Да спасиш свидетел

Брук Рейнолдс седеше мрачно до малката масичка, подпираше брадата си с длан и се питаше дали този случай някога ще се изясни. Бяха открили колата на Кен Нюман. Беше изчистена професионално — толкова добре, че нейният екип от специалисти не успя да открие и най-дребна улика. Преди малко бе разговаряла с лабораторията. Техниците още се мъчеха с лентата. И най-лошото — Фейт Локхарт пак се беше изплъзнала. Дума да няма, продължаваше ли така, в най-скоро време щяха да я назначат за директор на ФБР. Сигурна беше, че когато се върне в кабинета, ще завари цял куп не твърде ласкави съобщения от регионалния заместник-директор.

Сега Рейнолдс и Кони се намираха в служебните помещения на аерогарата. Бяха разпитали най-подробно касиерката, продала билетите на Фейт Локхарт. Заедно с нея прегледаха записите от охранителните видеокамери и тя веднага посочи клиентката. Рейнолдс можеше само да предполага, че това е Фейт Локхарт. Извади нейна снимка и служителката я разпозна с почти пълна увереност.

Ако това наистина беше Локхарт, значи бе променила външността си изцяло — чрез подстригване и боядисване на косата, доколкото можеше да се прецени от видеозаписа. А сега имаше и помощник. Защото на записа се виждаше как до нея върви висок мускулест мъж. Рейнолдс бе започнала обичайните действия за издирване, включително проверка на такситата около аерогарата по същото време. Освен това поръча на колегите си да проверят в Норфолк дали двамата не са направили някакви допълнителни резервации. Засега нямаше новини. Очертаваше се обаче една многообещаваща нишка.

Докато Кони се подпираше на стената и навъсено гледаше право напред, Рейнолдс отвори металната кутия и огледа деветмилиметровия „Зиг Зауер“. Пистолетът вече беше проверен за отпечатъци и в момента сравняваха резултатите с компютърните архиви на Бюрото, но разполагаха с нещо далеч по-добро — оръжието бе регистрирано. От щатската полиция на Вирджиния веднага им дадоха името и адреса на собственика.

— Добре, значи пистолетът принадлежи на някой си Лий Адамс — каза Рейнолдс. — В момента очакваме снимка. Предполагам, че той е бил с Локхарт. Какво знаем засега?

Кони преглътна два аналгина с кока-кола от чашата, която държеше.

— Частен детектив. Работи доста отдавна. Изглежда съвсем чист. Всъщност някои момчета от Бюрото го познават. Казват, че бил свестен човек. Ще отидем със снимката му при касиерката да видим дали може да го разпознае. Това е засега. Скоро ще има и още. — Той се озърна към пистолета. — В гората зад къщата намерихме гилзи. От пистолет. Доста са, изглежда, някой е изгърмял половин пълнител.

— Мислиш ли, че са от този пистолет?

— Не сме открили куршуми за сравнение, но от балистичната лаборатория ще ни кажат дали вдлъбнатините по гилзата съвпадат с ударника на пистолета — отговори Кони. Следата от ударника върху дъното на гилзата бе също тъй уникална, както пръстовите отпечатъци. — А тъй като разполагаме и с патроните му, можем да направим лабораторни изпитания в идеални условия. Търсим и отпечатъци от пръсти по самите гилзи. Ако намерим, това няма да бъде категорично доказателство за присъствието на Адамс, защото той може само да е заредил пистолета, а някой друг да е стрелял. Но все пак е нещо.

И двамата знаеха, че пръстовите отпечатъци се запазват върху гилзи много по-добре, отколкото например върху дръжката на пистолет.

— Не би било зле да открием негови отпечатъци в къщата.

— Момчетата от „Тежки престъпления“ не намериха нищо. Очевидно Адамс си знае работата. Сигурно е бил с ръкавици.

— Ако балистичните данни съвпадат, значи вероятно Адамс е ранил убиеца.

— Да, определено не е стрелял толкова пъти по Кен, пък и отдалече пистолетът не върши никаква работа. Ако Адамс е успял да улучи със „Зиг Зауер“ от такова разстояние в тъмното, направо трябва да го поканим за инструктор на стрелбището в Куонтико.

Рейнолдс не изглеждаше съвсем убедена. Кони продължи:

— От лабораторията потвърдиха категорично, че кръвта в гората е човешка. Освен това открихме куршум близо до мястото, където лежаха гилзите от пистолета. Беше се забил в едно дърво. Намерихме гилзи и около кървавите петна. От карабина. Куршумите са с цялостна метална обвивка, едрокалибрени. Патроните явно са изработени по поръчка, няма никакъв знак на производителя. Но от лабораторията казват, че е използван капсул „Бердан“ вместо американския „Боксер“.

Рейнолдс стрелна поглед към него.

— „Бердан“? Значи европейска изработка?

— Напоследък се срещат толкова много смахнати разновидности, че няма гаранция, но така изглежда.

Рейнолдс познаваше много добре капсула „Бердан“. Той се различаваше от американския модел главно по това, че за него в гилзата нямаше вградено гнездо. Вместо това от вътрешната страна на гилзата имаше ограничител като миниатюрна Т-образна издатина с два отвора, за да може избухналият капсул да възпламени заряда. Умно измислена и ефикасна конструкция.