Да яхнеш Змията

Чонси и Уилър бързо изкачиха стълбите, върнаха се в гаража и взеха парите от колата на гангстерите.

Докато изпълняваха тази задача, Джулиан погледна Таниша и попита:

— Господин Касиди готов ли е за такова нещо?

— Той застреля двама членове на тонгата в къщата на брат си в Бел Еър. Ще се оправи — отговори тя с надеждата, че ще се окаже права.

Количката потегли в тесния, изкопан на ръка, тъмен тунел. Единственият фар пронизваше мрака. Червените им мантии се развяваха в студения въздух. Пътуването беше изненадващо кратко. След няколко минути спряха пред друго стълбище.

Видяха походно легло, на което лежеше мъж. Той потърка очи и се надигна. Чонси заговори на китайски и му подаде единия чувал с парите. Докато мъжът протягаше ръка, Уилър скочи от количката и го удари по главата с приклада на браунинга. Човекът загуби съзнание.

— Браво — похвали го Джулиан. Вече се чувстваше по-спокоен за него.

Завързаха мъжа и тръгнаха нагоре по стълбите, влачейки тежките чували. Видяха врата, отвориха я бавно и се озоваха в красив парк, озарен от лунна светлина. Доловиха уханието на вишнев цвят. Някой до вратата каза нещо на китайски.

— Ние сме. Помогни ни — отговори на кантонезийски Чонси и мушна през отвора чувала с парите.

Мъжът протегна ръка и преди да хване брезентовия чувал, Чонси го пусна на земята и блъсна с всичка сила вратата, поваляйки гангстера. Уилър, Таниша и Джулиан хукнаха към парка.

Там имаше трима мъже, които чакаха парите. Всички бръкнаха в червените си мантии, за да извадят оръжия. Този път Уилър не се поколеба. Ритна първия бандит между краката и го удари по главата с приклада на пушката си, както го бяха учили в Специалните сили. Отърваха се бързо от тримата гангстери, без да изстрелят нито един куршум.

Завлякоха ги в тунела, сложиха им белезници, запушиха устата им. Двата тежки чувала с пари още бяха в тях.

— И така — каза Джулиан, — не знаем с колко време ще разполагаме, затова действайте бързо и се възползвайте от всяка възможност. Готови ли сте?

Те кимнаха.

Върнаха се при изхода и тръгнаха из красивия парк, като спряха за миг, за да се ориентират. В средата на парка се извисяваше храмът на триадата, известен като Града на върбите. Четиримата тръгнаха предпазливо по мократа трева. Бяха си сложили качулките, за да не се виждат лицата им. Чонси вървеше най-отпред, в случай че се наложеше да говори с някого, защото кантонезийският му беше безупречен. Уилър крачеше последен. Имаше чувството, че всеки момент куршум ще прониже гърба му.

Стигнаха до Пагодата на червеното цвете. Там седеше възрастен мъж, който протегна ръка да вземе парите. Чонси му подаде двата чувала, после Джулиан пристъпи напред, извади пушката от мантията си и удари стареца с приклада. Човекът се строполи и започна да хърка в краката им.

— Не може да е толкова лесно — измърмори Джулиан, докато вървяха към Пагодата.

Позлатените змии и дракони на колоните ги гледаха с очи от рубини.

Отвориха вътрешната врата и видяха великолепния олтар.

— Обикновено тайните на триадата се пазят в сейфа на олтара — обясни Чонси. — Това е свещено място. Само старейшините имат право да го отварят. Ако Уили държи документа тук, трябва да е в олтара.

Четиримата тръгнаха из огромната зала, приближиха се до олтара и застанаха на същото място, където преди два дни бе умрял Джони Куонг.

Проститутките бяха танцьорки от клуба на триадата в Мон Кок и пристигнаха с микробус в два часа сутринта. Седяха в задната част на превозното средство, масажираха уморените си крака и се питаха дали ще успеят бързо да доведат гангстерите до оргазъм, за да се приберат вкъщи и да си легнат.

Шофьорът удари с юмрук по вратата на гаража. Когато не получи отговор, той извади ключ, приближи се до тесните дървени стълби и се качи в апартамента. Слезе в гаража и съзря четиримата гангстери, оковани за подпорните греди и петия — мъртъв на пода. Развърза единия и изумен изслуша разказа му за нападението. След няколко минути освободи и останалите. Установиха, че електрическата количка за голф е изчезнала. Започнаха да търсят клетъчните си телефони, за да се обадят в храма и да предупредят другите, и ги намериха в пълната с вода мивка в кухнята, където ги бе пуснала Таниша.

Гангстерите се обърнаха и хукнаха към тунела в мазето. Препъвайки се в мрака, те се завтекоха към Града на върбите.

Джулиан намери сейфа зад олтара. Извади от раницата си електронно устройство за отваряне на сейфове и прикрепи електродите към циферблата. Включи го и се вторачи в малкия дигитален екран в ръката си, докато устройството сканираше циферблата на сейфа, търсейки комбинацията. Първо се появи числото двайсет и пет, после четирийсет и пет и накрая деветнайсет. Кратък звън потвърди комбинацията. Джулиан завъртя циферблата и отвори сейфа. В същия миг откъм парка се чуха викове.

Уилър стоеше на пост на източния вход на Пагодата на червеното цвете. Той видя неколцина мъже в червени мантии, които тичаха по тревата, гледаха към покрива на храма и крещяха на авангардите там.