Да спасиш свидетел

— Не знам.

— Точно така! За да не знаете, че ви снимат. И тъй: имаме къща насред пущинака със свръхмодерна охранителна апаратура, федерални агенти, камери и видеозапис. Всичко сочи към един извод. — Лий помълча, за да подбере най-точния израз. — Водили са ви там за разпит. Но изглежда, не са били сигурни доколко ще им сътрудничите, или пък са подозирали, че някой ще иска да ви гръмне. Затова са заснели разпитите — за в случай, че изчезнете безследно.

Фейт го изгледа с примирена усмивка.

— Страхотно предвидливо от тяхна страна, не мислите ли? Това с изчезването, искам да кажа.

Лий стана, загледа се през прозореца и обмисли положението. Току-що му бе хрумнало нещо изключително важно. Нещо, за което трябваше да се сети много по-рано. И макар че не познаваше тази жена, почувства се отвратително, когато изрече следващите си думи:

— Имам за вас една лоша новина.

— Какво говорите? — сепна се Фейт.

— ФБР ви разпитва. Вероятно сте под специална закрила. Един от техните хора беше убит, опитвайки се да ви опази, а аз раних убиеца. Федералните имат запис с физиономията ми. — Той помълча. — Трябва да ви предам.

Фейт скочи на крака.

— Не можете да го направите! Не можете! Обещахте да ми помогнете.

— Ако не го направя, чака ме доста дълъг престой на място, където момчетата проявяват прекомерна любвеобилност към други момчета. В най-добрия случай ще си загубя разрешителното за работа. Сигурен съм, че ако ви познавах, щеше да ми е още по-гадно, но след днешния ден се чудя дали бих поел такъв риск дори заради собствената си баба. — Той стана и облече сакото си. — Кой водеше работата с вас?

— Не му знам името — отвърна враждебно Фейт.

— А телефонният номер?

— Няма да свърши работа. В момента той едва ли би вдигнал слушалката.

Лий я погледна недоверчиво.

— Да не би да ми казвате, че онзи мъртвец е бил единствената ви връзка?

— Точно така — излъга Фейт, без да й мигне окото.

— Значи единствено той се е занимавал с вас и дори не се е представил. Това не е много по правилата на ФБР.

— Съжалявам, друго не знам.

— Тъй ли? Е, позволете тогава да ви кажа какво знам аз. Видях ви в онази къща още три пъти. С жена, висока брюнетка. Как я наричахте, агент Хикс ли? — Лий наведе лице плътно до нейното. — Първо правило на измамника: лъжи само ако си адски сигурен, че няма как да те изобличат. — Той я хвана под ръка. — Да вървим.

— Знаете ли, мистър Адамс, може би не ви е хрумвало, че и вие си имате проблем.

— Виж ти! Ще ми го посочите ли?

— Какво точно ще кажете на ФБР, когато ме предадете?

— Не знам. Дали да не опитам с истината?

— Добре. Да разгледаме истината. Вие ме следите по поръчение на човек, когото не познавате и не можете да посочите. Значи искате да ви повярват на честна дума. Успяхте да ме проследите, макар от ФБР да твърдяха, че това е невъзможно. Тази вечер бяхте в къщата. Лицето ви е на видеозаписа. Един агент от ФБР е убит. Вие стреляхте с пистолета си. Казвате, че е било по убиеца, но не можете дори да докажете, че е имало друг човек. Остават само безспорните факти. Вие сте в къщата, аз също. Вие стреляте и агентът е мъртъв.

— Куршумът, който уби онзи човек, е съвсем различен от куршумите в пистолета ми — гневно възрази той и пусна ръката й.

— Значи сте се отървал от другото оръжие.

— Тогава защо ми е да ви отвличам? Ако аз бях стрелецът, нямаше ли да ви убия на място?

— Не казвам какво мисля аз, мистър Адамс. Просто намеквам, че ФБР може да ви заподозре. Ако нямате нищо съмнително в миналото си, накрая, току-виж, ви повярвали. — Тя добави лукаво: — Най-вероятно ще ви проучват около година и ако не се доберат до нещо сериозно, обвиненията ще отпаднат.

Лий се навъси. Близкото му минало беше кристално чисто. Но ако някой нагазеше по-назад, водата почваше да се размътва. В началото на своята кариера като частен детектив бе извършил неща, за които днес не би и помислил. Не съвсем незаконни, но все пак трудни за обяснение пред строгите федерални агенти.

Сети се и за ограничителното съдебно нареждане, което бившата му жена бе издействала малко преди Късметлията Еди да докопа златния си патент. Заяви пред съдията, че Лий я дебнел и заплашвал с насилие. А Лий наистина беше готов да извърши насилие, ако успееше да докопа онзи дребен мръсник. Задушаваше се от ярост всеки път, когато си спомнеше как веднъж неочаквано посети скапания им апартамент и видя синини по ръцете и бузата на дъщеря си. Триш заяви, че Рене била паднала по стълбата. Лъжеше го в очите, когато Лий съвсем ясно различаваше отпечатъка от юмрук по меката детска кожа. Тогава потроши с щанга колата на Еди, а и него щеше да подреди по същия начин, само че онзи страхливец се заключи в банята и повика ченгетата.

Е, наистина ли искаше през идните дванайсет месеца ФБР да се рови из личния му живот? А, от друга страна, ако пуснеше тази жена и федералните го надушеха, къде отиваше? Накъдето и да погледнеше, около него се простираше тресавище.

— Ще ме откарате ли до Вашингтонското оперативно бюро? — подхвърли любезно Фейт. — На кръстовището на Четвърта улица и Еф Стрийт.