Да спасиш свидетел

Тя погледна часовника. В момента лабораторията на ФБР работеше по касетата. Тъй като за нейното специално разследване знаеха само няколко души, необходимите лабораторни изследвания се провеждаха под измислено име и сериен номер. Чудесно би било да разполага с отделна лаборатория и персонал, но това изискваше огромни разноски, които просто нямаха място в бюджета на Бюрото. Дори и най-елитните борци срещу престъпленията трябваше да се примиряват с издръжката, отпусната от чичо Сам. Обикновено към екипа прикрепяха агент за свръзка, който да докладва на Рейнолдс лабораторните резултати. Тя обаче не разполагаше с време за обичайните процедури. Лично бе отнесла касетата в лабораторията и с помощта на своя началник уреди да я обработят спешно.

След срещата с Ан Нюман тя се прибра у дома да полегне за малко при спящите деца. После стана, изкъпа се, облече чисти дрехи и отново тръгна на работа. През цялото време мислеше за проклетия видеозапис.

Сякаш в отговор на нейните мисли телефонът иззвъня.

— Да?

— Най-добре е вие да дойдете тук — каза човекът отсреща. — И да знаете отсега, новините не са добри.

13.

Фейт подскочи и се събуди. Погледна часовника си. Наближаваше седем. Лий я бе убедил да си почине, но тя не очакваше, че ще спи толкова дълго. Замаяно се надигна на лакти. Цялото тяло я болеше, а когато отпусна крака на пода, усети, че й прилошава. Все още беше облечена, но преди да си легне, бе свалила обувките и чорапогащника.

Тя стана от леглото, тихичко отиде до банята и надникна в огледалото.

— Господи! — Само това можа да изрече.

Косата й беше сплъстена, гримът размазан, дрехите мръсни, а вместо мозък сякаш имаше блокче цимент. Няма що, хубав начин да започнеш деня.

Тя пусна душа и мина в спалнята да се съблече. Вече беше свалила всичко и стоеше гола сред стаята, когато Лий почука отвън.

— Какво има? — тревожно попита тя.

— Преди да се изкъпеш, трябва да свършим нещо — отговори Лий през вратата.

— Така ли?

От странния му тон я побиха тръпки. Тя се облече набързо и зачака.

— Мога ли да вляза? — нетърпеливо се обади той.

Фейт пристъпи и открехна вратата.

— Какво… — започна тя, но едва не изписка, когато видя човека срещу себе си.

Той не беше Лий Адамс. Имаше влажна, късо подстригана руса коса, също тъй руса брада и мустаци. Носеше очила и очите зад тях не бяха лазурно сини, а кафяви.

Реакцията й го накара да се усмихне.

— Добре, значи минах първото изпитание.

— Лий?

— Няма начин да се промъкнем покрай ФБР с предишната външност.

Лий протегна ръце към нея. Фейт видя, че държи ножици и тубичка боя за коса.

— Късата коса се поддържа по-лесно, а лично аз смятам за мит, че блондинките живеели по-весело.

Тя го изгледа с недоумение.

— Искаш да си отрежа косата? И после да я боядисам?

— Не, аз ще я отрежа. Ако искаш, ще ти помогна и за боядисването.

— Не мога да направя това.

— Трябва да го направиш.

— Знам, че при тези обстоятелства изглежда смешно…

— Права си, при тези обстоятелства изглежда смешно. Косата пак ще порасне, но убият ли те, оставаш си мъртва — грубо добави той.

Тя понечи да възрази, но осъзна, че Лий има право.

— Колко къса?

Той наведе глава настрани и я огледа внимателно.

— Какво ще речеш за нещо в стил Жана д’Арк? Момчешко, но симпатично.

Фейт се навъси.

— Голяма радост. Момчешко, но симпатично… Мечтата на целия ми живот се сбъдва с няколко клъцвания и тубичка боя.

Минаха в банята. Лий я настани върху тоалетната чиния и започна да реже, а Фейт здраво стисна очи.

— Искаш ли и да я боядисам? — попита Лий, когато приключи.

— Да, ако обичаш. Не знам дали ще посмея да се погледна в момента.

Манипулацията отне доста време над мивката и мирисът на химикалите се понасяше трудно на празен стомах, но когато най-сетне събра кураж да надникне в огледалото, Фейт се изненада приятно. Не изглеждаше толкова зле, колкото бе очаквала. Сега овалът на лицето й изпъкваше, а той наистина беше изящен. Тъмната коса подхождаше на тена й.

— Хайде бързо под душа — нареди Лий. — Можеш спокойно да си мокриш косата. Сешоарът е под мивката. На леглото ще ти оставя чисти дрехи.

Тя огледа едрата му фигура.

— Не сме еднакъв размер.

— Не се бой. Фирмата гарантира пълно обслужване.

Трийсет минути по-късно Фейт излезе от спалнята с джинси, трикотажна блуза, яке и ниски ботуши. От делова дама се бе превърнала в студентка. Чувстваше се подмладена с десетина години. Къса черна коса обрамчваше чистото й лице. Беше решила да не си слага грим.

Лий седеше до кухненската маса. Огледа я и доволно кимна.

— Чудесно изглеждаш.

— Заслугата е твоя. — Тя погледна влажната му коса. — Още една баня ли имаш?

— Не, само една е. Изкъпах се, докато ти спеше. Не посмях да използвам сешоара, за да не те събудя. Деликатна душа съм, ще видиш.

Тя неволно изтръпна. Стана й неприятно, като си помисли как той се е прокрадвал наоколо, докато тя е спяла в неговото легло. Изведнъж си представи как маниакално ухиленият Лий размахва ножиците, а тя лежи гола, вързана и безпомощна.

— Божичко, трябва да съм била съвсем гроги — каза тя колкото се може по-небрежно.