Да спасиш свидетел

— Е, той заяви, че се налагало да цензурират отчетите, за да прикрият своите източници на информация. Че новата линия била много добра и ЦРУ се придържало към нея с всички сили. Аз пък му отговорих, че тая работа ми напомня как моята внучка играе на дама. Още не може да улучва всички квадрати и затова нарочно пропуска някои. Казах му, че е много забавно. Когато го правят дечицата. Е, между нас казано, този човек не е глупав. Доста умни неща изрече. Според него би било пълна заблуда да смятаме, че можем да свалим закоравели диктатори само със спътникови снимки и високоскоростни модеми. Трябва да действаме по стария начин, на място. Трябват ни хора в най-вътрешните кръгове на техните организации. Само така можем да победим. Разбирам го много добре. Но просто не мога да търпя неговото високомерие. И съм убеден, че дори ако нямаше причини да крие истината, Робърт Торнхил пак щеше да лъже. Дявол да го вземе, има си един малък трик: почуква с писалка по масата и един от неговите помощници почва да му шушука на ухо, за да спечели време, докато измисли следващата лъжа. Използва го от години. Май ме смята за пълен дръвник.

— Не вярвам да е толкова глупав, че да те подценява.

— О, не е глупав. Трябва да призная, че днес спечели. Разбираш ли, в устата на този човек дори пълни безсмислици звучат мъдро и благородно като Десетте Божии заповеди. А когато го притиснахме в ъгъла, веднага се раздрънка за националната сигурност, очаквайки да изплаши всички до смърт. Заключение: обеща в най-скоро време да отговори на всичките ми въпроси. А аз му казах, че се надявам и занапред да работим заедно. — Уорд отпи глътка вода. — Да, днес победата беше на негова страна. Но винаги има и утре.

Сервитьорът донесе напитките и двамата поръчаха вечеря. Бюканън пиеше уиски със сода, а Уорд чист бърбън.

— Как е твоята половинка, Фейт? Сигурно броди нейде из нощната столица и дебне беззащитни чиновници като мен, за да изкопчи още някоя отстъпка в полза на клиентите.

— Не, мисля, че в момента е извън града. По лична работа.

— Нищо сериозно, надявам се.

Бюканън сви рамене.

— Нямам представа. Но каквото и да е, сигурен съм, че ще се справи.

— Да, всички умеем да оцеляваме. Само не знам докога ще ме крепи това вехто тяло.

Бюканън вдигна чашата си.

— Всички ни ще надживееш, помни какво ти казва Дани Бюканън.

— Господи, дано да грешиш. — Уорд го изгледа с присвити очи. — Не мога да повярвам, че са минали четирийсет години, откакто напуснахме имението. Знаеш ли, понякога ти завиждам, че израсна в онзи апартамент над гаража.

Бюканън се усмихна.

— Чудно, аз пък ти завиждам, че израсна в голямата къща сред толкова много пари, докато моето семейство обслужваше твоето. Е, кой от двама ни изглежда по-пиян?

— Ти си ми най-добрият приятел.

— Знаеш, че чувството е взаимно, сенаторе.

— А най-удивителното е, че никога не си ме молил за нищо, дявол да го вземе! Много добре знаеш, че ръководя поне две комисии, които могат да са ти адски полезни.

— Не бих искал да ме заподозрат в непочтеност.

— Значи си невероятно изключение в този град — изкиска се Уорд.

— Нека да кажем просто, че дружбата ни е по-важна от всичко друго.

— Никога не съм ти го споменавал — тихо изрече Уорд, — но онова, което каза на погребението на майка ми, ме трогна дълбоко. Кълна ти се, понякога имам чувството, че я познаваше по-добре от мен.

— Тя беше жена от класа. Научи ме на всичко в този свят. Заслужаваше да я изпратим както подобава. Каквото и да съм казал, все е било малко за нея.

Уорд се загледа в чашата си.

— Ако вторият ми баща се беше задоволил да живее от семейното богатство, вместо да си играе на бизнесмен, нямаше да си пръсне черепа и имението още щеше да бъде наше. Но пък ако имах на какво да разчитам, сигурно нямаше толкова години да си играя на сенатор.

— Ако повече хора играеха тази игра като теб, Ръсти, страната нямаше да е толкова зле.

— Не си просех комплимент, но благодаря за добрата дума.

Бюканън потропа с пръсти по масата.

— Онзи ден отскочих до имението.

Уорд изненадано вдигна глава.

— Защо?

Бюканън сви рамене.

— И аз не знам. Бях наблизо, имах малко време. Не се е променило много. Все още е красиво.

— Не съм бил там, откакто заминах да уча в колежа. Дори не знам чие е сега.

— На някаква млада двойка. През портата видях жената и децата да си играят отпред на моравата. Мъжът сигурно е банкер или някакъв факир от Интернет. Знаеш как е — вчера има само идея и десет долара в джоба, после основава фирма и ето че грабва акции за сто милиона.

Уорд вдигна чашата си.

— Бог да благослови Америка.

— Ако тогава имах парите, майка ти нямаше да загуби имението.

— Знам, Дани.

— Но всичко си има някаква цел, Ръсти. Както сам каза, иначе можеше изобщо да не влезеш в политиката. А така направи страхотна кариера. Ти си от вярващите.

Уорд се усмихна.

— Твоята класификация винаги ме е интригувала. Имаш ли я записана някъде? Много бих искал да я сравня със собствените си изводи за някои достопочтени колеги.

Бюканън посочи челото си.

— Всичко е тук.

— Такова съкровище да се крие в крехкия човешки мозък. Колко жалко.