Да спасиш свидетел

Най-сетне дойде моментът, когато замълчаха, усмивките им изчезнаха и те пристъпиха по-плътно един до друг. Въртележките спряха, дишането им се успокои, кръговете станаха по-тесни и те откриха, че телата им се докосват. Накрая спряха съвсем, само се полюшваха леко в последния танц за вечерта — прегърнати, със сближени лица. Гледаха се очи в очи, а вятърът свистеше наоколо, вълните прииждаха да се сгромолясат върху брега, а луната и звездите ги съзерцаваха отгоре.

Най-после Фейт се отдръпна от него с премрежени клепачи и тялото й пак се раздвижи еротично в такт с нечута мелодия.

Лий посегна да я дръпне към себе си.

— Вече не ми се танцува, Фейт.

Намекът бе съвършено прозрачен.

Тя също посегна към него, после мълниеносно го блъсна в гърдите и той се просна по гръб на пясъка. Фейт се обърна, побягна и веселият й смях долетя до Лий, който я гледаше объркан. Той се усмихна широко, после скочи, хукна след нея и я догони на стъпалата пред къщата. Метна я на рамо и продължи, докато тя размахваше ръце и крака с престорено възмущение. Бяха забравили, че алармата е включена, и влязоха през задната врата. Наложи се Фейт да тича като луда, за да изключи сигнала навреме.

— Божичко, едва ни се размина — отбеляза тя. — Насила щяхме да докараме полицията.

— Не искам да докарвам когото и да било.

Фейт здраво стисна ръката на Лий и го поведе към спалнята си. Няколко минути седяха прегърнати на леглото в полумрака, като се люшкаха леко напред-назад, сякаш пренасяха танца от плажа на това по-интимно място.

Накрая тя се отдръпна от него и обхвана брадичката му с длан.

— Отдавна не ми се е случвало, Лий. Много отдавна.

Изпълни я смущение — и от това, което казваше, и от самото признание. Не искаше да го разочарова.

Той я погледна в очите и нежно погали пръстите й. През отворения прозорец долиташе шумът на вълните. Фейт си помисли колко е успокояващо всичко това — водата, вятърът, докосването на топла кожа; не знаеше дали някога пак ще преживее подобен миг.

— Никога няма да ти бъде по-лесно, Фейт.

Това я изненада.

— Защо говориш така?

Дори и в тъмното блясъкът на очите му я заля, обгърна я. Като гальовна закрила, помисли си тя. Нима най-сетне щеше да осъществи мечтите на романтичната петокласничка? Но сега не беше с момче, а с мъж. Много особен, уникален мъж. Тя го погледна. Да, определено не беше момче.

— Защото не вярвам, че някога си била с мъж, който да е изпитвал същите чувства към теб.

— Лесно е да го кажеш — прошепна тя, макар че признанието му я трогна дълбоко.

— Не и за мен — отвърна Лий.

Тези няколко думи бяха изречени с такава дълбока искреност, без капка от празнодумието и егоизма на света, в който бе преуспявала през последните петнайсет години, че Фейт просто не знаеше как да реагира. Но времето за приказки бе отминало. Преди да се опомни, тя вече смъкваше дрехите на Лий, след това той съблече нея. Същевременно масажираше раменете и шията й. Фейт бе очаквала едрите му пръсти да бъдат груби, ала те се оказаха удивително нежни.

Всичките им движения бяха бавни, естествени, сякаш вършеха това за хиляден път след дълъг щастлив брак. Ръцете им сами намираха местата, на които да доставят удоволствие.

Плъзнаха се под завивките. Десет минути по-късно Лий се отпусна задъхан. Под него Фейт също едва си поемаше дъх. Тя зацелува лицето, гърдите, ръцете му. Потта им се смесваше, докато лежаха с преплетени крайници; разговаряха и бавно се целуваха още два часа, потъвайки от време на време в кратка дрямка. Към три след полунощ се любиха още веднъж. Сетне потънаха в дълбок, непробуден сън.

36.

Рейнолдс седеше зад бюрото, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се Джойс Бенет, нейният адвокат за развода.

— Имаме проблем, Брук. Току-що разговарях с адвоката на съпруга ти. Бесен е, че криеш доходи.

По лицето на Рейнолдс се изписа изумление.

— Сериозно ли говориш? Е, кажи му тогава да ми обясни къде са тия доходи. Добре ще ми дойдат.

— Не се шегувай. Той ми изпрати по факса документи за влогове, които открил наскоро. На името на децата.

— Боже мой, Джойс, та това са им сметките за колеж. Стив знаеше за тях. Затова не ги включих в списъка на имуществото. Освен това там има само неколкостотин долара.

— Документите, които държа, са за две банкови сметки от по петдесет хиляди долара.

Устата на Рейнолдс пресъхна.

— Това е невъзможно. Трябва да има някаква грешка.

— Другата неприятност е, че не става дума за целеви детски влогове. Това означава, че парите могат да бъдат изтеглени по решение на дарителя и настойника. Ти си настойник на децата, а вероятно и дарението е твоя работа. С две думи, парите са си твои. Трябваше да ми кажеш за тях, Брук.

— Джойс, нямаше нищо за казване. Просто не знам откъде са дошли тези пари. Какво сочат документите, с които разполагаш?

— Няколко превода на приблизително еднакви суми. Не е посочено откъде идват. Адвокатът на Стив заплашва да заведе дело за измама. Освен това каза, че се обадил в Бюрото.

Рейнолдс се вцепени и стисна здраво слушалката.

— В Бюрото ли?

— Сигурна ли си, че не знаеш откъде идват парите? Може би от родителите ти?