото измерение

— От първите единадесет страници. Хората синтезираха тези съединения, но никой досега не е открил за какво служат.

На лицето на Коменски се изписа учудване.

— Интересно.

Тя кимна.

— Искам нулевите байтове да се направят от едното от тези вещества, а единичните байтове от другото.

— Желаете върху другите да се нарисува единица?

— Нарисува? Не, не, аз си мислех да направите единиците от единия материал, а нулите — от другия.

Коменски отново се намръщи.

— Не зная. Тази формула ми изглежда като че ли е за течност, но тя може да изсъхне и да се превърне в твърда коричка. Виждате ли тези кислородни и водородни атоми? Те биха могли да се изпарят подобно на вода и да оставят след себе си твърдо покритие.

— О! Добре тогава, това отговаря на големия въпрос, който не бях в състояние да разреша.

— Какъв е той?

— Ами, опитвах се да открия кое вещество представлява единичните байтове и кое — нулевите. Единиците са „връхни“ байтове, така че боята трябва да представлява единиците; да покрие…

— „Субстратът“, както го наричаме в материалната наука.

— „Субстратът“, да. — Тя спря за миг. — Трудно ли ще бъде да го направите?

— Ами, отново опира до това колко големи искате да бъдат плочките.

— Не зная. Те не са всичките с еднакъв размер, но дори и най-големите не би трябвало да са повече от няколко сантиметра — искам да ги сглобя заедно.

— Да ги сглобите?

— Да, разбирате ли, да ги сложа една до друга. Вижте, ако всяка група от петдесет и девет плочки се подреди, както трябва, те образуват съвършен квадрат — има само един начин на подреждане, при който се получава това.

— Защо не направим големите панели вместо отделните плочки?

— Не зная — самото подреждане може да има значение. Не искам да правя никакви предположения.

— Като това, че „връхните“ байтове отиват „върху“ субстрата? — Тонът му бе възможно най-нежно провокиращ.

Хедър сви рамене.

— Това предположение е добро, колкото всички останали.

Той кимна в знак, че въпросът е приключен.

— И така, колко на брой по-големи квадрати се получават от две хиляди и осемстотин плочки?

— Четиридесет и осем.

— И какво ще правите с получените квадрати?

— Ще ги сглобя в кубове, а после тези кубове ще сглобя в разгънат тесеракт.

— Наистина ли? Невероятно!

— Да.

— Добре, искате ли окончателното нещо да е достатъчно голямо, за да можете да се вмъкнете в един от кубовете?

— Не, това няма да е…

Тя замлъкна.

Нямаше определен мащаб. Никъде в посланията нямаше нещо, което да подскаже размера на конструкцията.

Направете го в какъвто размер искате, като че ли казваха извънземните.

Направете го по вашия размер.

— Да, да, перфектно! Достатъчно голямо, за да се влезе вътре.

— Е, добре. Можем да изработим субстратните плочки, няма проблем. Колко дебели искате да бъдат?

— Не зная. Колкото е възможно по-тънки, предполагам.

— Мога да ги направя с дебелината на една молекула, ако искате.

— О, не толкова тънки. Милиметър или два, може би.

— Няма проблем. Разполагаме с машина, която е настроена да произвежда пластмасови панели за Училището по архитектура; мога лесно да я модифицирам, за да произведе плочките, от които се нуждаете. Искате ли да са с гладки ръбове или да имат зъб-и-вглъб, така че да прилепват една към друга.

— Имате предвид да оформят една устойчива повърхност?

Коменски кимна.

— Би било страхотно.

— А за нанасянето на другото химическо съединение?

— Предполагам, че ще се наложи да го направя на ръка — каза Хедър.

— Е, бихте могла, но ние имаме програмируеми микроспрейове, които ще направят това вместо вас при условие, че веществото е с достатъчно нисък вискозитет. Използваме спрейовете, за да рисуваме мотиви по панелите, които правим за студентите по архитектура — малки правоъгълничета за тухли или точки, представляващи нитове и разни други.

— Чудесно. Кога можете да започнете?

— Е, през учебната година сме доста претрупани. Но в летния сезон имаме много свободно време. Можем веднага да се захванем с това. Няколко аспиранта все още се навъртат наоколо; ще накарам един от тях да се залови с производството на тези химикали. Както казах, на пръв поглед изглеждат съвсем прости, но няма да знаем със сигурност, докато действително не се опитаме да ги синтезираме. — Той направи пауза. — Кой ще ни плати за това?

— Колко ще струва? — попита Хедър.

— О, не много. Роботите са толкова евтини в наше време, вече не начисляваме амортизации при производствения процес, както правехме едно време. Може би петстотин долара за материала.

Хедър кимна. Щеше да намери някакъв начин да обясни на директора на факултета си по-късно, когато се върне от ваканция.

— Това ме устройва. На сметката на Психологията; аз ще подпиша платежните нареждания.

— Ще ви изпратя документите по електронната поща.

— Страхотно. Благодаря. Много ви благодаря.

— Няма защо. — Той се усмихна като я обгърна с поглед.

14.

На вратата в офиса на Кайл се позвъни. Той натисна бутона, отварящ плъзгащата се врата. В извития коридор стоеше жена на средна възраст, с азиатски черти, облечена в скъпоизглеждащ сив костюм. Зад нея се виждаше бъркотията, която цареше в атриума.

— Д-р Грейвс? — попита тя.

— Да?