Да спасиш свидетел

Изведнъж Бюканън се почувства изтощен. Не искаше да се качва в колата, не искаше да лети със самолет, но сега нямаше думата. Нима и до днес си оставам един от безропотните филаделфийски труженици?

Той прогони тия мисли и насочи вниманието си към човека, който стоеше пред него.

— Праща ви много поздрави — каза набитият мъж.

Външните хора го знаеха като шофьор на Бюканън. В действителност беше агент на Торнхил, натоварен да охранява най-скъпата му плячка.

— Ако обичаш, предай на мистър Торнхил искрените ми пожелания Господ да не му е отредил нито един ден в повече — отвърна Бюканън.

— Той би искал да знаете, че се случиха важни събития — продължи безучастно шофьорът.

— По-точно?

— Локхарт работи с ФБР срещу вас.

За миг светът около Бюканън се завъртя и го хвана страх, че ще повърне.

— Какви ги говориш, по дяволите?

— Съвсем наскоро получихме това сведение от наш агент в Бюрото.

— Искаш да кажеш, че са я обвързали? Принудили са я да работи за тях?

Както и вие принудихте мен.

— Потърсила ги е доброволно.

Бюканън бавно си възвръщаше самообладанието.

— Разкажи ми всичко.

Разказът на шофьора представляваше смес от истини, полуистини и лъжи. Изричаше ги с умело разиграна искреност.

— Къде е в момента Фейт?

— Укрила се е. ФБР я издирва.

— Какво им е казала? Да се готвя ли за напускане на страната?

— Не. Играта е още в самото начало. Засега не са научили чак толкова, че да пристъпят към действие. Тя им е разказвала повече за самия начин на работа, за организацията, но не и кой е замесен. Това не означава, че няма да продължат по-нататък. Но трябва да бъдат много внимателни. Хората, с които си имат работа, не са метачи или сервитьори от „Макдоналдс“.

— И прехваленият мистър Торнхил не знае къде е Фейт? Май не е чак толкова вездесъщ.

— Не разполагам със сведения по въпроса — отговори шофьорът.

Бюканън намери сили да се усмихне.

— А пък уж сте агенция за събиране на сведения.

В камината изпука цепеница и към мрежестата решетка отпред изхвръкна топче кипяща смола. Бюканън я гледаше как се стича надолу — спряна в своето бягство, лишена от бъдеще. Защо изведнъж усещаше, че това е символ за края на собствения му живот?

— Може би трябва да я потърся.

— Това не е ваша грижа.

Бюканън се втренчи в шофьора. Какви ги дрънкаше този идиот?

— Е, да, теб не те заплашва затвор.

— Всичко ще мине успешно. Само продължавайте според плана.

— Искам да бъда в течение на събитията. Разбра ли?

Бюканън се завъртя към прозореца. Проследи в отражението как ще реагира шофьорът на острите му думи. Но какво значение имаха думите? Бюканън явно губеше битката; всъщност нямаше никакъв начин да я спечели.

Нищо не помръдваше по мрачната улица, чуваше се само тихото шумолене на катеричките, които излитаха светкавично нагоре по дърветата и прескачаха от клон на клон в непрестанната борба за оцеляване. Бюканън водеше подобна игра, само че далеч по-опасна от някакви си подскоци по хлъзгавата кора на десет метра височина. Вятърът се засилваше; от комина почваше да долита глух вой. Внезапен порив тласна пушека навътре към стаята.

Шофьорът погледна часовника си.

— Ако не тръгнем след петнайсет минути, ще изтървем самолета.

Той взе куфарчето на Бюканън, обърна се и излезе.

Робърт Торнхил винаги се свързваше с Бюканън много внимателно. Никакви телефонни обаждания в дома или кантората му. Лични срещи само при обстоятелства, които не биха предизвикали подозрения, и на места, където нямаше как да ги проследят. Първата им среща бе един от редките случаи в живота на Бюканън, когато се почувства безпомощен пред противника. Торнхил спокойно представи доказателства за незаконните му сделки с членове на Конгреса, високопоставени бюрократи и дори служители в Белия дом. Имаше видеозаписи как планират гласуването по един или друг въпрос, как обсъждат стратегии за заобикаляне на законите, как откровено обсъждат назначаване на фиктивни служби след напускането на постовете си, за да получават остатъците от подкупа. Човекът от ЦРУ бе открил цялата мрежа от несъществуващи фондове и корпорации, преливаща пари към корумпираните държавни служители.

— Сега работиш за мен — заяви безцеремонно Торнхил. — Ще продължиш по същия начин, докато мрежата ми стане по-здрава от стомана. После ще се отдръпнеш, за да поема кормилото.

Отначало Бюканън отказа.

— Предпочитам да отида в затвора — отвърна той. — По добре зад решетките, отколкото вечно робство.

Помнеше как в този момент Торнхил не успя да прикрие раздразнението си.

— Извинявам се, не бях достатъчно ясен. За затвор не става и дума. Или ще работиш за мен, или преставаш да съществуваш.

Пред тази заплаха Бюканън пребледня, но пак не отстъпи.

— Значи един държавен служител ще се замеси в убийство?

— Аз съм по-особен държавен служител. Работя с крайности. Те оправдават постъпките ми.

— Отговорът е същият.

— И от името на Фейт Локхарт ли говориш? Или да я попитам лично?