Да спасиш свидетел

Още докато учеше в академията на ФБР, Брук бе узнала, че когато натиснеш спусъка, ударникът улучва капсула, смачква го върху гнездото или ограничителя и причинява миниатюрна експлозия. Тя на свой ред минава през отворите и възпламенява основния заряд при температури над три хиляди градуса. Една хилядна от секундата по-късно куршумът полита с грохот в цевта и преди да мигнеш, човекът насреща вече е мъртъв. Огнестрелните оръжия бяха най-предпочитаните в Америка и Брук знаеше, че всеки ден в Съединените щати биват извършвани средно по петдесет и пет убийства. За Рейнолдс и нейните колеги имаше предостатъчно работа.

— Европейските патрони могат да подкрепят твърденията на Локхарт за международни машинации — промърмори замислено Рейнолдс. — Значи Адамс и убиецът са водили престрелка, в която е спечелил Адамс. — Тя погледна партньора си. — Има ли някаква връзка между Адамс и Локхарт?

— Засега никаква, но още не сме се разровили както трябва.

— Ето ти още една теория, Кони: Адамс излиза от дърветата, застрелва Кен и бяга обратно през гората. В бързината може да се е наранил на някой клон. Това би обяснило кръвта. Знам, че версията не се връзва с патроните от карабина, но не бива да я пренебрегваме. Откъде да знаем, може да е носил и пушка. Или пък гилзите да са останали от някой ловец. Бас държа, че в тия гори има дивеч.

— Я стига, Брук. Не може сам да е разиграл цяла престрелка. Имаме две отделни купчинки съвсем различни гилзи. Пък и никой ловец не стреля така — от място, куршум след куршум. С подобни игрички рискува да убие някой приятел или дори самия себе си. Точно затова в повечето щати налагат ограничения върху нарезното ловно оръжие. Освен това гилзите са оставени там съвсем наскоро.

— Добре, добре, но засега просто му нямам вяра на този Адамс.

— Да не мислиш, че аз му вярвам? И на родната си майка не бих повярвал, лека й пръст. Но не мога да си затварям очите пред фактите. Значи Локхарт изчезва с колата на Кен, така ли? А Адамс зарязва ботушите и хуква бос през гората? Хайде, Брук, ти и сама не си вярваш.

— Виж какво, Кони, просто изтъквам възможните варианти. Не казвам, че съм избрала който и да било от тях. Едно не ми дава мира: от какво се е стреснал Кен? Ако стрелецът е бил в гората, значи не е той.

Кони се почеса по брадата.

— Да, тук имаш право.

Изведнъж Рейнолдс щракна с пръсти.

— Дявол да го вземе, вратата. Как може да съм толкова тъпа? Когато пристигнахме, вратата беше широко отворена. Спомням си съвършено ясно. Тя се отваря навън, тъй че Кен сигурно е забелязал. И какво прави в този момент? Естествено, вади оръжието.

— Може да е видял и ботушите. Беше тъмно, но площадката пред вратата не е много голяма. — Кони отпи още една глътка кока-кола и разтърка слепоочието си. — Ама и тоя аналгин нищо не върши… Е, когато момчетата от лабораторията изчистят записа, ще разберем дали Адамс е бил там.

— Ако го изчистят. Но защо му е трябвало на Адамс да влиза в къщата?

— Може би някой го е наел да следи Локхарт.

— Бюканън?

— Слагам го на първо място.

— Но ако Бюканън е пратил наемен убиец след Локхарт, защо ще кани излишен свидетел?

Кони размърда едрите си рамене нагоре-надолу като мечка, която се чеше в дърво.

— Да, положението става много объркано.

— Чакай тогава да го объркам още малко. Локхарт е купила два билета до Норфолк. И само един под истинското си име за самолета до Сан Франциско.

— А на записа от камерите се вижда как Адамс тича след нашите хора.

— Мислиш ли, че Локхарт се е опитала да му избяга?

— Според касиерката Адамс се появил едва след като Локхарт купила билетите. Записът го показва как я отвежда от изхода за Сан Франциско.

— Значи може да е партньорство по принуда — каза Рейнолдс. И докато гледаше Кони, внезапно й хрумна: Може би като нашето? — Знаеш ли какво ми се иска най-много? — попита тя. Кони вдигна вежди. — Бих искала да върна ботушите на мистър Адамс. Имаме ли домашния му адрес?

— Северен Арлингтън. Най-много на двайсет минути с кола оттук.

Рейнолдс стана от стола.

— Да вървим.

24.

Докато Кони паркираше до тротоара, Рейнолдс се вгледа в старата каменна сграда.

— Този Адамс изкарва добри пари. Кварталът не е от евтините.

Кони се озърна наоколо.

— Може би си струва да продам къщата и да купя един апартамент тук. Ще се разхождам по улиците, ще седя в парка и ще се радвам на живота.

— Пенсионерски мисли ли те обземат?

— Откакто видях Кен в чувала, не ми се ще да продължавам вечно тая работа.

Пристъпиха към вратата. Едновременно забелязаха камерата над входа, после Кони натисна звънеца.

— Кой е? — запита подозрителен глас.

— ФБР — отговори Рейнолдс. — Агенти Рейнолдс и Константинопъл.

Противно на очакванията им вратата не се отвори.

— Покажете ми значките си — нареди старческият глас. — Вдигнете ги пред камерата.

Двамата агенти се спогледаха. Рейнолдс се усмихна.

— Дай да караме кротко, Кони. Прави каквото ти казва.