Да спасиш свидетел

Лий се събуди късно. Мъчеше го жесток махмурлук и той реши да се освежи с бягане. Отначало всяка крачка по пясъка изстрелваше към мозъка му убийствена болка. После той започна да се отпуска, задиша с пълни гърди мразовития въздух, усети соления вятър по лицето си и някъде на втория километър последиците от бирата и виното изчезнаха. Когато се върна в къщата, отиде до басейна да си вземе дрехите и пистолета. Поседя малко на един шезлонг под топлите слънчеви лъчи. Когато влезе вътре, усети мирис на кафе и пържени яйца.

В кухнята Фейт си наливаше кафе. Беше по джинси и блуза с къс ръкав, боса. Като го видя да влиза, тя наля още една чаша. За момент този простичък дружелюбен жест го зарадва. После споменът за снощната му постъпка помете това чувство като океанска вълна, връхлетяла върху пясъчен замък.

— Мислех, че ще спиш цял ден — каза тя.

Говореше подчертано нехайно, без да го поглежда. Това бе един от най-неловките мигове в живота на Лий. Какво можеше да й каже? Хей, извинявай за малката сексуална забежка снощи.

Лий мина в кухненския бокс и взе чашата, като почти се надяваше буцата в гърлото му да го задуши до смърт.

— Понякога най-доброто лекарство след непростима глупост е да бягаш, докато рухнеш от изтощение. — Той погледна яйцата. — Приятно мирише.

— Изобщо не може да се сравнява с твоята снощна вечеря. Признавам, че не ме бива по готвенето. Докарвам го горе-долу на ниво рум-сървис. Но ти сигурно вече си разбрал това.

Когато Фейт пристъпи към печката, Лий забеляза, че тя леко накуцва. Нямаше как да не забележи и синините по китките й. Бързо остави пистолета на масата, преди да му е хрумнало да си пръсне черепа.

— Фейт.

Тя не се обърна. Продължи да разбърква яйцата в тигана.

— Ако искаш, ще се махна оттук — каза Лий.

Фейт продължи да мълчи, навярно обмисляше тези думи и той се реши да изкаже онова, което му бе минало през главата, докато тичаше.

— За снощната ми постъпка, за всичко, което ти причиних, няма извинение. Никога, никога през целия си живот не съм вършил нещо подобно. Не съм такъв човек. Няма да те упрекна, ако не ми повярваш. Но е истина.

Изведнъж тя се обърна с просълзени очи.

— Е, не бих казала, че не съм си мислила за нещо повече между нас въпреки целия този кошмар. Просто не очаквах да стане така…

Гласът й секна и тя побърза отново да му обърне гръб.

Още по-смазан от нейните думи, той наведе глава и кимна съвсем леко.

— Виждаш ли, изправен съм пред труден избор. Съвестта и интуицията ми подсказват да бягам от твоя живот, за да не ти напомням какво стана снощи всеки път, когато ме видиш. Но не искам да те оставям сама, когато някой се мъчи да те убие.

Тя изключи печката, сипа яйцата в две чинии, намаза две препечени филийки и сложи всичко на масата. Лий не помръдваше. Само я гледаше как се движи бавно и по бузите й блестят сълзи. Синините на китките й бяха като окови около душата му.

Седна срещу нея и разрови яйцата с вилицата.

— Снощи можех да те спра — глухо каза Фейт. Сълзите се стичаха по лицето й, но тя не посегна да ги избърше.

— Защо не го направи, за бога?

— Ти беше пиян. Не смятам това за оправдание, но знам, че ако беше трезвен, нямаше да го направиш. А и не стигна до края. Иска ми се да вярвам, че никога не би паднал толкова ниско. Всъщност, ако не бях абсолютно уверена в това, щях да те застрелям със собствения ти пистолет, когато припадна. — Тя помълча, сякаш търсеше най-подходящите думи. — Но може би онова, което аз направих с теб, е далеч по-ужасно от твоята снощна постъпка.

Тя бутна чинията настрани и се загледа през прозореца към ясното слънчево утро. Когато заговори отново, гласът й бе тъжен, изпълнен едновременно с надежда и отчаяние.

— Като дете бях планирала целия си живот. Щях да ставам медицинска сестра. После лекарка. Щях да се омъжа и да имам десет деца. Денем доктор Фейт Локхарт щеше да спасява живота на хората, а вечер да се прибира при своя чудесен съпруг и да бъде идеална майка на идеалните си деца. След толкова обиколки просто исках да имам един постоянен дом и там да живея до края на дните си. Децата ми винаги, винаги щяха да знаят къде да ме намерят. Изглеждаше толкова просто, толкова… осъществимо, когато бях само на осем години. — Тя най-сетне избърса очите си с книжна салфетка, сякаш чак сега бе забелязала сълзите. После отново погледна Лий. — Но ето какво получих в замяна. — Погледът й плъзна из красивата столова. — Всъщност добре се справих. Спечелих куп пари. От какво мога да се оплача? Това е американската мечта, нали? Пари. Власт. Хубави вещи. По дяволите, накрая дори сторих малко добро, макар и незаконно. А после взех, че съсипах всичко. С най-добри намерения, но това не променя нещата. Също като баща ми. Прав си, крушата не пада далече от корена. — Тя пак помълча, загледа се в приборите и сложи ножа перпендикулярно на вилицата. — Не искам да си отиваш.

С тези думи тя стана, бързо прекоси столовата и изтича нагоре по стъпалата.

Лий чу как се затръшна вратата на спалнята.