Да спасиш свидетел

Той изчезна и Фейт се отдръпна в сенките на тясната уличка. Сърцето й биеше толкова оглушително, че не би се учудила, ако някой горе отвореше прозореца си да я замери с обувка. Точно когато усети, че вече не може да издържи и секунда сама, Лий отново се появи.

— Добре, всичко изглежда наред. Да вървим.

Външната врата на сградата беше заключена, но Лий имаше ключ. Фейт забеляза видеокамерата над входа. Лий се озърна към нея.

— Моя идея. Обичам да знам кой ми идва на гости.

Изкачиха четирите етажа на сградата и продължиха по коридора до последната врата отдясно. Фейт огледа трите ключалки. Лий ги отвори с един и същ специален ключ.

Когато вратата се открехна, Фейт чу тихо писукане. Влязоха. На едната стена имаше табло за сигнална система. Над него с панти бе прикрепена лъскава медна плоча. Лий свали плочата така, че да закрива таблото. Бръкна отдолу, натисна няколко бутона и писукането престана. После се озърна към Фейт, която го гледаше любопитно.

— Излъчването на Ван Ек. Сигурно не разбирате.

Тя вдигна вежди.

— Мисля, че сте прав.

До аларменото табло имаше малък вграден екран. Върху него Фейт видя площадката пред сградата. Очевидно бе свързан с външната камера.

Лий заключи вратата и я потупа с длан.

— Стоманена е, а металната рамка монтирах сам. Няма значение колко е яка ключалката. Обикновено рамката поддава преди нея. А рамките в днешното строителство са същински коледен подарък за крадците. Освен това имам специални ключалки на прозорците, детектори за външно движение и автономен клетъчен телефон, свързан с алармената система. Всичко ще е наред.

— Май си падате маниак на тема безопасност? — подхвърли тя.

— Не, просто съм смахнат.

Фейт чу някакъв звук откъм коридорчето. Изтръпна, но се отпусна, когато видя как Лий тръгна с усмивка натам. След секунда иззад ъгъла бавно излезе стара немска овчарка. Детективът клекна и се заигра с голямото куче, което легна по гръб. Лий го почеса по корема.

— Хей, Макс, как си, момчето ми?

Той погали Макс по главата и кучето близна с обич ръката на стопанина си.

— Никой не е изобретил по-добра охранителна система. Няма проблеми нито със спиране на тока, нито с изтощени батерии или подкуп.

— Значи планът ви е да останем тук?

Лий вдигна очи към Фейт.

— Искате ли нещо за ядене или за пиене? На пълен стомах се разсъждава по-добре.

— Чаша горещ чай, ако може. В момента не бих могла да хапна нищичко.

Няколко минути по-късно двамата седяха край кухненската маса. Фейт пиеше билков чай, Лий чаша кафе. Макс дремеше под масата.

— Имаме проблем — започна Лий. — Когато влязох в къщата, задействах някаква система. Заснет съм на видеозапис.

Фейт ахна.

— Боже мой, в момента може да идват право насам.

Лий я изгледа втренчено.

— И може да е за добро.

— Защо?

— Нямам желание да помагам на престъпници.

— Значи си мислите, че съм престъпничка?

— Трябва ли да го мисля?

Фейт нервно опипа чашата.

— Работех с ФБР, не срещу тях.

— Добре, какво точно правехте?

— Не мога да отговоря.

— Тогава и аз не мога да ви помогна. Хайде, ще ви откарам у вас.

Лий понечи да стане от стола. Фейт стисна ръката му.

— Чакайте, моля ви.

Мисълта да остане в момента сама я парализираше.

Лий седна отново и я погледна въпросително.

— Доколко трябва да се разкрия, за да ми помогнете?

— Зависи каква помощ искате. Няма да извърша нищо против закона.

— Не бих ви карала да го правите.

— В такъв случай нямате друг проблем, освен че някой иска да ви убие.

Фейт тревожно отпи глътка чай, докато Лий продължаваше да я гледа.

— Щом знаят от записа кой сте, трябва ли да стоим тук? — попита тя.

— Поиграх си малко с касетата. Прекарах магнит над нея.

В очите на Фейт проблесна надежда.

— Успяхте ли да я изтриете?

— Не знам със сигурност. Не съм експерт в това отношение.

— Но поне ще им трябва известно време, за да я възстановят, нали?

— На това се надявам. Но не си въобразявайте, че насреща стоят аматьори. Видеото имаше и предпазна система. Ако полицаите се опитат да извадят касетата със сила, записът може да се самоунищожи. Лично аз бих пожертвал всичките четирийсет и седем долара, които имам в банката, само и само да стане така. Не обичам да ровят из личния ми живот. Но все още чакам да ми кажете какво става.

Фейт мълчеше. Само го гледаше, като че току-що й бе направил неприлично предложение. Лий наведе глава настрани.

— Вижте какво ще ви кажа. Аз съм детективът, нали? Какво ще речете да направя някои предположения, а вие да ми кажете дали съм прав? — Тъй като Фейт мълчеше, той продължи: — Камерите, които видях, бяха само във всекидневната. Също така масата, столовете, кафеварката и тъй нататък. Аз обаче съм пресякъл лазерен лъч или нещо подобно още на влизане. Очевидно това е задействало камерите.

— Да, изглежда логично — каза Фейт.

— Не, не изглежда. Аз имах кода за достъп до охранителната система.

— И какво?

— Това, че набрах кода и изключих системата. В такъв случай защо лазерното устройство продължи да действа? Било е нагласено така, че дори ако вашият придружител изключи алармената система, камерите пак да заработят. Защо му е трябвало да записва собствения си образ?

Фейт съвсем се обърка.