Да спасиш свидетел

— Значи, за да получиш парите, трябва да идеш в Швейцария, така ли? При сегашните обстоятелства това ще е почти невъзможно.

— Отидох там, за да открия сметката. Банката назначи довереник — служител с пълномощия лично да управлява влога. Всичко е много сложно. Трябва да покажеш кода за достъп, да се легитимираш и да сложиш върху документите подпис, който да бъде сравнен с техния спесимен.

— Значи след това можеш просто да се обадиш на довереника и той да свърши всичко вместо теб?

— Точно така. Вече на няколко пъти съм прехвърляла дребни суми, за да проверя дали може да стане. Винаги се обажда един и същи човек. Той ме познава по гласа. Казвам му шифъра, сумата и къде искам да я изпратят. И наистина става така.

— Нали знаеш, че не можеш да използваш сметка на името Фейт Локхарт.

— Да, но тук имам банкова сметка на корпорацията Ес Ел Си.

— И ти си упълномощена да я ползваш?

— Да, под името Сюзан Блейк.

— Проблемът е, че ФБР вече знае това име. Нали си спомняш, от аерогарата.

— Имаш ли престава колко често се среща името Сюзан Блейк в тази страна?

Лий сви рамене.

— Права си.

— Тъй че поне за пари няма да имаме грижата. Някой ден ще свършат и те, но поне за начало е добре.

— Да, добре е.

Двамата помълчаха. Фейт се озърташе нервно ту към Лий, ту към океана. Той забеляза това и я погледна.

— Какво има? Да не съм се изцапал с крем по брадата?

— Лий, когато пристигнат парите, можеш да вземеш половината и да си тръгнеш. Не си длъжен да идваш с мен.

— Фейт, вече говорихме за това.

— Не, не сме. Аз направо ти заповядах да дойдеш. Знам, че ще ти е трудно да се върнеш без мен, но поне ще имаш пари, за да отидеш някъде. Виж, мога дори да се обадя на ФБР. Ще им кажа, че нямаш нищо общо. Че просто си ми помагал слепешком. И че съм ти се изплъзнала. Тогава ще можеш да се прибереш.

— Благодаря, Фейт, но нека да вършим нещата едно по едно. Не мога да те изоставя, преди да знам, че си в безопасност.

— Сигурен ли си?

— Да, напълно. Няма да се махна, докато сама не поискаш. А дори и тогава ще те следя, за бъда уверен, че няма заплаха.

Тя посегна и стисна ръката му.

— Лий, никога не бих могла да ти се отблагодаря за всичко, което направи за мен.

— Просто ме смятай за по-голям брат, какъвто не си имала.

Но в погледите, които си размениха, имаше нещо повече от обичта между брат и сестра. Лий наведе очи към пясъка и се помъчи да разсъждава трезво. Фейт отново зарея поглед към вълните. Когато след малко Лий вдигна глава, тя бавно кимаше и се усмихваше.

— За какво си мислиш? — попита той.

Фейт стана и го погледна отвисоко.

— Мисля, че ми се танцува.

— Танци ли? — смая се той. — Пиенето май те е хванало.

— Колко нощи ни остават тук? Две? Три? После ще бъдем бегълци до края на живота си. Хайде, Лий, това е последната възможност за веселба. — Фейт свали пуловера и го пусна на пясъка. Бялата рокля имаше съвсем тънки презрамки. Тя ги смъкна край раменете си, намигна изкусително и протегна ръце към Лий. — Идвай, голямо момче.

— Ти си луда, наистина — промърмори той, но все пак хвана ръцете й и се изправи. — Само те предупреждавам, че отдавна не съм танцувал.

— Нали си боксьор? Сигурно пазиш равновесие много по-добре от мен. За начало ще водя аз, после давам на теб.

Лий направи няколко неуверени стъпки и отпусна ръце.

— Глупаво е, Фейт. Ами ако някой ни види? Ще си помисли, че сме смахнати.

Тя го изгледа самонадеяно.

— През последните петнайсет години от живота си вечно съм се тревожила кой какво ще си помисли. В момента пет пари не давам за никого.

— Но ние дори нямаме музика.

— Тананикай. Вслушай се във вятъра, после ще ти потръгне.

И за негова изненада наистина му потръгна. Отначало започнаха бавно, Лий се чувстваше неудобно, а Фейт не бе свикнала да води. Но след малко започнаха да опознават движенията си и се понесоха във все по-широки кръгове по пясъка. След около десет минути дясната ръка на Лий лежеше спокойно върху хълбока на Фейт, а нейната го обгръщаше през кръста; другите две се сплитаха на височината на гърдите.

Постепенно събраха смелост и взеха да се впускат във фигури от балните танци. Това бе трудно върху плътния влажен пясък, но двамата влагаха максимално старание. Ако някой можеше да ги види, би си помислил, че са пияни или си спомнят младостта и се веселят до забрава. Донякъде би бил прав и за едното, и за другото.

— Не съм танцувал така от гимназията насам — каза с усмивка Лий.

Фейт продължаваше мълчаливо да се носи около него. Движенията й ставаха все по-дръзки, по-изкусителни; беше изпаднала в пламенен унес като танцьорка на фламенко. За да се движи още по-свободно, тя повдигна полата си и Лий усети как сърцето му заподскача, когато зърна белите й бедра.

Осмелиха се дори да нагазят във водата, вдигайки фонтани от пръски с все по-сложни танцови фигури. От време на време след идеалното изпълнение на някоя особено зрелищна комбинация и двамата оставаха без дъх, ухилени като ученици на забава.