Чудакът

Такава е моята проста философия.

През дългото си поприще на ханджия бай Сандо не се е старал само да задоволява с ядене гостите си, а е правил всичко, каквото е било по силите му, за да зарадва душите им със своя майсторлък. Бродил е из дебрите на народната кулинарна фантазия и непрекъснато е търсил разковничета, с които да ощастливи вкуса, апетита и настроението на многобройните си и постоянни клиенти.

Когато майсторът само задоволява вкуса на своите клиенти, той се проявява като добър занаятчия. Но старае ли се да възрадва душите им и да разхубави настроението им — той се превръща вече на своего рода творец.

Такъв е бил бай Сандо през дългото си битие на ханджия: радетел на радостта.

Но той е бил преди всичко добър човек. За. Разлика от лошия човек добрият е способен да изпитва най-висшето човешко чувство — оная радост, дето се ражда от чуждата радост. Какво повече? И защо трябва да се умува надълго и нашироко кой е добър и кой е лош? Лакмусът на радостта! Подпомагаш ли чуждата радост, радваш ли й се — ти си добър. Студен ли си към нея, човърка ли те неприятно — ти си лош човек.

Чувам, че в общината били решили да построят на мястото на „Хан и нощувка“ високоетажна сграда. Или друга някаква сграда с обществено предназначение. Нека общината да строи такива сгради, колкото си иска, в това няма нищо лошо, напротив! Но защо трябва да затрива стария хан? Няма ли да е по-добре този хан да се реставрира, да се постегне и да се превърне в „народен“ ресторант, където ще се готвят и поднасят само ястия от народната кухня и дето оркестърът ще изпълнява само народен репертоар? За тази работа аз ще говоря на кмета, а ако той не вземе от дума — ще ида да тропам по вратите на окръжните първенци.

Ден първи. Запознаване с Мая

На връщане от първото си посещение в ЗПЦМ, за което стана дума вече, генералният директор непрекъснато тъпчеше ушите ми със своите размисли за окаяното състояние на монтажните работи и за причините, които бяха предизвикали това голямо неблагополучие. Според него главният виновник за бедите бил бившият директор, който се оказал човек със „слаб ангел“ и гуляйджия, и мекушав по отношение прилагането на така наречената „твърда ръка“. Слушах го разсеяно, кимах с глава и безрезервно се съгласявах с изводите му. Имах си свое мнение за нещата, но нямах настроение да влизам в спор.

Той си приказваше, колата гълташе пътя, мяркаха се през прозорчетата и изчезваха тутакси зелени детайли от огромния летен пейзаж, а аз си мислех за изминалото време. И се питах кога най-после ще престанат да ме използуват за запушване на пробиви по фронта на металургията, а ще ми дадат на разположение един изследователски институт по мой избор, за да правя проучвания, които лично мен вълнуват; или да ме оставят на мира, за да се заема с галактиките, защото аз казах всичко, каквото знаех и каквото можех да кажа за старите и за новите звезди. Нагледал се бях на звездите, но беше ли настъпил часът да поприказвам с галактиките и черните дупки с езика на компютрите?

Преди някое време ми предложиха катедра в университета, институтът по ядрена енергетика ме покани за щатен сътрудник, от БАН ми съобщиха, че мястото за помощник-директор при смолянската обсерватория е вакантно. Седнах да размишлявам коя от тия служби да предпочета, коя би ме извела по-напред в областта на познанието, и тогава от министерството ме повикаха, за да ме питат дали не бих се заел с н-ския завод за преработка на цветни метали… Кой знае защо, думата Н ми подействува като магия… Но събрах сили и отказах.

Тогава ме извикаха на разговор в най-отговорното учреждение и там ме уведомиха, между другото, че много отрасли от тежката промишленост имали най-остра нужда от бакърен и оловен прокат и от бронз. Разговорихме се за разни неща и пак така, между другото, попитаха ме дали тия отрасли от тежката промишленост биха могли да разчитат на бакърен и оловен прокат, да речем, от началото на идущата пролет?

Монтажът на машините, както можах да се уверя с очите си, беше едва преполовен, от мен искаха да извърша за шест месеца това, което моят предшественик беше извършил за една година. Какво пък, медният прокат и оловният бяха важни неща, нямаше защо да ме убеждават, казах, че ония отрасли от тежката промишленост могат в края на краищата да разчитат на мен. Обещах твърдо, защото разбрах, че тази работа беше от огромна важност. А баща ми отрано беше ме научил, че има неща, с които си струва човек да се захване мъжки, макар и да не са му твърде по вкуса.

И още нещо. В битките с времето и трудностите имаше толкова хубост. Отказва ли се опитният алпинист, ако му предложат да участвува в експедиция навръх Чомолунгма? Ако има такъв опитен алпинист, който да се отказва, той да сдаде тутакси пикела си, да се отпише от алпинисткото дружество и да стане рибар или играч на пинг-понг в някой квартален клуб.