Да спасиш свидетел

— Те нямат толкова пари. Можем ли да проследим преводите?

— Сметката е твоя. Съветвам те да предприемеш нещо. И ме дръж в течение.

Рейнолдс остави слушалката и се втренчи в документите върху бюрото, замаяна от невероятната новина. Когато след няколко минути телефонът иззвъня отново, тя се поколеба дали да вдигне слушалката. Знаеше кой се обажда.

Пол Фишер говореше по-студено от когато и да било. Нареди й незабавно да дойде в Хувър Билдинг. Друго не пожела да каже. Докато слизаше по стъпалата към гаража, краката й на няколко пъти се подкосиха. Инстинктът й подсказваше без капка колебание, че е повикана да присъства на собствената си професионална екзекуция.

Заседателната зала в Хувър Билдинг беше малка и без прозорци. Пол Фишер я чакаше там заедно с регионалния заместник-директор Фред Маси. Седнал на председателското място, Маси въртеше писалка между пръстите си и я гледаше втренчено. Тя разпозна и другите двама в залата — юриста на Бюрото и един старши инспектор от Службата за професионална отговорност.

— Седнете, агент Рейнолдс — строго изрече Маси.

Рейнолдс седна. Не беше извършила нищо нередно, но защо ли се чувстваше като главорез с окървавен нож в чорапа?

— Имаме да обсъдим с вас някои въпроси. — Маси се озърна към юриста. — Длъжен съм обаче да ви предупредя, че ако желаете, имате право на адвокат.

Тя опита да се престори на изненадана, но след разговора с Джойс Бенет просто нямаше как да успее. Усети, че зле разиграната комедия само ще засили убеждението им, че е виновна. Запита се защо второто обаждане бе последвало незабавно първото. Обикновено Рейнолдс не вярваше в заговори и конспирации, но сега изведнъж убежденията й почнаха да се променят.

— Защо ми е нужен адвокат?

Маси погледна Фишер, който се обърна към Рейнолдс.

— Получихме телефонно обаждане от адвоката, който представлява интересите на съпруга ти при развода.

— Разбирам. Е, аз пък току-що разговарях с моя адвокат и мога да те уверя, че съм в пълно неведение откъде идват парите по онези сметки.

— Наистина ли? — Маси я изгледа скептично. — Значи твърдите, че неотдавна някой съвсем случайно е внесъл сто хиляди долара по два детски влога, контролирани само от вас?

— Казвам, че не знам какво да мисля. Но ще узная, уверявам ви.

— Както навярно разбирате, дълбоко сме разтревожени от възникването на подобен проблем точно сега — каза Маси.

— Аз съм още по-разтревожена. Става дума за моята репутация.

— А ние сме загрижени най-вече за репутацията на Бюрото — грубо подметна Фишер.

Рейнолдс го изгледа хладно, после пак се обърна към Маси.

— Не знам какво става. Давам ви пълна свобода на разследване. Нямам какво да крия.

Маси наведе глава над папката върху бюрото.

— Сигурна ли сте?

Рейнолдс погледна папката. Това беше класически трик при разпит. Самата тя го бе използвала. Залъгваш заподозрения с намеци, че имаш уличаващи доказателства, макар че всъщност не знаеш нищо и само се надяваш той да признае. Лошото беше, че нямаше представа дали Маси я залъгва. Изведнъж тя разбра какво е да бъдеш от другата страна на обвинението. Не беше забавно.

— В какво да съм сигурна? — попита тя, за да спечели време.

— Че нямате какво да криете.

— Този въпрос ме обижда, сър.

Той почука с показалец по папката.

— Знаете ли кое ме потресе най-много при гибелта на Кен Нюман? Фактът, че през нощта, когато го убиха, той бе заел вашето място. По ваша заповед. Ако не беше това нареждане, той щеше да е жив днес.

Рейнолдс скочи с изчервено лице и се надвеси над Маси.

— Нима ме обвинявате, че съм замесена в убийството на Кен?

— Седнете, ако обичате, агент Рейнолдс.

— Обвинявате ли ме?

— Казвам, че съвпадението ме тревожи, ако наистина е съвпадение.

— Наистина беше съвпадение, тъй като не знаех, че някой ще чака да го убие. Ако си спомняте, само броени минути не ми достигнаха, за да предотвратя нещастието.

— Броени минути. Много удобно. Почти като нагласено алиби. Съвпадение или съвършена точност? — Погледът на Маси я пронизваше. — Може би дори прекалено съвършена?

— Работех по друг случай и свърших по-рано, отколкото очаквах. Хауард Константинопъл може да потвърди.

— О, предвидили сме и разговор с Кони. Той ви е приятел, нали?

— Колеги сме.

— Сигурен съм, че не би желал да каже нещо, с което да ви компрометира.

— Аз пък съм сигурна, че ще ви каже истината, стига само да го попитате.

— Значи твърдите, че няма връзка между убийството на Кен Нюман и тайнствената поява на пари по ваша сметка?

— Позволете ми да се изразя малко по-красноречиво. Твърдя, че всичко това е дивотия! Ако бях виновна, защо ще карам някого да влага сто бона по моя сметка толкова скоро след убийството? Не мислите ли, че работата е прекалено очебийна?