Да спасиш свидетел

Рейнолдс знаеше, че Кони е добре във финансово отношение. Съпругата му бе починала преди години от тежка болест, чието лечение струваше скъпо, но сега той живееше в приятна къща — ако решеше да я продаде, би изкарал много повече от някогашната й стойност. Беше изучил децата си, чакаше го гарантирана пенсия. Общо взето, безоблачна перспектива.

От друга страна, Рейнолдс знаеше, че личният живот и финансите й са в ужасно състояние. Спестявания за колеж ли? Дявол да го вземе, щеше да има късмет, ако успееше да плати такса за първи клас в частно училище. А скоро трябваше и да си търси къща. Заради развода се налагаше да продаде сегашната. Беше хвърлила око на едно апартаментче — горе-долу като онова, в което се настани някога след колежа. Изглеждаше уютно за сам човек. Но с две палави хлапета скоро щеше да се превърне в същински затвор. И дали би могла да задържи бавачката? А, от друга страна, как да се откаже от нея при това работно време? Не можеше да оставя децата сами през нощта.

Във всяка друга професия вероятно отдавна щяха да я включат в черния списък. Но във ФБР разводите бяха нещо толкова обичайно, че един съсипан брак не събуждаше подозрения. Кариерата в Бюрото бе просто несъвместима с щастливия личен живот.

Тя премига и откри, че Кони продължава да се взира в нея. Наистина ли я подозираше в изнасяне на информация? Или я обвиняваше за смъртта на Кен Нюман? Откровено казано, имаше защо. Нюман бе загинал точно същата вечер, когато го помоли да охранява Локхарт вместо нея. Знаеше, че Пол Фишер мисли така, а може би и Кони.

Тя се помъчи да прогони мрачното настроение и каза:

— В момента няма какво да направим срещу предполагаемото изтичане на информация. Дай да се заемем с останалото.

— Чудесно. Какъв е следващият ни ход?

— Да натиснем здравата по всички линии на разследването. Да намерим Локхарт. Дано да използва кредитната си карта за самолетен или железопътен билет. Направи ли го, в ръцете ни е. Освен това трябва поне да се помъчим да открием стрелеца. Да наблюдаваме Бюканън. Да изчистим видеозаписа и да разберем кой е бил в къщата. Искам да поддържаш връзка с „Тежки престъпления“. Имаме много нишки, трябва само да хванем една-две и да не ги изпускаме.

— Хей, нали това ни е работата?

— Да, но този път наистина сме закъсали здравата, Кони.

Той кимна замислено.

— Чух, че Фишер бил тук. Сигурно е наминал да те види.

Рейнолдс не отговори. Кони помълча, сетне решително каза:

— Преди тринайсет години в Браунсвил, Тексас, ръководех съвместна тайна операция с агенти от Отдела за борба с наркотиците. — Той се поколеба, сякаш не знаеше дали да продължи. — Официалната ни задача беше да прекъснем кокаиновия поток през мексиканската граница. Неофициалната — да свършим всичко, без да изложим мексиканското правителство. По тази причина поддържахме открита връзка с колегите от Мексико Сити. Може би прекалено открита, тъй като южно от границата се вихри корупция на всички нива. Но нямаше как. Трябваше мексиканското правителство да обере лаврите, след като ние свършим цялата работа и отсечем главата на картела. След две години подготовка планирахме грандиозна операция. Но изтекоха сведения и моите момчета налетяха на засада. Двама загинаха.

— О, Господи. Бях чувала за този случай, но не знаех, че си участвал и ти.

— Ха, по онова време сигурно още си слушала лекции в Куонтико.

Рейнолдс се зачуди дали забележката е подигравателна, но реши да не отговаря.

— Както и да е, след цялата каша ме посети едно от онези тъпи кариеристчета, дето не знаят от кой край се държи пистолет. Любезно ме осведоми, че ако съм сгафил някъде, отивам по дяволите. Имало обаче едно допълнение. Ако се разкриело, че са ни накиснали мексиканските колеги, не бивало да се оправдавам с тях. Международни отношения, така каза. Искаше просто да си направя харакири за доброто на целия свят.

При последните думи гласът на Кони леко потрепна.

Рейнолдс откри, че е затаила дъх. Кони рядко говореше толкова много. Би му подхождал например някой по-мек синоним на думата „ням“.

Той отпи голяма глътка кафе и бавно избърса устни с опакото на ръката си.

— И знаеш ли какво? Проследих нишката чак до най-висшето началство на мексиканската полиция. Спипах гадовете, изрязах им на челата по едно голямо „X“ и си заминах. Щом моите шефове не смятаха за необходимо да предприемат нещо, тяхна си работа. Но да пукна, ако някога позволя да ме накиснат в чуждата мръсотия. — Кони я изгледа втренчено. — Международни отношения — повтори той и устните му се разтегнаха в горчива усмивка. После подпря лакти на бюрото й.

Предизвикваше ли я? Готвеше ли се да изпише кръст на челото й, или я подканваше да бележи него?

— Оттогава имам един девиз — добави той.

— Какъв?

— Майната им на международните отношения.

21.

Из аерогарата обикаляха агенти на ФБР и ЦРУ, като първите изобщо не подозираха за присъствието на вторите. Хората на Торнхил имаха предимство — знаеха, че Фейт Локхарт вероятно пътува заедно с Лий Адамс. ФБР търсеше само жената.