Да спасиш свидетел

— Добре, добре, доказахте каквото искахте — изръмжа Лий. — Не съм молил да ми стоварват на главата цялата тая гадост.

— Аз пък не съм ви молила да се месите. Но…

— Какво?

— Но ако не бяхте там тази вечер, сега нямаше да съм жива. Извинявайте, че не ви благодарих досега. Благодаря от сърце.

Въпреки подозренията си Лий усети как гневът му постепенно отслабва. Тази жена или говореше искрено, или беше невероятна актриса. А може би и от двете по малко. Все пак се намираха във Вашингтон.

— Винаги съм готов да помогна на дама в затруднение — сухо каза той. — Добре, да речем, че реша да не ви предавам. Какво смятате да правите до сутринта?

— Трябва да се махна оттук. Трябва ми време, за да обмисля положението.

— ФБР няма да ви остави да си отидете просто така. Предполагам, че имате някаква сделка.

— Все още не. А дори и да имах, не смятате ли, че съвсем основателно мога да я отменя по тяхна вина?

— Ами хората, които се мъчат да ви убият?

— Първо искам да се измъкна от примката, а след това ще реша. Нищо чудно накрая пак да се върна при ФБР. Но не искам да умра. — Тя го изгледа втренчено. — Не искам и да умират други заради мен.

— Оценявам вашата загриженост, но знам да се пазя. Добре, къде смятате да избягате и как ще стигнете дотам?

Фейт понечи да каже нещо и изведнъж млъкна. После упорито наведе глава.

— Ако не ми вярваш, Фейт, нищо няма да излезе — тихо настоя Лий. — Пусна ли те, поемам огромен риск заради теб. Но още не съм взел това решение. Сега важното е какво мислиш. Ако федералните агенти се нуждаят от твоята помощ, за да заловят могъщи престъпници — а от онова, което видях, не ми се вярва да става дума за дребни джебчии, — тогава съм длъжен да застана на тяхна страна.

— Ами ако приема да се върна при условие, че могат да гарантират моята безопасност?

— Струва ми се разумно. Но какво ти гарантира, че изобщо ще успееш да се върнеш?

— Защо не дойдеш с мен? — бързо изрече тя.

Лий подскочи толкова силно, че, без да иска, ритна Макс, който излезе изпод масата и го погледна жално.

— Ти сам каза, че след онзи запис откриването ти е само въпрос на време — продължи бързо Фейт. — Ами ако човекът, когото рани, те опише на своя шеф? Очевидно и ти си в опасност.

— Не знам дали…

— Лий — настоя развълнувано Фейт, — не ти ли е хрумвало, че човекът, който те нае да ме проследиш, може да следи и теб? Може би са те използвали, за да организират убийството.

— Ако изобщо можеха да проследят някого, биха предпочели теб — възрази той.

— А дали не са искали да прехвърлят някак цялата вина върху теб?

Лий изпухтя, осъзнавайки безнадеждното положение. Проклятие, каква нощ! Как не беше усетил, по дяволите? Анонимен клиент. Куп пари в брой. Загадъчна цел. Усамотена къща. Къде му беше умът?

— Слушам те — каза той.

— Имам сейф в една вашингтонска банка. Там съм оставила пари в брой и фалшиви документи, с които ще стигнем където трябва. Единственият проблем е, че може да следят банката. Трябва ми твоята помощ.

— Няма да ме допуснат до твоя сейф.

— Но можеш да огледаш мястото, да видиш дали някой не дебне. Без съмнение ще се справиш по-добре от мен. Докато ти ме прикриваш, аз влизам, мигом опразвам сейфа и се измъквам. Усетим ли нещо подозрително, плюем си на петите.

— Говориш така, сякаш се каним да оберем банката — каза сърдито той.

— Кълна се пред Бога, че всичко в сейфа е мое.

Лий плъзна ръка през косата си.

— Добре, може и да стане. После какво?

— Потегляме на юг.

— По-точно?

— Към крайбрежието на Каролина. Имам жилище там.

— На твое име ли е записано? Могат да проверят.

— Купих го като представител на една корпорация и се подписах с фалшивото име. Ами ти? Не можеш да пътуваш с истинското си име.

— За мен не се тревожи. Изиграл съм повече роли от Шърли Маклейн и имам всички необходими документи.

— Значи всичко е уредено.

Лий наведе очи към Макс, който бе отпуснал едрата си глава в скута му. Лекичко го погали по муцуната.

— За колко време?

Фейт поклати глава.

— Не знам. Може би седмица.

Лий въздъхна.

— Сигурно ще уговоря госпожата от долния етаж да се погрижи за Макс.

— Значи си съгласен?

— Да, стига да разбереш едно. Нямам нищо против да помагам на хората, когато са в беда, но не и да се правя на последен глупак.

— Като те гледам, едва ли някога ще ти се случи такова нещо.

— Ако искаш да чуеш неподправен смях, кажи това на бившата ми жена.

11.

Старият град Александрия се намираше близо до река Потомак в Северна Вирджиния, на около петнайсет минути път с кола южно от Вашингтон. Някога го бяха създали именно заради водата и той дълго бе процъфтявал като морско пристанище. И до днес си оставаше приятно и желано място за живеене, макар реката вече да не играеше съществена роля в икономическото бъдеще на страната.