Да спасиш свидетел

Лий видя Фейт и забави крачка. Пак ли фалшива тревога? Но когато тя му обърна гръб и тръгна в обратна посока, той разбра, че страховете му са били оправдани. Видя я как погледна часовника и продължи още по-бързо. По дяволите, ясно беше какво прави — щеше да хване друг полет. А погледът към часовника и ускорената стъпка подсказваха, че самолетът излита съвсем скоро. Докато си пробиваше път през тълпата, Лий хвърли поглед напред. Оставаха още десет врати. Той спря за момент при мониторите, плъзна поглед надолу по редовете и провери изходите един по един, докато зърна сигнал за качване край полета на Юнайтед Еърлайнз до Сан Франциско. Малко по-надолу същият сигнал примигваше край полета за Толедо. Кой от двата? Е, имаше само един сигурен начин да провери.

Той се втурна напред, заобиколи през чакалнята и успя да задмине Фейт, без тя да го забележи. Изведнъж спря, преди да наближи изхода за Сан Франциско. Двамата костюмирани, които бяха изтичали покрай него, стояха край вратата и разговаряха с разтревожена служителка на Юнайтед. После мъжете с каменните лица се отдръпнаха зад една преграда, откъдето продължиха да наблюдават хорския поток. Сто на сто бяха от ФБР. Значи Фейт се канеше да лети за Сан Франциско.

Но нещо не се връзваше. Ако Фейт бе използвала измисленото си име, то как… И изведнъж Лий разбра. Тя не можеше да използва едно и също име за два самолета, излитащи само с няколко минути разлика. Това неминуемо би привлякло вниманието на касиерката. Значи беше използвала истинското си име, защото й трябваше документ, за да се качи в самолета. Мамка му! А сега идваше право насам. Щеше да си покаже билета, служителката щеше да направи знак на агентите… и край.

Тъкмо когато се канеше да се обърне, той забеляза двамата мъже с джинси и якета, които бяха пробягали край него. Опитният му поглед на детектив веднага усети, че те незабелязано наблюдават федералните. Пристъпи по-наблизо и мрачното време навън му помогна да зърне отраженията им в стъклото. Единият държеше нещо. Студени тръпки пробягаха по гърба на Лий, когато мина още по-напред и успя да различи какво е то. Или поне на какво приличаше. Случаят изведнъж придобиваше съвсем нови мащаби.

Лий започна да си пробива път обратно по коридора; сякаш цялото население на Вашингтон и околностите бе решило да лети точно днес. Зърна Фейт край отсрещната стена. След миг щеше да го задмине. Той се хвърли през живата преграда и се препъна в нечия оставена чанта. Тежко падна напред и коленете му поеха цялата сила на удара. Когато се изправи, Фейт беше отминала. Оставаха му броени секунди, ако изобщо имаше време.

— Сюзан! — подвикна той. — Сюзан Блейк!

Отначало тя изобщо не осъзна кого викат. Сетне обаче спря и се озърна. Лий знаеше, че ако го види, може да побегне. Но нейното спиране му бе осигурило няколко скъпоценни секунди. Бързо заобиколи и мина зад нея. Фейт едва не припадна, когато той стисна ръката й.

— Обърни се и тръгвай с мен — нареди Лий.

Тя опита да се издърпа.

— Лий, ти не разбираш. Моля те, пусни ме.

— Не, ти не разбираш. ФБР те чака на изхода за Сан Франциско.

Думите я смразиха.

— Голяма каша си забъркала — продължаваше Лий. — Направила си втората резервация на свое име. Те следят точно това, Фейт. Сега знаят, че си тук.

Бързо, почти тичешком, двамата се върнаха при изхода за Норфолк. Пътниците вече се качваха. Лий грабна чантите, но вместо да тръгне към самолета, дръпна Фейт в обратна посока. Отново се озоваха във външната чакалня и поеха към асансьора.

— Къде отиваме? — трепна Фейт. — Самолетът ни излита след малко.

— Изчезваме оттук, преди да са блокирали цялата аерогара.

Спуснаха се с асансьора на долния етаж, излязоха навън и Лий размаха ръка. След малко пред тях спря такси. Двамата се качиха, Лий даде на шофьора адрес във Вирджиния и колата потегли. Едва тогава той се обърна към Фейт.

— Не можем да се качим на самолета за Норфолк.

— Защо? Билетът ми беше на другото име.

Лий се озърна към шофьора — застаряващ мъж с провиснали рамене, който слушаше кънтри по радиото. Успокоен, той продължи малко по-тихо:

— Защото първата им работа ще бъде да проверят на касата кой е купил билета на Фейт Локхарт. Тогава ще разберат, че е била Сюзан Блейк. И че с нея пътува Чарлс Райт. Ще получат описание и за двама ни. Ще проверят резервациите на Блейк и Райт, а когато слезем в Норфолк, ще ни чакат хора от ФБР.

Фейт пребледня.

— Толкова ли са бързи?

Лий потрепера от ярост.

— Дявол да го вземе, с кого смяташ, че си имаме работа? Може би с Лоурел и Харди? — Изведнъж той гневно се плесна по коляното. — Ах, да му се не види!

— Какво? — попита стреснато Фейт. — Какво има?

— Пистолетът ми попадна у тях. Регистриран е на мое име. На истинското ми име. По дяволите! Сега съм съучастник и подбудител, а федералните са по петите ми. — Той отчаяно се хвана за главата. — Сигурно имам рожден ден, няма друго обяснение за такъв невероятен късмет.

Фейт понечи да го докосне по рамото, но отдръпна ръка. Загледа се настрани през прозореца.