Да яхнеш Змията

— Играта загрубя — извика Уилър на Джулиан, който изваждаше съдържанието на сейфа.

— По дяволите — измърмори инспекторът, докато хвърляше настрана парите и бижутата, търсейки споразумението. — Чонси, докарай задника си тук и ми помогни да прочета тези неща.

От покрива започнаха да слизат хора. Уилър се обърна и стреля напосоки с браунинга. Куршумите свистяха и се забиваха в стените. Някой изпищя. Един от гангстерите се претърколи по стъпалата и се строполи мъртъв на пода. Таниша коленичи и започна да стреля от северната порта към парка. Гангстерите от триадата падаха и панически се претъркаляха, за да избегнат куршумите.

Фу Хай се събуди от изстрели. Не беше сигурен какво става. Авангардите го издърпаха от рогозката заедно с другите новопосветени и им казаха, че в Пагодата на червеното цвете са проникнали бандити, които се опитват да откраднат нещо от триадата. Беше тъмно. Фу Хай чу изстрели от автоматично оръжие, идващи от парка. Пъхнаха в ръцете му руски автомат „АК-47“. Той не знаеше как да си служи с него, но един от авангардите сложи пълнител и го зареди. Каза му само да се прицели и да натисне спусъка. Сетне му заповядаха да изтича до Пагодата на червеното цвете, да влезе вътре и да убие бандитите. Без дори да се замисля, той хукна заедно с другите нови членове към храма. Една чернокожа жена стреляше с автоматично оръжие по него от вратата на Пагодата. Фу Хай усети раздвижването на въздуха, когато един от куршумите прелетя покрай ухото му. Новопосветените от неговата група продължиха напред, като крещяха, за да съберат смелост.

Фу Хай се отдалечи от тях, но някак успя да се добере до страничната врата на Пагодата. Отвори я и влезе, като се хвърли на земята, за да не го уцелят, и се плъзна по корем на лакирания дървен под.

Чонси претърсваше големия сейф и преглеждаше документите. Някои бяха за даване под наем на недвижима собственост или делови споразумения, с които триадата извличаше печалби от ресторанти и магазини в Хонконг. Около него свистяха куршуми. В очите му се стичаше пот и му пречеше да чете, затова той събра всичко, което му се стори съмнително и го натъпка в джобовете на мантията си. После стана, избърса очи и видя няколко въоръжени гангстери, които влизаха през западната порта. Всички държаха автоматични оръжия. Чонси нагласи лазерния мерник и стреля по тях. Неколцина паднаха ранени. Другите отвърнаха на огъня. Куршумите рикошираха в каменния олтар, после разбиваха невидими дъски и стъкла.

Фу Хай стреляше, без да се прицелва. Не искаше да убива никого. Един бял мъж със закръглено лице и мустаци, когото си спомни от престрелката пред работилницата на обущаря, отвърна на огъня. Куршумите се забиха в дървената пейка, зад която се криеше. Изведнъж нещо го блъсна отстрани и го повали по гръб. Той започна да кърви, но не почувства болка. Когато пълнителят му свърши, Фу Хай грабна оръжието на падналия до него другар.

— Да се махаме оттук! — изкрещя Джулиан. — Трябва да намерим задна врата.

Четиримата започнаха да се оттеглят към южната стена, като не спираха да стрелят и използваха дървените пейки за прикритие.

Храмът се изпълни с членове на триадата. Те нахлуваха през източната и северната врата, пълзейки по корем. Държаха оръжията пред себе си и стреляха срещу бягащите неканени гости.

Таниша стигна първа до южната врата. Беше заключена и тя изстреля няколко куршума от руската си щурмова пушка. Дървената рамка и вратата станаха на трески. Четиримата хукнаха през отвора, и се озоваха в библиотеката на храма. През прозореца се виждаше паркът.

— Придържайте се към плана за бягство! — извика Джулиан и те се завтекоха към вратата на отсрещната страна на библиотеката.

После съвсем случайно, докато плъзгаше поглед по лавиците, Уилър забеляза нещо познато — подвързаните в кожа томове на „История на Калифорния“ от отец Джон Стодард. Същата колекция, която бе подарил на Прескот.

— Кучи син! — извика, а около него изсвириха още куршуми.

— Да се махаме, по дяволите! — извика Джулиан.

Отвориха вратата към парка и хукнаха по тревата към ниските сгради в южната част на Града на стените. Авангардите на покрива имаха трасиращи куршуми и откриха огън. Около четиримата бегълци експлодираха кални чимове и летящи буци пръст. В краката им се взривяваха нажежени до бяло трасиращи куршуми. Звукът беше оглушителен.

— Оттук! — изкрещя Чонси и поведе малката група.

Четиримата бягаха зигзагообразно из парка, сменяйки посоката, а около тях се сипеха куршуми.

Усещайки гняв и прилив на адреналин, Фу Хай преследваше враговете. Мина през библиотеката на храма и хукна след тях из парка, но губеше сили. Накрая падна от загуба на кръв и лицето му се удари в хладната, влажна трева. Преди да загуби съзнание, си спомни приятното ухание на вишнев цвят.