Чочарка

След вечеря се затворих в бараката и накрая съм заспала. Към полунощ усетих, че вратата се отваря полека, отворих очи и на лунната светлина видях Розета да влиза на пръсти. В тъмнината тя отиде до нощното шкафче, което се намираше между двете ни легла, и след малко запали свещта. Аз притворих очи и се престорих на заспала. Сега тя стоеше изправена пред мен и на светлината на свещта успях да видя, че е облечена в нови дрехи, както беше предвидила Кончета. Беше облечена в костюм, с пола от лек червен плат, с бяла блузка, черни лъскави обуща с висок ток и видях, че е и обута с чорапи. Най-напред тя съблече жакета и след като го гледа дълго, го сложи на стола, в края на леглото. После свали и полата и я остави до жакета. Беше останала по черен жарсен комбинезон на дупки, през които прозираше бялата й кожа. След това седна и се събу обувките и като ги гледа, издигайки ги до светлината на свещта, сложи ги една до друга под леглото. След обущата свали и комбинезона, изхлузвайки го през ръцете. И докато го сваляше права и не успяваше, та си извиваше бедрата и краката, аз видях, че има черен колан за жартиери, който й стягаше ханшовете, и много панделки, за да й държат чорапите. Розета никога не беше имала колан за жартиери, нито черен, нито друг цвят, а обикновено носеше ластици малко над коляното и този колан я променяше цялото, тялото й вече не изглеждаше същото, а съвсем друго. Преди това беше младо и здраво, силно и чисто тяло, точно като на невинна девойка, каквато беше, а сега с този колан за жартиери, толкова стегнат и така черен, тялото й имаше нещо, не зная какво — предизвикателно и развратно. Хълбоците й изглеждаха твърде бледи, твърде руси космите, твърде пълни бутовете и твърде изпъкнал коремът. Въобще това не беше тялото на Розета, която досега бе моя дъщеря, а тялото на Розета, която се любеше с Клориндо. Повдигнах погледа си към лицето й и видях, че и то се е променило. Светлината на свещта биеше в лицето й и изведнъж неговият алчен, съсредоточен, зорък израз ме накара да си помисля, че така изглежда някоя проститутка, която, след като е обикаляла часове наред по тротоарите и наемните квартири, се завръща у дома си късно през нощта и си прави сметка на спечелилите през нощта пари. Този път не успях повече да се владея и извиках високо:

— Розета!

Тя повдигна мигновенно очи към мен и после бавно, проточено, като без желание се обади:

— Да, мамо.

Казах й:

— Къде беше? Три дни съм се тревожила за теб. Защо не ме предупреди? Къде беше?

Като ме гледаше, тя отвърна:

— Придружих Клориндо и се върнах.

Сега вече седнах в леглото и продължих:

— Но, Розета, какво стана с тебе? Ти не си вече същата Розета!

Тя каза тихо:

— И все пак съм си същата. Защо да не бъда същата?

А аз загрижено:

— Но, дете мое, Клориндо кой го познава? Какво общо имаш с него?

На този въпрос тя не отговори, седеше на леглото със сведени очи, но заради нея говореше вече голото й тяло, покрито само с елечето и колана за жартиери, толкова различно от онова тяло, което беше преди. Тогава изгубих търпение, станах от леглото, хванах я за раменете и я разтърсих, крещейки:

— Ти искаш да ме умориш ли с това твое мълчание? Зная защо не желаеш да ми отговориш, как смяташ, че не знам ли? Не искаш да ми отговориш, защото си се държала като уличница и сега си любовница на Клориндо, не искаш да кажеш нищо, защото не те интересува майка ти и желаеш да продължаваш да си уличница.

Тя мълчеше, докато аз продължавах да я разтърсвам, и тогава, загубила ума си, изкрещях:

— Поне това трябва да го махнеш… — И посегнах да й свлека колана за жартиери. И този път тя не се помръдна, нито протестира, а продължи да си стои кротко, с наведена глава, почти свита до мен. Задържах колана, но той не се махаше, защото беше здрав, тогава я блъснах на леглото, тя падна на очи върху завивката и аз й ударих два плесника по задника, после се хвърлих в леглото си задъхана, като извиках:

— Не си ли даваш сметка на какво си се превърнала? Как може да не разбереш?

Очаквах, кой знае защо, че тя ще протестира, но тя стана от леглото си и изглеждаше загрижена само за чорапите си, които аз, като се опитвах да издърпам, колана й, бях разпрала. Действително на единия от чорапите се бяха пуснали бримки отгоре до под коляното и тя намокри пръста си с плюнка и като се наведе, навлажни бримката, за да не се проточва повече.

После с разсъдлив тон каза:

— Защо не спиш, мамо? Знаеш ли, че е много късно?

И разбрах, че не мога нищо да направя, хвърлих се в леглото и се изтегнах с гръб към нея. Чух я да се движи още, можех да виждам само сянката й, която светлината на свещта хвърляше на насрещната стена, но не се обърнах. Най-после тя духна свещта. Чух леглото й да скърца, защото тя се изтягаше и заемаше най-удобното положение за сън.