Чужди очи

Усещам, че някак е успял да изключи. Прави всичко на автопилот. Помага й да влезе във ваната, като я придържа да не се подхлъзне. После пълни една голяма пластмасова чаша и излива водата върху главата й. Тя пляска с ръце от възторг. Ролинс автоматично насапунисва стара розова гъба и трие раменете и гърдите й.

Скоро къпането приключва и майката на Ролинс, подсушена, отново заема мястото си пред телевизора. Ролинс тръгва с тежка стъпка към стаята си, а ръцете му се свиват в юмруци, когато подминава чичо си, който тъкмо си отваря кутийка бира.

Когато се прибира в стаята си, забелязвам нещо, което съм пропуснала преди. Изпод леглото му, съвсем тясно, стърчи купчина снимки.

Той се приближава и успявам да различа фигурата на момиче с червен бански върху плажна кърпа. Черната й коса е разпиляна около лицето й, на което се мъдрят гигантски червени слънчеви очила. Софи. Какво по…?

Обзема ме тревога. Защо държи снимки на Софи? Но преди да разбера какво става, вече съм на колене до леглото и разпилявам снимките по пода.

Част от мен осъзнава, че съм успяла да накарам Ролинс да направи каквото искам, но най-вече искам да се съсредоточа.

Има снимки на Софи в училище, в екип на мажоретка, и даже по боксерки и тениска, със сплетена на висока плитка коса. И не само това — има снимки и на Амбър Прескот.

Една от снимките привлича вниманието ми. Хващам я, за да я разгледам по-отблизо. Амбър и Софи на тренировка. Някъде отзад Саманта Филипс седи на скамейките, опряла мегафон до устата си. Ролинс е нарисувал рога на дявол върху пламтящо червената й коса и опашка с остър връх край глезените й. В свободната й ръка е нарисувал тризъбец.

Защо му е на Ролинс да държи снимки на мъртви момичета в стаята си?

Връщам снимката на земята и се изправям с надеждата да открия нещо друго. Някаква врата в дъното на стаята привлича погледа ми. Когато я отварям, сърцето ми се свива. Два чифта дънки, спретнато закачени на закачалки. И коженото му яке, най-ценната му притежание.

В дрешника буквално няма нищо друго.

Точно в този момент усещам, че се изплъзвам.

„Не.“ Вкопчвам се в Ролинс с всяка фибра на съществото си. Но, макар така лесно да се бях плъзнала в него, оказва се невъзможно да се задържа в тялото му. Олюлявам се назад и оставям тялото на Ролинс да лежи в леглото.

* * *

Струята гореща вода бие по гърба и раменете ми и изтласква напрежението, натрупало се от последното ми плъзване. Накланям глава назад и оставям водата да плиска в лицето ми, докато разсъждавам над видяното в къщата на Ролинс.

Надявах се да открия някаква причина за срещата му с Амбър в нощта на смъртта й. Но сега въпросителните бяха още повече.

От друга страна, можех да го контролирам. Явно най-важно бе да се съсредоточа. Когато успях да накарам Скоч да направи каквото исках, бях толкова бясна, че единствената ми мисъл бе да го халосам, както си заслужаваше. А докато бях в Ролинс, бях твърдо решена да разбера защо онези снимки са у него.

Телефонът ми, подпрян на ръба на мивката, в случай че Зейн се обади, докато се къпя, зазвънява с игривата мелодия, която се включва, когато ме търси непознат. Стисвам очи, спирам водата и се протягам за кърпата.

Номерът на дисплея ми е смътно познат, но не мога да го свържа с никого. Кодът е от Айова Сити, така че вероятно няма да се опитат да ми продадат нещо. Увивам кърпата около тялото си, пъхам крайчето под мишницата си и вдигам.

— Ало?

— Вий?

Познат глас, но не мога да се сетя чий.

— Да?

— Саманта съм.

Залива ме нещо като носталгия и имам чувството, че вместо да изляза от душа, съм се върнала назад във времето, когато обажданията от Саманта не бяха нещо необичайно. За миг онемявам и застивам с отворена уста като някоя идиотка.

— Ъм. Саманта? Защо ми звъниш? Да не бъркаш номера? Ще извикам Мати. Днес има рожден ден, нали знаеш…

— Аха, ами аз всъщност затова се обаждам.

— Добре… и какво искаш?

— Организирам малко събиране у нас довечера. Но е изненада. Питах я дали иска да дойде у нас да гледаме филми, но тя каза, че предпочитала да си стои у дома… — Тонът й ме вбесява, сякаш е абсурдно Мати да пожелае да си остане със семейството.

— Саманта. Две момичета от отбора ти са мъртви. Не е ли малко… нетактично да правиш купон?

— Точно затова ни трябва нещо разведряващо. Сигурна съм, че Мати не е ставала от леглото през последните два-три дни. Права ли съм? А трябва да излезе и да се позабавлява. Правя го заради нея.

— Аха. Е, Мати ще постъпи, както прецени. Съжалявам, ако това ти проваля плановете.

Саманта млъква за миг.

— Вий, честно. Опитвам се да направя нещо хубаво за Мат. След всичко, което се случи миналата седмица… има нужда от приятелите си.

За малко да изтърся, че според мен Саманта не е никаква приятелка, но се сещам за Мати, затворена в стаята си като отшелник. Може би действително няма да е зле да излезе от къщи. Да се поразсее. Май идеята не е чак толкова лоша.

— Какво искаш да направя?

— Ела на купона. И убеди и нея. Ще дойда да ви взема. Знам, че не караш…