Да яхнеш Змията

Стигна до къщичката край басейна, тихо отключи остъклената врата и я отвори. Влезе вътре и безшумно затвори. Там брат му държеше ловджийските си пушки и пистолетите. Уилър се приближи до шкафа, където бяха заключени оръжията, но нито един от ключовете във връзката на Лиз не ставаше на ключалката. Накрая намери ключа за шкафа на перваза над вратата.

Отвори го и взе два деветмилиметрови пистолета „Берета“. Грабна кутия с боеприпаси и провери магазините. Бяха празни. Започна да ги зарежда, изпускайки четири-пет патрона, които силно изтракаха на пода. Ръцете му трепереха. Слагаше петия патрон във втория пистолет, когато чу шум пред басейна. Скърцане на шезлонг. Спря да зарежда, тихо се приближи до вратата и погледна навън.

До басейна седеше млад китаец и спокойно пушеше, сякаш имението беше негово. Беше трудно да се определи възрастта му от това разстояние, но момчето изглеждаше на не повече от седемнайсет-осемнайсет години. Беше мършав и облечен в черно — широки джинси и лъскава мушама, а на главата му бе завързана червена лента.

Уилър затаи дъх, без да откъсва очи от младежа. Сърцето му блъскаше в гърдите.

„Дишай дълбоко“ — заповяда глас с южняшки акцент, скрит дълбоко в паметта му. Кейл Маккой, командирът му в Специалните сили.

С провлачения си говор от Южна Каролина Маккой бе обяснил на взвода, че по време на сражение тялото произвежда големи количества адреналин, в резултат на което кислородът изгаря по-бързо. Ако не дишаш дълбоко, ще ти се завие свят. „А морските пехотинци, които имат световъртеж, свършват като смет на бунището“ — бе ги предупредил той.

Уилър пое дълбоко дъх и се опита да се овладее.

Наблюдаваше китаеца, без да знае какво да направи. От къщата излезе още едно момче. Двамата говореха на китайски — пронизителна мелодия от думи и смях. После загасиха цигарите и влязоха вътре.

— Какво да направя сега? — измърмори Уилър. Зареди втория пистолет, затъкна го в колана си и стисна другия в дясната си ръка. — Това е безумие.

Твърде дълго се чуди какво да стори. Изведнъж всичко му се изясни. Щеше да разбере какво става, защо бе убита секретарката на брат му и какво правеха китайците в къщата на Прескот. Щеше да разбере кой върти тези номера и най-важното — защо.

След много месеци на душевно вглъбяване и мъчителна нерешителност Уилър Касиди свали часовника от ръката си, за да опази скъпата вещ, и го пусна в джоба си. После отвори остъклената врата на къщичката до басейна и най-сетне се включи в играта.

7. Нощни маневри

„Това е нощна маневра. Пригодете очите си към мрака!“ — изкрещя командирът в далечния спомен на Уилър.

Той спря и даде възможност на очите си да привикнат с тъмнината, както го бяха учили преди петнайсет години. Изведнъж го заболя коремът. Трябваше да отиде до тоалетната. Вълнения преди сражение. По дяволите!

Уилър тръгна бавно, с гръб към стената, както го бяха учили в Специалните сили. Светлината трябваше да бъде пред него, така че сянката да не издаде присъствието му. Сетне в главата му прозвуча друг глас. Шегаджията искаше да се прибере вкъщи и да изпие едно двойно уиски.

„Какви ги вършиш, задник такъв? Какво се опитваш да докажеш? Я стига! Ти не си герой.“

Той се приближи до остъклената плъзгаща се врата, която водеше към кабинета на брат му, и спря, защото си спомни нещо важно.

„Когато минаваш през зона на убийства, ти се превръщаш в змия. Пълзиш по корем и оглеждаш огневата зона, за да изясниш местоположението си.“

Уилър легна по корем и бавно запълзя. Стигна до прага и огледа стаята. Видя краката на масите и столовете, но вътре, изглежда, нямаше никого.

Отвори вратата, като я плъзна бавно, за да не вдига шум. После затаи дъх и се ослуша.

Лежеше там, както го бяха учили, и се ослушваше да долови всеки звук, който би му подсказал нещо. Стори му се, че мина цяла вечност. Сетне се вмъкна в кабинета, като внимаваше да не закачи катарамата на колана си в металните лайстни на плъзгащата се врата.

Кабинетът беше претърсен из основи. Старинните книги от колекцията на брат му бяха на пода. На килима лежаха разтворени други стари издания на Дикенс и По. Чекмеджетата на големия шкаф бяха издърпани и опразнени. От горния етаж се чуха гласове, които говореха на китайски. Уилър се вцепени, а Шегаджията в него изкрещя: „Хей, задник, чуй ме! Как би помогнал някому, ако те убият? Та ти вече се провали! Изхвърлиха те от Специалните сили. Или може би си забравил това?“.

Той обаче продължи да пълзи, припомняйки си как го бяха учили да проверява сграда. „Добре обученият взвод се придвижва в разгърнат строй. Пази гърба си!“ — предупреди го командирът.

Уилър се вмъкна в коридора. После изведнъж от кухнята се разнесе шум. Някой отваряше и затваряше чекмеджета и шумно изсипваше съдържанието им на пода. В същото време от горния етаж се чуха още две-три гласа, които говореха на китайски. Мъжът почувства лека паника.

„Намираш се между две огневи зони. Запази си път за бягство. Прегрупирай се!“

Уилър се върна в кабинета и се облегна на стената.