Да спасиш свидетел

— Не ти се чака писмения доклад от „Тежки престъпления“, а? — Той придърпа крачолите на старомодния си панталон с маншети и преметна крак върху крак. — Права беше за позицията на стрелеца. Открихме доста кръв в гората зад къщата. И траекторията съвпада в общи линии. Мястото се намира там, откъдето трябва да е дошъл куршумът. Помъчихме се да проследим беглеца, но след неколкостотин метра дирята се изгуби в гората.

— Колко кръв е загубил? Има ли опасност за живота му?

— Трудно е да се каже. Беше тъмно. В момента екипът продължава проучването. Преравят тревата педя по педя за куршума, с който е убит Кен. Освен това обикалят околностите, но там е такъв пущинак, че не вярвам да открият нещо.

Рейнолдс въздъхна дълбоко.

— Ако намерим труп, това би опростило нещата и същевременно ще ги усложни.

Кони замислено кимна.

— Разбирам какво намекваш.

— Взехте ли кръвна проба?

— В момента лабораторията я обработва. Не знам какво ще излезе.

— Поне ще се разбере дали е човешка, или не.

— Вярно. Може в крайна сметка да открием само убит елен. Но не ми се вярва. — При тия думи Рейнолдс рязко надигна глава и Кони побърза да добави: — Нямам предвид нищо конкретно. Просто интуиция.

— Ако онзи е ранен, ще ни бъде малко по-лесно да го открием.

— Може би. Ако му трябва медицинска помощ, едва ли ще е толкова тъп, че да изтича в най-близката болница. Лекарите са длъжни да докладват за огнестрелни рани. А и не знаем дали е пострадал тежко. Може да има само прострелян мускул и обилно кръвотечение. В такъв случай просто превързва раната, качва се на самолета, и край. Върви го търси. Вярно, ние следим пътищата за бягство, но ако е използвал частен самолет, работата става сериозна. Най-вероятно отдавна е духнал.

— Или мъртъв. Не е изпълнил задачата си. Клиентите му няма да са много доволни.

— Вярно.

Рейнолдс скръсти ръце и се замисли за следващата тема, която искаше да обсъдят.

— Кони, с пистолета на Кен не е стреляно.

Кони явно вече бе обмислил това, защото веднага каза:

— Което означава, че ако кръвта се окаже човешка, снощи в къщата определено е имало четвърти човек. И този човек е застрелял убиеца. — Той уморено поклати глава. — Дявол да го вземе, чуй само какво си говорим. Смахната работа.

— Смахната, но всички известни факти я потвърждават. Хайде да поразмислим: може ли онзи четвърти човек да е убил Кен? Именно той, а не раненият.

— Не ми се вярва. Сега момчетата от „Тежки престъпления“ обикалят мястото, откъдето би трябвало да е дошъл изстрелът. Търсят гилзи за потвърждение. А ако е имало престрелка, може да намерим гилзи и от още едно оръжие.

— Е, присъствието на този четвърти човек може да обясни отключената врата и задействаните камери.

Кони надигна глава.

— Излезе ли нещо от записа? Трябва ни лице или поне някаква улика.

— Казано на нормален човешки език, лентата е дегаусирана.

— Какво?

— Не питай. Засега просто отпиши касетата.

— Мамка му. Не ни остава кой знае какво.

— По-точно, остава ни Фейт Локхарт.

— Държим под око всички летища, гари, автогари и агенции за коли под наем. Следим и нейната фирма, макар че не вярвам да иде там.

— Прав си — бавно изрече Рейнолдс. — Всъщност куршумът може да идва точно оттам.

— От Бюканън?

— Ще ми се да имахме доказателства.

— Ако намерим Локхарт, може все още да успеем. Имаме с какво да я притиснем.

— Не разчитай на това — сухо отвърна Рейнолдс. — Един куршум край главата променя доста идеи.

— Ако Бюканън и хората му са подгонили Локхарт, значи знаят и за нас.

— Вече го каза. Изтичане ли подозираш? Оттук?

— Отнякъде. Може да е и откъм Локхарт. Може с нещо да е събудила подозренията на Бюканън. Доколкото знам, онзи е адски хитър. Намерил е начин да я проследи. Видели са я с теб в къщата. След това са разровили още малко, разбрали са истината и на сцената излиза наемен убиец.

— Бих предпочела това, отколкото да си мисля, че ни предава някой от нашите.

— Аз също. Но истината е, че всяко стадо си има и мърша.

За момент Рейнолдс се запита дали Кони не подозира нея. Всички служители на ФБР, от специалните агенти до чистачите, имаха безупречно чисти досиета. Когато някой подаваше молба за постъпване в Бюрото, цели екипи почваха да проучват миналото му до най-дребни подробности, да разговарят с всички негови познати и близки. На всеки пет години се провеждаше пълно разследване на целия персонал. А междувременно всяко съмнително обстоятелство или прекалено любопитство от страна на непознати трябваше незабавно да се докладва на дежурния по безопасността в съответния отдел. Слава богу, Рейнолдс не бе имала подобни проблеми. Досието й беше чисто.

Ако съществуваха подозрения за изтичане на информация или някакво друго нарушаване на служебната тайна, можеше да се стигне до разследване в отдел „Професионална отговорност“ и проверка на заподозрения с детектор на лъжата. Впрочем Бюрото винаги беше нащрек за най-дребните признаци, че някой служител има лични или служебни проблеми, които могат да го направят уязвим за подкуп или натиск отвън.