Четвъртото измерение

МакГрегър мислеше за свадата, която бе имал снощи със съпругата си; освен това се притесняваше какво да прави с откритието, че сина му пуши трева, като се питаше колко да се прави на възмутен, след като самият той бе използвал марихуана в колежа. Бегло мислеше и за своите договорни взаимоотношения — Хедър бе учудена да разбере, че той прави много по-малко от онова, което си бе представяла за него.

Страхотно.

Но каква беше следващата стъпка?

Досега се бе свързвала с други умове в настоящето. Имаше достъп до това, което те преживяваха в този момент.

Но сигурно трябваше да има начин да достигне и до техните спомени — да претърси миналото им.

Беше опитала да разговаря с индивидите, които бе посетила, но без резултат.

Беше опитала и да контролира техните действия. Напразно.

Така че нямаше причина да очаква, че ще може да разлисти спомените им.

Но трябваше да опита. Трябваше да разбере.

Какво можеше да си спомня МакГрегър?

Той беше новинар; помнеше известни събития.

И бе познавал известни хора!

Разделени на шест градуса.

Шест градуса, нагоре.

Каква щеше да е логическата връзка, която да я доведе една стъпка по-близо до Кайл?

Кого би познавал МакГрегър, който по някакъв начин да се намира на пътя на съпруга й?

Министър-председателят! Кайл не я познаваше, но веригата, която водеше от нея надолу към него, беше очевидна.

Хедър прекрасно знаеше как изглежда Сюзан Каулс, разбира се. Милион пъти я бе виждала по телевизията.

Тя се концентрира върху нея. Силно.

Достопочтената Сюзан М. Каулс.

Втората жена министър-председател на Канада.

Господарката, както я бе нарекъл „Таймс“.

Сюзан Каулс — в профил.

Сюзан Каулс — в анфас.

Сюзан Каулс — отдалече.

Сюзан Каулс — в близък план.

Грег МакГрегър трябва да я бе срещал или поне да имаше мислен образ за нея.

Но не — очевидно не ставаше само така. Скокът от жената в Саскачеван към Грег МакГрегър беше изисквал точно определени условия, неговата и нейната перспектива да съвпадат съвсем точно.

Е, нямаше как да знае какво прави Сюзан Каулс в този момент, освен ако, разбира се, не я даваха по парламентарния канал. Но дори и да беше така, МакГрегър не го гледаше.

Ала може би съвпадението не трябваше непременно да е в реално време. Навярно, ако двама души просто споделяха един и същ спомен, можеше да се осъществи скок. Имаше някои неща, които всеки човек бе виждал. Например срутването на Айфеловата кула.

А в Канада, със сигурност, всички трябваше да имат някакъв общ спомен за Сюзан Каулс. Тя беше първият министър-председател след Трудо, която се позова на Декрета за военните мерки; направи го в течение на четири дни, за да потуши бунта на Лонгуистите — точно по тази тема вървеше сега разследването на анкетата „Хосек“. Нямаше човек в Канада, който да не си спомня ясно Сюзан Каулс да изрича тези думи, когато постави началото на стоте часа военно положение: „Истинският север може да е силен, но той няма да бъде отново свободен, докато аз не кажа“. Навярно МакГрегър трябваше да има същия образ в ума си, навярно…

Да! Да, да, да! Стигна до него: собственият спомен на МакГрегър за същата тази реч.

Хедър се съсредоточи върху речта, съсредоточи се върху министър-председателката, като се опита да разфокусира ума си, да предизвика размяната на Некер и тогава…

… и тогава, ето, че беше там, в ума на Достопочтената Сюзан М. Каулс!

Беше го открила — беше открила начин да преминава от ум в ум. Трябваше да влезе в нечия памет, да обрисува желания човек, да изтласка човека в паметта от заден на преден план и после…

Готово!

Сега вече бе на вярна следа, бе намерила пътя към Кайл.

Все пак, какво преживяване! Докосване да историята. Хедър беше ходила в залите на федералния парламент само веднъж преди тридесет години при организирано посещение, когато беше в гимназията. Нямаше много промени оттогава — богата украса, елегантност, тъмно дърво, неизразимо английска атмосфера.

А Каулс беше пленителна! И Хедър трябваше да признае, че тя беше нещо като герой за хората. Беше удивително да погледне през нейните очи и…

О, господи!

Хедър внезапно осъзна, че не само личната интимност беше компрометирана чрез достъпа до психопространството, а също и националната сигурност. Без дори да беше мислила за това, тя изведнъж знаеше — просто знаеше — че въпреки преобладаващото обществено мнение, Канада щеше да се противопостави на Съединените щати при предстоящия вот в ООН по процесите за военните престъпления в колумбийската война.

Хедър проясни ума си, изтласквайки държавните секрети настрани. Сега не й беше до националните тайни.

Тя се концентрира върху премиера на Онтарио, Карл Льоандовски. Отне й известно време, но успя да се приближи до един от спомените, които Каулс имаше за него и беше шокирана колко много консерваторът Каулс мразеше либерала Льоандовски.

Тя се съсредоточи и приложи пак транслацията на Некер.

И вече беше в ума на Льоандовски.

А от него се прехвърли в ума на министъра на образованието.

Оттам — към Донълд Питкеърн, нискочелият президент на Университета на Торонто.

А оттам…

Оттам, най-накрая, в ума на Брайън Кайл Грейвс.

28.