Да спасиш свидетел

Ръсел Уорд носеше прякора Ръсти, откакто Бюканън го помнеше. Тоест доста отдавна, защото двамата бяха израсли заедно. Като председател на Сенатската комисия по разузнаването Уорд играеше важна роля за благоденствието — или сгромолясването — на всички национални разузнавателни служби. Беше умен, опитен в политиката, честен, работлив и произхождаше от много богато северняшко семейство, загубило състоянието си още преди той да завърши колеж. След тази финансова катастрофа Уорд замина на юг и с много труд си изгради кариера като държавен служител. Сега беше сенатор от Северна Каролина и целият щат го обожаваше. Според класификацията на Бюканън Ръсти Уорд влизаше категорично в категорията на „вярващите“. Той познаваше до тънкост и най-незначителните правила на политическата игра. Знаеше скритите тайни на всекиго в този град. Знаеше силните страни на политиците и което е още по-важно — знаеше техните слабости. Здравето му беше жестоко разклатено; мъчеха го всякакви болести, от диабет до заболяване на простатата. Но умът му си оставаше остър като бръснач. Подценеше ли някой могъщия му интелект заради крехкото физическо състояние, скоро горчиво съжаляваше за това.

Уорд вдигна очи от менюто.

— Какво ново напоследък около теб, Дани?

Гласът му беше плътен, звучен и чаровно южняшки; отдавна нямаше и следа от резкия северен говор. Бюканън можеше с удоволствие да го слуша часове наред, както се бе случвало неведнъж.

— Все същите стари истории — отвърна той. — А при теб?

— Тази сутрин имах интересно заседание. В сенатската комисия по разузнаването. ЦРУ.

— Тъй ли?

— Чувал ли си името Торнхил? Робърт Торнхил.

Лицето на Бюканън остана съвършено спокойно.

— Не бих казал, че го познавам. Разкажи ми.

— Той е от старата школа. Заместник-директор по операциите на ЦРУ. Умен, хитър и изпечен лъжец. Не му вярвам.

— Сигурно си прав.

— И все пак му свалям шапка. Свърши страхотна работа и преживя смяната на неколцина директори. Всъщност има огромни заслуги пред страната. Станал е жива легенда в своите кръгове. Заради това го оставят да върши каквото си иска. Но подобна политика е твърде опасна.

— Нима? Та ти го описваш като истински патриот.

— Точно това ме тревожи. Хората, които се смятат за истински патриоти, обикновено са фанатици. А според мен от фанатизма до лудостта има само една крачка. Историята ни е дала безброй примери в това отношение. — Уорд се усмихна. — Спомням си как веднъж дойде да ни дрънка обичайните врели-некипели. Изглеждаше толкова самодоволен, че реших да го поскастря.

Бюканън изведнъж се заинтересува.

— И как го направи?

— Попитах за наказателните отряди. — Уорд помълча за момент и се озърна. — По тази линия сме имали неприятности с ЦРУ. Финансират малки бунтовнически групи, обучават ги, дават им оръжие и ги пускат като стари ловджийски хрътки. Само че за разлика от хрътките тия групички почват да вършат каквото не им се полага. Поне според официалните правила на Управлението.

— Той какво отговори?

— Е, това го нямаше в неговия сценарий. Прелисти си записките, сякаш се мъчеше да изтърси отвътре групичка въоръжени бунтовници. — Уорд се разсмя гърлено. — После пак започна да дрънка същите дивотии. Заяви, че „новото“ ЦРУ само събира и анализира информация. Когато го попитах дали признава, че в „старото“ ЦРУ е имало нещо нередно, беше готов да се хвърли през масата върху мен. — Уорд пак се разсмя. — Нищо ново под слънцето.

— А днес с какво те раздразни?

Уорд се усмихна.

— Мъчиш се да изкопчиш поверителни сведения?

— Естествено.

Уорд пак хвърли поглед наоколо, после се приведе напред и заговори тихо:

— Криеше информация, какво друго? Нали ги знаеш шпионите, Дани, вечно плачат за финансиране, но вземеш ли да задаваш въпроси какво точно правят с парите, божичко, все едно, че посягаш на майка им. Но какво друго да правя, като генералният инспектор на ЦРУ ми представя отчети с толкова много поправки, че не се вижда празно място върху хартията? Изтъкнах този факт пред мистър Торнхил.

— Как реагира той? Ядоса ли се? Или беше спокоен и сдържан?

— Защо си толкова любопитен?

— Ти започна тоя разговор, Ръсти. Не ме упреквай, че намирам работата ти за интересна.