Чочарка

— Бъди спокойна — казах й, — повече не ще те докосна… само сърцето ми плаче, като те гледам докъде си стигнала.

Тя не каза нищо и продължи да се облича. Тогава изведнъж с отчаяние извиках:

— А сега кой ще ни заведе в Рим? Клориндо казваше, че ще ни откара, когато съюзниците освободят града, но Клориндо го няма и кой ще ни заведе там? Утре, каквото и да стане, аз искам да се върна, пък дори да трябва да вървим пеша.

Тя ми отговори спокойно:

— В Рим не ще може да се отиде още няколко дни. Във всеки случай единият или другият син на Кончета ще ни закара в скоро време. Те ще се върнат тук утре вечер, отидоха да изпратят Клориндо до Фрозиноне, тъй като сега сдружението им се разтури и те си взеха камиона от Клориндо. Бъди спокойна, ще се върнем в Рим.

И тази новина не ми хареса. Синовете на Кончета до момента не се бяха мяркали, защото, доколкото разбрах, били заети с търговията на черна борса в Неапол. Но аз си ги спомнях с още по-голямо отвръщение от Клориндо, ако това беше възможно, и идеята да отпътувам с тях до Рим никак не ми ке понрави.

— Слушай — й казах, — ти вече не даваш пукната пара за нищо, така ли е?

Тя ме погледна и попита:

— Мамо, защо се мъчиш толкова много? — В гласа й нещо напомняше за предишната й обич към мен и аз развълнувано отговорих:

— Злато мое, защото имам чувството, че си се променила, че си станала безчувствена към всичко, дори към мен.

А тя:

— Изменила съм се, не отричам, но за теб съм винаги предишната.

Така тя признаваше, че се е променила, но същевременно ме уверяваше, че ме обича както в миналото. Като не знаех и аз самата дали да страдам от това, или да се утеша, млъкнах и тъй разговорът ни свърши.

На следния ден, както ми беше съобщила Розета, пристигна камионът от Фрозиноне, но само с единия син на Кончета — Розарио, другият продължил за своя сметка към Неапол. От двамата, и двамата противни, както казах, Розарио беше отгоре на това този, който ме отблъскваше повече. Не много висок на ръст, дебел, набит, с грубо, квадратно тъмно лице, с ниско чело и коси, които растяха посред челото, с къс нос и изпъкнала долна челюст, той беше точно от ония хора, които в Рим наричат „бурино“, което означава дебелак, недодялан селяк и при това нито добър, нито умен. На обед същия ден, в който пристигна, той, който не говореше никога, стана почти словохотлив. Каза на Розета:

— Нося ти поздрави от Клориндо. Каза, че ще ти дойде на гости в Рим, когато бъдеш там.

Съвсем сухо, без да вдигне очи, Розета отвърна:

— А ти му кажи да не идва, защото не желая да го виждам повече.

Тогава разбрах, че всичкото безразличие на Розета към Клориндо е било привидно и че тя е държала и може би още държеше на него и странно, това, че тя страдаше заради този негодник, ме ядоса повече, отколкото равнодушието й към него.

Розарио запита:

— А защо? Нима му се свърши. Не ти ли харесва вече?

Призля ми, като го слушах да говори на Розета без всякакво внимание на уважение, тъй както се говори на една проститутка, а тя няма право да протестира и да се сърди, но още повече ме ядоса, като чух Розета да отговаря:

Клориндо ми направи нещо, което не биваше да прави. Никога не беше ми казвал, че е женен. Откри ми го едва вчера, когато решихме да се разделим. Докато му е било угодно, го кри, но щом ме стана неудобно, ми го каза.

Съдбата беше наредила да не разбирам повече Розета, нито това, което ставаше с нея, затова останах пак учудена, макар и с болка. Значи тя наистина е узнала в последния момент, че той е бил женен, с деца, и говореше за това като за някаква дреболия, като същинска проститутка, без достойнство и без гордост, която знае, че не може да бъде уважавана от човека, когото обича. Останах без дъх, а през това време Розарио насмешливо запита:

— А защо пък е трябвало да ти го каже? Да не би да сте мислили да се жените?

Розета сведе глава над паницата и не отвърна нищо. Но оная вещица Кончета се намеси:

— Това са отживели работи. С войната, то се знае, всичко се промени. Младежите ухажват девойките, без да им казват, че са женени, а девойките се любят с младежите, без да искат от тях да ги вземат. Стари работи, всичко се промени, какво значение има дали единият е женен или не, дали има жена и деца или не? Това са отживелици. Важното е младите да се обичат, а Клориндо наистина обичаше Розета. За да се увериш, е достатъчно да видиш как я облече, защото, преди да я срещне, приличаше на циганка, а сега има вид на госпожа.

С тези думи Кончета, която беше винаги готова да защити престъпниците, защото сама тя беше престъпница, в края на краищата обаче казваше самата истина: войната действително промени всичко и примерът беше пред очите ми — моята дъщеря, която от чист и невинен ангел се превърна в безчувствена и безразсъдна уличница. Всички тия неща ми бяха известни, знаех още, че беше самата истина, но въпреки всичко, сърцето ме болеше от това, което виждах и чувах, и затуй скочих изведнъж и се хвърлих върху Кончета: