Четвъртото измерение

Чувстваше се така, все едно върху нея бе извършено физическо насилие. Отне й доста време, за да си възвърне равновесието, да се дистанцира от ужаса.

Най-накрая беше готова да опита отново. Протегна ръка предпазливо, страхувайки се от това, на което можеше да попадне, и докосна един друг бутон.

Жена — най-после! Но много, много по-стара от Хедър. Италианка може би; луната се виждаше през прозореца. Стени с гипсови орнаменти; затруднено дишане. Една възрастна италианка в една стара къща — тя почти не мислеше за нищо, просто гледаше, дишаше, чакаше, чакаше година след година…

Хедър отново визуализира кристалите, прекъсна връзката, а след това докосна друг шестоъгълник.

Отначало помисли, че е навлязла в ненормален човек, но после разбра истината и се засмя.

Новородено — бебе, което лежеше в детско креватче и гледаше нагоре. Леко размазаните лица, надвесени над него, изразяващи гордост и радост, бяха на чернокож мъж, около двадесетгодишен, с бакембарди и къса брада, и на чернокожа жена на същата възраст, с красива гладка кожа. Образът не значеше почти нищо за детето, освен чувството на задоволство, на щастие, на простота, на принадлежност. Хедър се забави известно време, за да може невинността и чистотата на мига да отмият останалия в нея ужас от Франция.

След малко се оттегли и опита още веднъж.

Тъмнина. Тишина. Нахлуващи образи, избледняващи в периферията, разкривени пропорции.

Един спящ човек; сън на… на какво? Това беше иронично за последовател на Юнг: да види съня на някой друг, вместо да го чуе описан и да бъде напълно неспособен да тълкува дори явното съдържание, какво оставаше за по-дълбокия смисъл.

Напусна сънуващия и опита отново.

Доктор — дерматолог, навярно. Намираше се някъде в Китай, преглеждаше обрив по крака на един мъж на средна възраст.

Прекъсна връзката; опита отново.

Някой, който гледаше телевизия, отново в Китай.

Трябваше да има по-добър начин от това, просто да опитва. Тя се опита да мисли за Кайл, да извика образа на лицето му. И преди да докосне друг ключ, тя се съсредоточи върху него. Въпреки това, необятните редици от шестоъгълници изглеждаха напълно безразлични към нейните желания.

Хедър продължи да скача от ум на ум, от човек на човек — преминавайки през различни полове и полови ориентации, през различни раси, националности и религии. Изминаха часове и макар че беше очарователно, тя не бе по-близо до целта си, по-близо до откриването на Кайл.

Продължи своето търсене.

Най-после, след десетина случайни попадения, пробивът се осъществи.

Най-накрая откри един друг канадец: жена на средна възраст, която явно живееше в Саскачеван. Гледаше телевизия.

А на телевизора беше лице, което Хедър разпозна.

Грег МакГрегър, мъжът, който понякога водеше Нюсърлд новините на Си Би Си от студиото в Калгари.

Една мисъл хрумна на Хедър.

Казваха, че които и двама души да вземем, те не са отделени на повече от шест градуса2 един от друг — Джон Гуеър дори написа пиеса и филмов сценарий върху тази тема.

Често това е като един връх — три стъпки нагоре и три стъпки надолу. Един човек познава местния си свещеник, свещеникът познава Папата, Папата познава всеки голям световен водач, съответният водач е познаван от по-второстепенни политици, а дори второстепенните политици познават своите избиратели. Прекаран е мост от Торонто до Токио или Владивосток до Виена, или от Майями до Мелбърн.

Картината се смени, като лицето на МакГрегър изчезна при появата на кадър от новините. Това беше репортаж от анкетата „Хосек“ — която наистина се провеждаше днес; контактите наистина ставаха в реално време.

Хедър чакаше МакГрегър да се върне на екрана. И това стана.

Сега, само ако имаше начин да прескочи от тази жена в МакГрегър, на стотици километри от Саскечаван.

Предаването беше на живо. МакГрегър го правеше в момента.

Което значеше, че в момента той възприема съвсем същите думи; онова, което казваше, беше точно това, което жената чуваше.

Хедър си помисли за по-ранната си промяна на перспективата.

Можеше ли да опита нещо подобно и тука?

Жената от Саскачеван слушаше МакГрегър, но тя също разсеяно отбелязваше колко симпатичен е той, колко искрено звучи.

Хедър се концентрира единствено върху думите, които МакГрегър казваше, разфокусира погледа си и опита да приложи трика на Некер като преориентира гледната си точка и…

… и изведнъж тя се озова в ума на МакГрегър!

Беше открила начин да се прехвърли от един човек на друг; ако едно преживяване пряко се споделяше, дори на голямо разстояние, скокът можеше да се осъществи.

МакГрегър, облечен в син блейзер, седеше на говорителския стол и четеше надписите от екрана.

Докато четеше новините, той беше съсредоточен изключително върху тях. Но след като представи следващата новина, се отпусна.

Директора на продукцията му каза няколко думи. МакГрегър се разсмя. Всякакви мисли преминаваха през главата му сега.

Ако предишните срещи й се бяха стрували малко воайорски, то тази определено беше такава. Хедър никога преди не се бе срещала с МакГрегър, но го познаваше като присъствие в медиите, като лице върху стената в дневната й стая.