Да спасиш свидетел

Когато започваше кариерата си като частен детектив, Лий тракаше на пишеща машина; телефонът с бутони бе връх на модерната техника, а факсовете с мъка изплюваха по някой и друг сгърчен лист и се срещаха само в най-големите компании. Това беше преди по-малко от петнайсет години. А ето че днес държеше върху дланта си миниатюрно устройство за свръзка в глобален мащаб. Толкова бърза промяна просто не можеше да е здравословна. Но пък кой ли би могъл да живее днес без тия проклети изобретения?

Той се тръшна на дивана, отправи поглед към бавно въртящите се перки на вентилатора под тавана и обмисли плюсовете и минусите на онова, което възнамеряваше да направи. После взе решение и измъкна портфейла си от задния джоб. Вътре беше листчето с телефонния номер, даден от неговия клиент, за когото вече знаеше, че е Дани Бюканън. Същият номер, който не бе успял да проследи. Изведнъж го обзеха съмнения. Ами ако грешеше в предположението, че Бюканън няма нищо общо с опита за убийство на Фейт? Той стана и закрачи напред-назад. Когато погледна през прозореца към синьото небе, видя само поличба за гибел, спотаена в черните облаци. И все пак Бюканън го бе наел. На теория все още работеше за този човек. Крайно време беше да му докладва. Той изрече кратка молитва наум, взе клетъчния телефон и набра номера от бележката.

38.

Кони не изглеждаше никак доволен, когато Пол Фишер се приведе към него и съзаклятнически изрече:

— Имаме всички основания да смятаме, че тя е замесена, Кони. Въпреки онова, което ни казваш.

Кони го изгледа свирепо. Мразеше всичко у Фишер — от идеално сресаната коса и ръбестата брадичка до прекалено правата стойка и безупречно изгладените ризи. Седеше тук вече от половин час. Бе разказал на Фишер и Маси своята версия за събитията, а те му изложиха тяхната. Нямаше начин да намерят компромис.

— Това е дивотия с главно „Д“, Пол.

Фишер се облегна назад и погледна Маси.

— Ти сам чу фактите. Как можеш да седиш тук и да я защитаваш?

— Мога, защото знам, че е невинна.

— А можеш ли да подкрепиш това с факти, Кони? — заинтересува се Маси.

— Откакто седнах тук, само факти излагам, Фред. Имахме гореща следа по друг случай в Министерството на земеделието. Брук изобщо не искаше да праща Кен с Локхарт. Предпочиташе да отиде сама.

— Това го е казала тя — възрази Маси.

— Слушай, имам двайсет и пет години опит, които ми подсказват, че Брук Рейнолдс е чиста.

— Тя е проучвала финансите на Кен Нюман, без да сподели с когото и да било.

— Я стига, това не е първият случай някой агент да наруши правилника. Попада на прясна следа и решава да я проучи. Но не иска заедно с Кен в гроба да иде и репутацията му. Поне докато узнае със сигурност.

— А стоте хиляди долара в сметките на децата й?

— Подхвърлени.

— От кого?

— Точно това трябва да разберем.

Фишер раздразнено поклати глава.

— Ще я следим. Няма да я изпускаме нито за миг, докато не изясним случая.

Кони се приведе напред и с усилие удържа грамадните си ръце да не се стрелнат към гърлото на Фишер.

— Би трябвало да направите съвсем друго, Пол. Да разследвате уликите около убийството на Кен. И да се помъчите да откриете Фейт Локхарт.

— Ако не възразяваш, Кони, сами ще си водим разследването.

Кони се озърна към Фред Маси.

— Ако искате да лепнете опашка на Рейнолдс, вземете мен.

— Ти ли? В никакъв случай! — възрази Фишер.

— Чуй ме, Фред — настоя Кони, без да откъсва поглед от Маси. — Признавам, нещата изглеждат зле за Брук. Но знам също така, че в Бюрото няма по-добър агент от нея. И не искам да гледам как кариерата на един свестен агент потъва в канализацията само защото някой е завъртял погрешен телефон. И сам съм минал по тоя път. Нали, Фред?

Очевидно Маси бе дълбоко смутен от последните думи. Той сякаш се сгърчи на стола под изпепеляващия поглед на Кони.

— Фред — каза Фишер, — трябва ни независим източник…

— Аз мога да бъда независим — прекъсна го Кони. — Ако греша, с Брук е свършено и аз пръв ще й поднеса новината. Но се обзалагам, че тя пак ще дойде да си прибере значката и пистолета. Ако искате да знаете, очаквам я след десет години да управлява цялата тази барака.

— Не знам, Кони… — започна Маси.

— Мисля, че някой ми дължи тази услуга, Фред — рече Кони съвсем тихо. — А ти как смяташ?

Настана дълго мълчание. Фишер гледаше ту единия, ту другия.

— Добре, Кони, ти ще я следиш — каза Маси. — И ще ми докладваш редовно. Точно каквото виждаш. Ни повече, ни по-малко. Разчитам на теб. Заради доброто старо време.

Кони стана и изгледа победоносно Фишер.

— Благодаря за гласуваното доверие, господа. Няма да ви разочаровам.

Фишер го последва в коридора.

— Не знам какъв номер извъртя преди малко, но помни едно: в кариерата ти вече има една черна точка, Кони. Не можеш да си позволиш втора. И каквото докладваш на Маси, искам да го чувам и аз.

Макар че Фишер бе много по-висок, Кони с лекота го притисна до стената.

— Слушай, Пол. — Той помълча и демонстративно махна някаква прашинка от ризата му. — Разбирам, че официално се водиш за мой началник. Но недей да си правиш илюзията, че наистина е така.

— Тръгнал си по опасен път, Кони.