Четвъртото измерение

За удоволствие на Хедър, оказа се, че петдесет и деветте плочки във всяка група наистина образуваха правоъгълна мрежа. Всъщност те оформяха четиридесет и осем съвършени квадрата.

Виждаха се много кръгове ако мрежите се представяха като черни и бели квадратчета. Кръговете бяха с най-различни диаметри — някои големи, други малки. Те също се групираха по размери — нямаше кръг, чийто диаметър да не се повтаряше.

За беда обаче, освен кръговете, които бяха доказателство, че наистина този е начинът, по който да се подредят плочките, все още не изникваше никакъв смислен рисунък. Хедър се бе надявала на книга в картини, състояща се от четири дузини страници: „Четиридесет и осем изгледи от Маунт Алфа Кентавър“.

Опита се да подреди четиридесет и осемте послания в още по-големи групи: осем реда по шест, три реда по шестнадесет и т.н. Но пак не се получаваше нищо.

Опита се да построи и кубове. При някои като че ли имаше смисъл — ако прекараше въображаеми елипси през тях, при някои конфигурации кръговете върху страните на куба бяха така разположени, че представляваха напречно сечение на тези елипси.

Но все пак тя не можеше да схване смисъла на всичко това.

„Тя е интелигентна, но няма опит. Начинът й на действие говори за триизмерно мислене.“

Спок беше казал „той“, а не „тя“, разбира се. И…

Господи!

Във филма той беше казал „двуизмерно“, а не триизмерно. Защо не го беше забелязала досега?

Каан беше виновен за двуизмерното си мислене; една атака през три измерения го бе сразила.

Хедър навярно беше виновна за триизмерното си мислене. Би ли помогнал един четириизмерен подход?

Но защо извънземните биха използвали четириизмерен проект?

Е, защо пък не?

Тя използва своя Интернет терминал, за да потърси информация за четвъртото измерение.

И след като изчете всичко, тя се отпусна в стола си, смаяна.

Имаше водна дупка, мислеше Хедър. Имаше обща почва между видовете. Но то не беше нещо толкова просто, колкото определен обхват радиочестоти. Общата почва не се отнасяше до органичната физика или до химията на атмосферата, или до което и да е нещо, което беше земно. И все пак, четвъртото измерение в много отношения беше дори още по-основно, по-фундаментално, по-присъщо за самата структура на съществуването.

Водната дупка имаше измерения. По-точно тя беше от четвърто измерение.

Има деветдесет и шест начина да се съчинят племенни балади.

И всеки един от тях е правилен!

С изключение на това, че един от тях беше по-правилен от всички останали.

В зависимост от сетивния апарат, схемата на съзнание, взаимното разбиране с останалите от същия вид и много други фактори една форма на живот можеше да възприема вселената, да възприема нейната реалност в едно измерение, в две измерения, в три измерения, в четири измерения, в пет измерения и т.н. до безкрайност.

Но от всички възможни дименсионни рамки една е уникална.

Четириизмерното тълкуване на реалността е специално.

Хедър не разбираше всичко — като психолог тя имаше отлична подготовка по статистика, но в действителност не беше върха във висшата математика. Ала от това, което беше прочела, ставаше ясно, че четвъртото измерение наистина има уникални свойства.

Хедър беше намерила страницата „Научни новини“ и с удивление прочете една статия от май 1989 година, писана от Айвърс Питърсън, която започваше така:

Когато математиците — нормално предпазливи и педантични индивиди — употребяват за своите резултати определения като „особени“, „странни“, „необичайни“ и „мистериозни“, нещо необикновено се случва. Такива изрази отразяват настоящето състояние на нещата в изучаването на четириизмерното пространство, един свят, само на стъпка отвъд нашия собствен познат и триизмерен свят.

Чрез съчетаване на идеи от теоретичната физика с абстрактни схващания от топологията математиците откриват, че четириизмерното пространство има математически свойства, доста по различни от онези, които характеризират пространството, в което и да е друго измерение.

Хедър не се преструваше, че разбира всичко, което Питърсън искаше да каже като това, че само в четвъртото измерение е възможно да има копия, които са топологични, но не изцяло еквивалентни.