Да спасиш свидетел

Той въздъхна дълбоко, стана и с изненада откри, че краката му са омекнали. Не беше от тичането. Изкъпа се, облече чисти дрехи и пак слезе долу. Вратата на Фейт все още бе затворена и Лий не искаше да я смущава. За да успокои обтегнатите си нерви, той реши да се заеме с почистване на пистолета. Солената вода се отразяваше зле на оръжията, а пистолетите бяха особено чувствителни в това отношение. Патрон от по-ниско качество можеше да избухне частично и да предизвика засечка. Замърсяване с пръст или пясък водеше до същия неприятен ефект. А за разлика от револвера, при пистолета засечката не се отстраняваше с просто превъртане на барабана. Докато извади заседналия патрон, човек може вече да е мъртъв. И при досегашния му късмет това сигурно щеше да стане точно когато трябва на всяка цена да стреля бързо и точно. Но пък, от друга страна, деветмилиметровите куршуми на компактния „Смит енд Уесън“ имаха изключителна ударна сила. Каквото улучеха, падаше веднъж завинаги. Той обаче се молеше от все сърце да не стига дотам. Защото това би означавало някой да стреля по него.

Отново зареди петнайсетте патрона в пълнителя, пъхна го на място и вкара патрон в цевта. Щракна предпазителя и прибра пистолета в кобура. Помисли си дали да не отскочи с мотоциклета до магазина за вестник, но реши, че няма нито енергия, нито желание дори за толкова проста задача. Освен това не искаше да оставя Фейт сама. Искаше да е тук, когато тя слезе.

Когато отиде до кухнята да си налее чаша вода, Лий погледна през прозореца и едва не получи сърдечен удар. Оттатък магистралата и един висок жив плет, който се простираше докъдето стига окото, изведнъж на небето изникна малък самолет! Едва сега Лий си припомни пистата, за която му бе споменала Фейт. Очевидно тя се намираше отсреща, прикрита зад живия плет.

Лий изтича към предната врата, за да види приземяването. Но докато стигне дотам, машината вече бе изчезнала. После над върха на живия плет профуча опашката на самолета. Тя се стрелна пред къщата и продължи по-нататък.

Лий се качи на втория етаж, откъдето видя как самолетът спира и пътниците слизат от него. Свалиха багажа, натовариха го в чакащата кола и тя потегли през тесен отвор в живия плет, недалеч от дома на Фейт. Пилотът излезе от двумоторната машина, огледа нещо и пак се качи. След няколко минути самолетът бавно потегли към отсрещния край на пистата и направи завой. Пилотът даде газ, машината се понесе с рев обратно натам, откъдето беше дошла, и изящно се издигна във въздуха. Продължи над водата, после зави и скоро изчезна зад хоризонта.

Лий влезе вътре и се помъчи да гледа телевизия, като в същото време се ослушваше за Фейт. След като превъртя безброй канали, той стигна до извода, че няма абсолютно нищо за гледане, и взе да реди пасианс. Толкова му хареса да губи, че изигра още десетина игри, без да успее нито веднъж. След това слезе в мазето и поигра малко билярд. Около един след пладне видя да се появява същият самолет. Пилотът свали пътниците и пак отлетя.

Мина му през ум да попита Фейт дали не е гладна, но се отказа. Поплува в басейна, после легна на хладния бетон под лъчите на яркото слънце. Беше много приятно и от това се почувства още по-виновен.

Часовете минаваха и когато почна да се стъмва, той реши да приготви вечеря. Този път щеше да викне Фейт и да я накара да хапне. Тъкмо тръгваше нагоре по стълбището, когато вратата й се отвори и тя излезе.

Най-напред Лий забеляза, че е облякла бяла памучна рокля до коляното и небесносин памучен пуловер. Носеше на бос крак простички сандали, които изглеждаха великолепно. Косата й беше чудесно оформена; мъничко грим и бледо червило довършваха картината. Носеше малка дамска чантичка. Пуловерът прикриваше синините по китките й. Вероятно затова го е избрала, помисли си той. Слава богу, вече не накуцваше.

— Излизаш ли? — попита Лий.

— Да, на вечеря. Умирам от глад.

— Канех се да приготвя нещо.

— Предпочитам да изляза. Омръзна ми да стоя между четири стени.

— И къде смяташ да отидеш?

— Всъщност смятах да излезем заедно.

Лий наведе очи към избелелия си панталон, мокасините и ризата с къси ръкави.

— В сравнение с теб изглеждам направо дрипав.

— Нищо подобно. — Тя погледна кобура. — На твое място обаче бих оставила пищова.

Той пак огледа роклята й.

— Фейт, не знам дали в този вид ще се чувстваш много удобно на мотоциклет.

— Общинският клуб е на по-малко от километър. Там има ресторант със свободен достъп. Мислех да се поразходим. Очертава се хубава вечер.

Най-после Лий кимна. Разбираше, че по редица причини ще е най-добре да излязат.

— Съгласен. Само изчакай за секунда.