Да яхнеш Змията

Фу Хай седеше на една скала в Уон Чук Хан под петхилядолетните рисунки от епохата на неолита, които вече не означаваха нищо, и чакаше. Падна мрак. Той заспа и се събуди едва сутринта.

Отвори очи и видя голяма черна наджа. Беше допълзяла до него, за да го разучи. Езикът й се стрелкаше, а праисторическите очи блестяха, разкривайки злоба, трупана с векове. Фу Хай не помръдна. Беше ужасен. Знаеше, че качулатата кобра е една от най-отровните змии в света. Сърцето му едва не спря да бие, докато гледаше смъртоносното влечуго. Изведнъж змията се обърна и запълзя по скалата.

Фу Хай стана и пое дълбоко дъх. Помисли, че това вероятно е предзнаменование. Той „яздеше Змията“ и онази отровна кобра го бе пощадила, за да отиде в Америка.

В десет и нещо дойде братовчедката на Тоу Клепоухия. Тя беше висока, слаба и много красива. Беше облечена в старинно китайско кимоно с цепка, излязло отново на мода заедно с присъединяването на Хонконг.

— Ще те заведа на едно място, където ще отседнеш. Не е много хубаво, но там ще бъдеш в безопасност, докато приготвят документите ти. — Младата жена му даде малкия куфар, който носеше. — Облечи тези дрехи, за да не се различаваш от останалите.

Той се скри зад скалата и отвори куфарчето, откъдето извади син костюм. Не беше добре ушит и кройката не беше стилна, но това беше най-хубавата дреха, която бе обличал. Фу Хай измъкна и нова бяла риза и вратовръзка. Преоблече се и накрая взе чорапите и евтините нови обувки. Бяха два номера по-големи, но той пристегна връзките, сложи в куфара старите си дрехи от фабриката за коприна и се приближи до красивата жена.

— Никога няма да мога да ти се отблагодаря за тези прекрасни подаръци — каза той.

— Ще можеш — отговори тя.

Нещо в начина, по който младата жена произнесе това, го обърка, сякаш в думите й се съдържаше някаква мрачна тайна. Сетне му даде клетъчен телефон. Фу Хай го погледна изумен.

— Не работи — обясни жената, — вътре няма механизъм, но го закачи за колана си, за да изглеждаш като всички в Хонконг.

После го поведе надолу по хълма. Взеха такси и младата жена каза на шофьора адрес в Новите територии в Цзюлун.

Минаха по странични улички, но Фу Хай бе изумен от великолепието на колонията. По широките булеварди се движеха ролс-ройси, фордове и мерцедеси. Хората бързаха по задачи. Със своите рикши, плоскодънни лодки, небостъргачи и неонови реклами градът смесваше Изтока със Запада.

Влязоха в тунела под пристанището и излязоха от остров Хонконг. Красивото момиче мълчеше. Не поглеждаше Фу Хай и сякаш дори не забелязваше, че той се усмихва на новите си западняшки дрехи.

Накрая спряха на улица, която приличаше на стена от порутени сгради. Тя плати на шофьора, слезе от таксито и направи знак на Фу Хай да я последва. Странно, но пред неугледните сгради беше паркиран красив ролс-ройс.

— Това е Града на стените в Цзюлун — обясни момичето. — Гето е, но се контролира от нашата триада.

Той кимна и погледна луксозния автомобил. Не беше виждал отблизо такава хубава кола.

— Ролс-ройсът е на новия Шан Чу на триадата — каза тя, когато видя, че Фу Хай разглежда колата. — Името му е Хенри Лиу. Той е кльощав, много зъл… и куц. Викат му Лиу куция. Щом влезеш вътре, той ще ти каже какво да направиш, за да се отплатиш за пътуването. Трябва да се съгласиш с всичко, което ти каже.

Двамата пресякоха улицата и Фу Хай забеляза, че вървят по стотици човешки зъби.

Момичето забеляза, че той ги гледа ужасен, и се усмихна.

— От нелицензираните стоматологични кабинети са — обясни тя. — Зъболекарите обичат да се хвалят с майсторството си.

Двамата стояха пред високите сгради, когато изведнъж над Града на стените прелетя огромен реактивен самолет на „Юнайтед Еърлайнс“. Беше спуснал колесника и бе готов да се приземи на международното летище в Хонконг, което се намираше два километра по-нататък. Фу Хай се стресна от звука и погледна реактивния самолет, който ревеше над главата му и хвърляше тъмна сянка над него. Той се зачуди дали сянката не е предзнаменование.

— Полет от Америка — усмихна се момичето.

Сетне влязоха в един от стоматологичните кабинети. Измъкнаха се през задната врата и се озоваха сред мрачните и усойни улички в Града на стените. Вонята от боклуците беше невъобразима. Момичето отвори някаква врата. Влязоха и тя се обърна към Фу Хай:

— Ти стой тук.

Той огледа мрачното помещение. На стената, над малкото златисточервено светилище на Буда, беше окачено осмоъгълно огледало.

— Пази от зли духове — обясни момичето. — Те не могат да гледат грозните си лица.

После тя се обърна и излезе, затваряйки вратата след себе си.

Фу Хай се облегна на влажната стена и въздъхна с облекчение. Бе прекосил почти цял Китай, от Купола на гнева до Южнокитайско море. Щеше да направи всичко, което поискаха от него, за да спечели свободата си.

Младият мъж не знаеше, че се намира в гетото, където е роден Уили Уо Лап.

Не знаеше също така, че в огромния самолет, хвърлил сянка над него, седяха двама американци, които щяха да променят живота му завинаги.

Втора част Градът на върбите

19. Хонконг