Да яхнеш Змията

— Всичко свърши. Нямам сили и съм затънал до гушата в неприятности с китайските ми колеги. Най-добре ще е да си заминете. Милицията и триадите тук явно действат в комбина и Уили е в дъното на всичко. Вчера не станахме по-мили на онази шайка бандити, когато стреляхме по тях. Джони е мъртъв и аз не искам името ми да се появи на проклетата покана за моргата, за да разбера, че престоят ми тук е приключил.

— Къде ще отидеш? — попита Уилър.

— Не смятам да споделям това с вас… Не че не ви вярвам, но е адски трудно да не проговориш, когато пъхнат шибан плъх в задника ти.

Таниша и Уилър се върнаха в хотела. Тя успя да го убеди, че не могат да продължат без Джулиан и Чонси. Искаше да се приберат в Щатите. Беше се обадила и оставила съобщение на капитан Верба, в което казваше, че са възникнали други семейни проблеми в Кливланд и й трябва двуседмичен отпуск. Помоли го да отложи слушането пред Отдела за вътрешно разследване. Но сега бе дошло време да се справи с това.

Тя се качи в апартамента да се преоблече, а Уилър седна във фоайето и се опита да измисли начин да продължат с разследването. Обмисли всичко и реши, че нямат избор. Беше изневерил на Прескот в смъртта, така както бе направил и в живота. Наблюдаваше потока от хора във фоайето на хотел „Пенинсюла“ и изпитваше силна тъга. Отново го обзе самопрезрение. Накрая стана, приближи се до рецепцията и поръча два билета за първия полет до Лос Анджелис. Имаше свободни места за сингапурските авиолинии, чийто самолет излиташе от Хонконг в един часа след полунощ. През това време Таниша се обади от апартамента и се уговориха да се срещнат в ресторанта на хотела. Той запази билетите и отиде там. Тя го чакаше в едно сепаре в дъното на заведението. Не бяха хапвали нищо от сутринта, но не бяха гладни, затова си поръчаха само кока-кола.

— Съжалявам — каза Таниша. — Знам, че това означаваше много за теб. Но мисля, че нямаше да се справим дори ако с нас бяха Джулиан, Чонси и половината честни ченгета, останали в Хонконг. Опитът беше добър, но нищо нямаше да излезе. Трябва да измислим хитър план да го направим, а ми се струва, че няма такъв.

Тя имаше право. Това беше лудост и вероятно не би допринесло с нищо за разкриването на убийството на брат му. Само ако можеха да докажат, че Уили е сключил сделка с Пекин! Уилър беше убеден, че може да разобличи заговора и поне да ги накара да платят за смъртта на Прескот. Но двамата с Таниша не можеха да се изправят срещу най-мощната престъпна организация в света. Само успяха да предизвикат още нещастие и смърт в Хонконг.

После върху масата падна сянка и когато вдигнаха глави, те видяха Чонси Чан. Той сякаш се бе смалил. Раменете му бяха прегърбени, главата — наведена, а очите — хлътнали. Чан Чак потърка ръце. Имаше такъв вид, сякаш не беше спал, откакто го бяха видели за последен път.

— Чаках във фоайето — каза той. — И ви видях да влизате тук.

— Съжалявам за съпругата ти — рече Уилър.

Чонси кимна. На лицето му се изписа болка.

— Заведох децата в дома на един мой братовчед — продължи Чан. Гласът му плашеше със студенината си. — Съпругата ми беше много болна. Но тя бе смисълът на моя живот. Даваше ми сили. Не мога да оставя убийците й ненаказани.

Уилър стана и му направи знак да седне, но той остана прав.

— Знам как да влезем в парка в Града на стените — каза им.

— Можеш ли да довършиш картата на Куинси? — попита Уилър.

— Няма нужда от карта. Джаки Пулинджър ми каза много по-лесен начин.

Чан млъкна и продължи да търка длани, сетне рече:

— Ще ви заведа там. Ще ви покажа пътя.

27. Града на върбите

Минаваше един след полунощ. В залива имаше силно вълнение, докато се отдалечаваха от вълнолома, подслоняващ хонконгския яхтклуб, и оставяха зад гърба си светлините на кея. Отправиха се на изток. Яхтата се движеше със скорост седем възела. Вълните се разбиваха в носа на „Другата жена“ и ситни капчици падаха по лицата им. Плаваха без сигнални светлини. Навлязоха в пристанище „Виктория“ и започнаха шесткилометровото пътуване, което щеше да ги отведе покрай огромния изкуствено създаден полуостров, където беше летището. Целта им беше да стигнат до нос Ю Мън, който се намираше от другата страна на пристанището в област Яу Тонг.

Бяха изминали изтощителни двайсет и четири часа, откакто Чонси изненадващо се появи в хотелския ресторант. Прекараха няколко часа с Джулиан, опитвайки се да решат дали информацията на китаеца им дава достатъчно шансове да влязат в централата на триадата. Джулиан им каза, че след изчезването на Джони не могат да разчитат на помощ от страна на ченгетата. Трябваше да го направят сами… Никой от тях не се закле, но всички знаеха, че ще опитат. Всеки имаше лична причина да го стори.

Планът им беше подчинен на едно-единствено правило не — прави нищо необмислено. Уилър и Таниша презавериха билетите си за осем часа сутринта, пак за полет на сингапурските авиолинии. Чонси взе мерцедеса и го паркира в източния край на Града на стените. Заредиха яхтата с храна и вода и поеха към отсрещния бряг на залива, където щяха да се срещнат с Джулиан.