Четвъртото измерение

Наистина, нима това беше целта! Много ПТИР изследователи бяха предположили, че действителното, физическо пътуване между звездите винаги би било непрактично. Може би кентавърийците просто им бяха изпратили подробен запис на това, което те представляват отвътре, така че хората да могат да създадат един от тях от местни материали.

Тя продължаваше да се издига все по-нависоко, което я накара да се замисли за гравитацията. Имаше усещане за горе и долу и чувстваше, че се издига на по-голяма височина. Но ако беше наистина безтегловна, тогава такива усещания нямаха действителен смисъл.

Нагоре или надолу? Издигане или падане?

Перспектива. Възприятие.

В един час по психология на възприятието преди години Хедър се запозна с куба на Некер: дванадесет линии, които образуваха скелета на един куб, гледан под ъгъл:

Ако достатъчно дълго се взираш в него, започва да ти се струва, че се променя от куб, на който се виждат горната и лявата страна, в такъв, на който се виждат долната и дясната страна.

Тя затвори очи и…

… и след секунди видя вътрешността на конструкцията. Този метод нямаше да й помогне да се преориентира. Отвори очи, но изглежда същата сфера беше отгоре. Така че вместо отново да затваря очи, тя се фокусира върху въображаем обект, само на сантиметри от носа си. Фонът се замъгли. След няколко секунди тя остави очите си да се отпуснат, връщайки поглед към безкрайността.

И наистина перспективата й вече беше променена. Сега по-близката сфера се оказа тази, под краката й. Тя дори подозираше, че с усилие на волята би могла да я накара да се появи отдясно или отляво, отпред или отзад, или…

Или ката, или ана?

Ако нейният ум можеше да борави само с три чифта посоки едновременно и ако наистина можеше да избира от четири тука, тогава тя просто не успяваше да види един от чифтовете. Но определено нямаше абсолютна йерархия, нямаше смисъл, в който дължината да има по-големи претенции пред височината или дълбочината.

Тя отново разфокусира погледа си и се опита да изтрие предишния образ от ума си.

Когато пак погледна ясно, всичко си беше същото.

Тя опита още веднъж, като този път затвори очи, но не толкова дълго, че да се върне към интериора на конструкцията.

И тогава мъгливият фон като че ли наистина се премести…

Тя пак проясни погледа си.

Невероятно, но всичко беше различно. Хедър се задъха.

Сферите сега бяха два огромни купола, свързани по ръба си — все едно беше във вътрешността на гигантска топка, като всичко бе обърнато наопаки.

Вътрешната повърхност на топката сега изглеждаше зърнеста, почти като повърхността на една звезда — отново си помисли, че вероятно по някакъв начин наблюдава гледка от системата на Кентавър, въпреки пулсиращия биологичен ритъм, който се усещаше навсякъде.

Сега изглежда се носеше назад — още една промяна в перспективата. Тя се завъртя, плувайки в пространството, така че да бъде с лице по посока на привидното движение. Когато се доближи до повърхността, тя видя, че гранулите всъщност бяха милиони шестоъгълници, плътно прилепени един до друг.

Докато тя гледаше, един от шестоъгълниците започна да се отдалечава, образувайки дълъг, дълбок тунел. Докато той се удължаваше, Хедър видя, че стените му станаха мазни, после многоцветни и тя осъзна, че от своята нова перспектива, тя наблюдаваше една от змиите откъм вътрешната страна. Накрая тунелът се затвори, навярно при откъсването на змията от повърхността.

Най-после беше на няколкостотин метра от обширната извита стена.

Виеше й се свят, беше дезориентирана — като че ли многократно се бе въртяла на пети, така че да й се замае главата. Умираше от желание да изследва още нещо, но по дяволите, каква нещастна намеса на реалността! Трябваше да уринира. Надяваше се, че когато се върне всичко щеше да си е тук, на този етап, а не там, откъдето беше започнала. Щеше да е мъчително да напредне в изследванията си, ако винаги влизаше в този чуден свят от едно и също място.

Тя затвори очи, изчака представата за конструкцията да се появи в ума й, докосна стоп бутона и олюлявайки се излезе в странно ъгловатия свят, който наричаше свой дом.

21.

Когато Хедър излезе от стаята си, с изненадана видя през прозореца в края на коридора, че навън е нощ. Тя погледна часовника на ръката си.

Единадесет часа!

Тя влезе в дамската тоалетна, чиято врата се отвори под действие на пръстовите й отпечатъци. Седна на тоалетната, към която имаше освежаващ препарат, и започна да премисля това, което се бе случило. Първата й мисъл беше да каже на всички какво е открила — да изтича в двора, крещейки „Еврика!“