Да спасиш свидетел

— Обичам опасностите, Пол, точно затова постъпих в Бюрото. Затова нося пистолет. С моя съм убивал. А ти?

— Постъпваш неразумно. Сам си съсипваш кариерата.

Фишер усещаше твърдата стена зад себе си; лицето му ставаше все по-червено, а Кони продължаваше да се подпира на него като крив дъб, притиснал паянтова ограда.

— Така ли? Е, чакай тогава да ти обясня кое е разумно. Някой е накиснал Брук. Кой ли може да бъде? Трябва да е същият, от когото изтичат сведения за Бюрото. Някой иска да я опозори, да я събори. И ако питаш мен, Пол, ти полагаш прекалени усилия да постигнеш точно това.

— Аз? Мен ли обвиняваш в двойна игра?

— Никого в нищо не обвинявам. Просто ти напомням, че докато не открием предателя, никой — подчертавам, никой, от директора до чистача на тоалетните — не е извън моите подозрения. — Кони се отдръпна от Фишер. — Приятен ден, Пол. Аз отивам да гоня лошите момчета.

Фишер се загледа след него, поклати глава и в очите му проблесна нещо подобно на страх.

39.

Телефонният номер, който набра Лий, беше свързан с пейджър, така че Бюканън да узнае за обаждането веднага. Когато пейджърът подаде сигнал, Бюканън си беше у дома и подреждаше в куфарчето материали за срещата в една голяма адвокатска фирма, която оказваше безплатни услуги на някои от неговите клиенти. Вече бе загубил надежда проклетата машинка да се обади. Когато чу сигнала, той едва не получи сърдечен удар.

Сега Бюканън бе изправен пред труден избор. Как да провери съобщението и да се обади, без Торнхил да го усети? После измисли план. Обади се на шофьора. Естествено, той бе човек на Торнхил. Двамата заедно потеглиха към кантората на адвокатската фирма в центъра.

— Имам работа за около два часа — каза той на шофьора. — Когато свърша, ще се обадя.

Бюканън влезе в сградата. Познаваше я добре, защото не идваше за пръв път. Вместо да тръгне към асансьорите, той прекоси фоайето и мина през една врата в дъното, която служеше като втори вход към гаража. Спусна се два етажа по-долу и излезе. Мина през подземното фоайе и попадна в гаража. Точно до вратата имаше телефонен автомат. Той пусна няколко монети и набра номера, който щеше да му позволи да провери съобщението. Логиката му беше проста: ако Торнхил можеше да засече обаждане от случаен телефон през хиляди тонове бетон, значи беше самият дявол и Бюканън нямаше никакви шансове да се пребори с него.

Лий бе оставил съобщение само от няколко думи, изречени с напрегнат глас. Ефектът им върху Бюканън бе огромен. Той набра номера от съобщението. Отсреща веднага вдигнаха слушалката.

— Мистър Бюканън? — попита Лий.

— Добре ли е Фейт?

Лий въздъхна от облекчение. Беше се надявал най-напред да чуе точно този въпрос. Това му подсказваше много. Ала все пак трябваше да бъде предпазлив.

— За да бъда сигурен, че наистина сте вие, ще ви попитам нещо. Получих от вас пакет със сведения. Как го изпратихте и какво имаше в него? Отговаряйте бързо.

— Пратка по куриер. Аз използвам услугите на служба „Даш“. В пакета имаше снимка на Фейт, пет страници сведения за нея и моята фирма, изложение на тревогите ми и задачите, които трябваше да изпълните. Освен това имаше пет хиляди долара в банкноти по двайсет и петдесет. Преди три дни се обадих в кабинета ви и оставих съобщение на телефонния секретар. А сега, моля, кажете ми дали Фейт е добре.

— Засега да. Но имаме сериозни проблеми.

— Да, така е. И преди всичко откъде мога да бъда сигурен, че наистина сте Адамс?

Лий се замисли.

— Имам страхотна реклама в жълтите страници с рисунка на детективска лупа. Имам трима братя. Най-малкият работи в магазин за мотоциклети в южната част на Александрия. Казва се Скоти, но в колежа му викаха Скутер, защото играеше футбол и тичаше адски бързо. Ако искате, можете да му се обадите и да проверите. После ми позвънете отново.

— Няма нужда. Вярвам ви. Какво стана? Защо избягахте?

— И вие щяхте да избягате, ако някой се опитваше да ви убие.

— Разкажете ми всичко, мистър Адамс. С пълни подробности.

— Вижте какво, знам кой сте, но не съм сигурен дали мога да ви вярвам. Можете ли да ме успокоите?

— Кажете ми защо Фейт е отишла във ФБР. Знам за това. После ще ви кажа с кого си имате работа. Не с мен. Като разберете кой е, ще съжалявате, че не съм аз.

Лий се поколеба. Чу как горе Фейт стана от леглото и тръгна през спалнята — навярно към душа. Е, добре, да рискуваме.

— Била е изплашена. Каза, че от известно време държанието ви станало особено, нервно. Искала да поговорите за това, но вие сте я прогонила от фирмата. Тя се изплашила още повече. Помислила, че властите са по дирите ви. Отишла във ФБР с намерението двамата да свидетелствате срещу хората, които са взимали подкупи. Сключвате сделка и оставате на свобода.

— Те никога не биха се съгласили.

— Е, както обича да казва тя, лесно се критикува отстрани.

— Значи ви е разказала всичко?

— Горе-долу. Мислеше, че опитът за убийство е ваша работа. Но аз я успокоих.

Дано да съм бил прав.

— Нямах представа, че Фейт е ходила във ФБР. Разбрах едва след като изчезна.