Четвъртото измерение

— Брайън Кайл Грейвс?

— Точно така.

— Бих желала да говоря с вас, моля.

Кайл стана и с жест я покани да влезе.

— Казвам се Чикаматсу. Бих искала да поговорим относно вашето изследване.

Кайл й посочи другия стол. Изчака Чикаматсу да седне и също зае стола си.

— Разбрах, че имате известни успехи с квантовите компютри.

— Не толкова, колкото би ми се искало. Приключих с пълен провал преди няколко седмици.

— Чух за това.

Кайл повдигна учудено вежди.

— Аз представлявам консорциум, който е заинтересуван от работата ви. — Тя произнесе консорциум като „консортсииум“.

— О?

— Да. Ние вярваме, че сте близо до пробив.

— Сигурно не съдите по последните ми резултати.

— Незначителен проблем, според мене. Вие се опитвате да използвате полетата на Дембински, за да предотвратите декохерентността, нали така? Те са известни със сложността си.

Кайл отново вдигна вежди.

— Така е.

— Ние с интерес наблюдаваме вашия прогрес. Вие несъмнено сте много близо до решение. И ако наистина го намерите, моят консорциум е готов да инвестира солидна сума във вашата работа, разбира се ако ме убедите, че системата ви работи.

— Е, тя или ще работи, или няма да работи.

Чикаматсу кимна.

— Безспорно е така, но ние трябва да сме сигурни. Ще ви възложим да намерите делителите на едно число. И естествено, аз ще ви задам числото — просто да сме сигурни, че не е някакъв трик, нали разбирате.

Кайл присви очи.

— С какво точно се занимава вашият консорциум? — Самият той предпочиташе по-твърдото „ц“, но в случая се пригоди към произношението на Чикаматсу.

— Ние сме интернационална група — каза тя. — Склонни към рискови инвестиции капиталисти.

Тя имаше малка цилиндрична кожена чанта, с метални орнаменти и капси. Отвори я, извади отвътре една дискета и я подаде на Кайл.

— Числото, което искаме да се разложи на множители, е върху тази дискета.

Кайл пое дискетата, без да я погледне.

— Колко цифрено е числото?

— Петстотин и дванадесет.

— Дори и да успея да оправя настоящите неизправности при моята система, ще ми отнеме доста време, преди да изпълня това.

— Защо?

— Ами, по две причини. Първата е практическа. Демокрит — това е името на нашия прототип — е хардуер, ограничен да работи с числа, чиято дължина е точно триста цифри, нито повече, нито по-малко. Дори и да го оправя да работи добре, не мога да обработвам числа с каквато и да е друга дължина — квантовите регистри ще трябва внимателно да бъдат пренастроени за точно определения брой цифри на числото.

Чикаматсу изглеждаше разочарована.

— А другата причина?

Кайл повдигна вежди.

— Другата причина, г-жо Чикаматсу, е тази, че аз не съм престъпник.

— Моля?

Той прехвърляше дискетата от ръка в ръка, докато говореше.

— Има само едно практическо приложение на намиране делителите на големи числа и то е разбиване на закодирани схеми. Не зная до чии данни се опитвате да получите достъп, но аз не съм хакер. Намерете си някой друг.

— Това е просто едно случайно получено число — каза Чикаматсу.

— Хайде де! Ако бяхте поискали от мен да разложа число, чиято дължина попада в определени граници — между петстотин и шестстотин цифри, да кажем — и не се бяхте появили с предварително избрано число, можеше и да ви повярвам. Но е дяволски очевидно, че се опитвате да разбиете нечий код.

Кайл понечи да подаде обратно дискетата, при което я погледна от обърнатата й страна. Имаше етикет, на който с химикал бе написана една единствена дума: Хъникър.

— Хъникър! — смая се Кайл. — Това не е ли Джошуа Хъникър?

Чикаматсу протегна ръка да си вземе дискетата.

— Кой? — попита тя с невинен глас, но видимо смутена.

Кайл стисна дискетата в юмрука си.

— Каква игра играете, по дяволите? — изръмжа той. — Какво общо има това с Хъникър?

Чикаматсу сведе поглед.

— Не мислех, че знаете това име.

— Съпругата ми имаше връзка с него, когато се запознахме.

Бадемовите очи на Чикаматсу се разшириха.

— Наистина ли?

— Да, наистина. А сега, кажете ми какво е всичко това, по дяволите.

Жената се замисли.

— Аз… а… аз трябва да се консултирам с моите партньори.

— Моля. Трябва ли ви телефон?

Тя измъкна един от екстравагантната си чанта.

— Не.

Чикаматсу стана, прекоси стаята и започна припрян разговор, който бе смесица от японски и нещо, което звучеше като руски, от което Кайл успяваше да разпознае само няколко думи — „Торонто“, „Грейвс“, „Хъникър“ и „квантов“. Тя потрепера няколко пъти; очевидно получаваше порицание от господаря.

След малко сгъна телефона и го върна в чантата си.

— Моите колеги не са доволни — каза тя, — но ние наистина се нуждаем от вашата помощ и целта ни не е незаконна.

— Ще трябва да ме убедите в това.

Тя стисна устни и шумно изпусна въздуха през носа си. После каза:

— Знаете ли как умря Джош Хъникър?

— Самоубийство, както каза съпругата ми.

Чикаматсу кимна.

— Имате ли Интернет терминал тука?

— Разбира се.

— Може ли?

Кайл посочи с ръка устройството.

Чикаматсу седна пред него и каза в микрофона:

— „Торонто стар“.

А след това:

— Търси назад в изданията. Думи в текста на заглавията: Хъникър и Алгонкуин.

— Търся — каза терминалът с неутрален глас.

След малко добави:

— Намерено.