Чужди очи

Амбър се обръща и виждам Скоч, втренчил поглед през предното стъкло. Отвън гледката се разстила като на длан. Скосени покриви, голи дървета и запалени улични лампи. И преди съм идвала тук, Лукаут Пийк. С Ролинс дойдохме тук онзи единствен път, когато пуших трева. Лежахме на капака на колата му, взирахме се в звездите и се чудехме дали има все пак някой друг в необятното звездно небе. Същинско клише.

— Не бива да казваш на никого — обажда се Скоч.

Май се включвам насред сериозен разговор.

— Беше само веднъж. А и взехме мерки. — Гласът му е отчаян и съм сигурна, че говори за бебето. — Вероятно изобщо не е мое. Саманта твърди, че видяла Софи да се вози с господин Голдън след училище. Кой знае с колко още хора е спала!

Амбър най-после проговаря.

— Кога разбра, че е бременна?

— Миналата седмица. Преди… — Той не довършва, вместо това отпива от бутилката, която стиска между коленете си.

По бузите на Амбър отново потичат сълзи. Интересно как се е озовала тук, в колата на Скоч, паркирана на Лукаут Пийк. Дали го е срещнала случайно след погребението? И я е поканил да се повозят? Предполагам, че са били като две заблудени комети, сблъскали се една в друга — пияният Скоч и обезумялата Амбър.

— Мислиш ли, че затова го е направила? — пита Амбър.

Скоч удря с ръка по волана.

— Не знам. Първоначално твърдеше, че щяла да си го задържи, да замине някъде. После каза, че не знае дали ще се справи. Трябваше просто да го махне.

Как ми се иска да се вмъкна в главата му, да разбера какво мисли. Дали е изпаднал в паника, когато Софи му е казала, че е бременна? Дали е настоявал да направи аборт? И дали тя е отказала?

Дори да успея да се плъзна в него, пак няма да мога да прочета мислите му. Не се получава по този начин. Просто ще виждам света през неговите, а това никак не ми допада.

Амбър скръства ръце върху корема си и започва да се клати напред-назад.

— Това би съсипало всичките ми планове. Целия ми живот.

Скоч отпива пак от бутилката и тръсва глава, сякаш течността го прогаря. После се навежда към Амбър и я целува по врата. Амбър издишва рязко, нещо средно между въздишка и стон. Когато ръката му се плъзва между бедрата й, усещам накъде вървят нещата. В съзнанието ми нахлуват спомени и вместо на тясната предна седалка на мустанга, се озовавам на пейката в мъжката съблекалня. Залива ме вълна от погнуса, докато Скоч я докосва, сякаш наблюдавам същото, което бе сторил и с мен. Толкова е извратено.

Тялото на Амбър реагира на ласките и тя се привежда към него. Вече не ми пука дали е в безопасност. Тревожа се за собствения си разум. Ако се окажа приклещена тук, докато го правят, със сигурност ще полудея. Но слава богу, усещам, че се измъквам.

* * *

Олеква ми, когато осъзнавам, че съм си у дома. Сърцето ми блъска силно в ребрата и спомените от танцовата забава бучат в главата ми. Вместо предаването за предстоящия апокалипсис, сега текат кадри за размножителните ритуали на павианите. Потръпвам и грабвам дистанционното, за да изключа телевизора.

Тичам нагоре по стълбите, като прескачам стъпалата по две наведнъж. Нямам търпение да стигна до стаята си. Да се добера до хапчетата. Дръпвам раницата и пъхам ръка вътре, опипвам за познатата форма на шишето. Завъртам капачката, обезопасена срещу детски пръстчета, и белите таблетки се търкулват в шепата ми, после в устата. Гълтам ги без вода, без никакво колебание.

Едва когато усещам как се плъзват в гърлото ми, сърцето ми възстановява ритъма си. Заклевам се никога повече да не свалям гарда. Потъне ли тялото ми в несвързания свят на сънищата, ставам напълно беззащитна. По-добре изобщо да не спя, отколкото да се озовавам в присъствието на потенциални изнасилвани. На убийци.

Прекарвам цялата нощ в леглото и гледам стари епизоди на „Бъфи, убийцата на вампири“ по телевизията. Представям си как стискам заострен кол и преследвам неясна фигура с маска на лицето и нож, изцапан с кръвта на Софи. Събарям човека на земята и дръпвам плата, който крие лицето му. Скоч. Вдигам кола високо над главата си и го забивам дълбоко в гърдите му. Тялото му се разпада на прах и земята го поглъща.

Четиринадесета глава

На другата сутрин стоя безкрайно дълго под душа и се опитвам да залича всякаква следа от Скоч с шампоана си с аромат на ванилия. Мога да прекарам тук целия ден, под водопада на топлата струя, но сестра ми се развиква да побързам. Увивам се в една поразнищена кафява кърпа и отварям вратата.

— Крайно време беше! — тросва се Мати.

Подминавам я и се връщам в стаята си, нахлузвам чифт избелели дънки и тениска с Мини Маус, после прокарвам гребен през розовата кошница на главата ми, което отприщва поредица ругатни. От огледалото ме гледа някакво момиче с тъмни кръгове под очите.

В кухнята заварвам бележка от баща ми.

„Наложи се да изляза по-рано. Ще се видим довечера.“

Всъщност донякъде чувствам облекчение, че сме се разминали. Щеше да забележи сенките и да пита дали си пия провигила като послушна малка нарколептичка, а може би нямаше да имам сили да излъжа.