Да спасиш свидетел

— Преди да кажа каквото и да било, искам да съм абсолютно уверена.

Рейнолдс погледна лицето на клетата жена и внезапно я обзе ужасно чувство за вина. Можеше да се окаже, че я кара неволно да опетни паметта на съпруга си.

— Как са децата? — попита тя, за да прогони коварните мисли.

— Както всички други деца на тяхно място, предполагам. Вече са на шестнайсет и седемнайсет, тъй че разбират живота. Но все пак не е леко. За всички ни. Ако вече не плача, то е само защото тази сутрин изплаках всичките си сълзи. Пратих ги на училище. Реших, че така ще е по-добре, отколкото да седят тук и да гледат как разни хора идват да приказват за баща им.

— Сигурно имаш право.

— Човек върши каквото му е по силите. Винаги съм знаела, че съществува такава възможност. Господи, Кен беше агент от двайсет години. И само веднъж пострада по служба — схванал се, докато сменял гума на колата. — За момент Ан се усмихна на спомена. — Дори вече почваше да се замисля за пенсия. Смяташе да се преселим някъде, след като децата постъпят в колеж. Майка му живее в Южна Каролина. Вече е на възраст, когато наоколо трябва да има роднини.

Ан изглеждаше готова да се разплаче отново. Рейнолдс се боеше, че в сегашното си душевно състояние може и тя да заплаче.

— Имаш ли деца? — попита Ан.

— Момче и момиче. На три и шест години.

Ан се усмихна.

— О, още са съвсем мънички.

— Чувала съм, че с възрастта става по-трудно.

— Според мен просто нещата се усложняват. От плюене, хапане и проблеми с гърнето преминаваш към спорове за дрехи, момчета, пари. Някъде около тринайсетата година изведнъж отказват категорично да се въртят около мама и татко. Този период беше доста тежък, но накрая отново се върнаха. След това умираш от притеснения за алкохол, коли, секс и наркотици.

Рейнолдс се усмихна измъчено.

— Каква красота! Изгарям от нетърпение да дочакам този момент.

— От колко време работиш в Бюрото?

— Вече тринайсет години. Постъпих след една невероятно скучна година като адвокат в голяма фирма.

— Тази работа може да бъде опасна.

Рейнолдс я погледна втренчено.

— Да, без съмнение.

— Омъжена ли си?

— На теория да, но след месец-два няма да бъда.

— Съжалявам.

— Повярвай ми, така е най-добре за всички.

— При теб ли остават децата?

— Задължително.

— Добре. Не ме интересува какво говорят политически грамотните хора, но децата трябва да бъдат при майка си.

— В моя случай не съм напълно уверена… работя много, по всяко време на денонощието. Знам само едно — че мястото на децата е при мен.

— Казваш, че си завършила право?

— В Джорджтаун.

— Адвокатите печелят добри пари. И не е толкова опасно, колкото да работиш във ФБР.

— Сигурно.

— Не е зле да помислиш за смяна на кариерата. Много смахнати има напоследък. И твърде много оръжия. Когато Кен стана агент, още го нямаше това — разни сополанковци да търчат с автомати и да избиват хората като в някакъв гаден комикс.

Рейнолдс нямаше какво да отговори. Стоеше, стискаше бележника и мислеше за децата си.

— Ще ти донеса кафе.

Щом Ан затвори вратата, Рейнолдс рухна на най-близкия стол. Изведнъж си представи как прибират тялото й в черен найлонов чувал, а ясновидката съобщава лошата новина на осиротелите деца. Предсказах това на майка ви. По дяволите! Тя пропъди зловещите мисли и отвори бележника. Ан донесе кафе, после я остави сама и Рейнолдс постепенно започна да напредва. Откритията й бяха много тревожни.

Поне от три години насам Кен Нюман бе внасял само пари в брой на разплащателния си влог. Сумите бяха малки — ту сто долара, ту петдесет — и не личеше да има точно определени дати за вноските. Тя извади разпечатката, която й бе дал Собъл, и плъзна поглед по датите, когато Нюман бе посещавал сейфа. Повечето от тях съвпадаха с дните на вноските. Ето значи как е било, помисли си тя. Отваря сейфа, слага вътре нови пари, взима малко от старите и ги влага в семейната банкова сметка.

Като цяло сумата беше значителна, но не и огромна. Общият баланс на разплащателния влог никога не нарастваше прекомерно, защото от него редовно се теглеха суми по издадени чекове. Рейнолдс забеляза, че заплатата на Нюман е постъпвала от ФБР направо в банката. Голяма част от чековете бяха издадени на името на някаква брокерска фирма. Рейнолдс откри сведения за нея в съседното чекмедже и бързо установи, че макар и не много богат, Нюман е притежавал солиден пакет акции, а според документите излизаше, че не е пропускал нито една възможност да го увеличи. С подобряването на перспективите пред борсовия пазар в последно време капиталовложенията му бяха нараснали значително.

Ако не се брояха вноските в брой, Рейнолдс не виждаше нищо необичайно. Нюман бе влагал изгодно спестените си пари. Не беше забогатял, но разполагаше със значителни средства. Дивидентите от акциите също попадаха в разплащателния влог на семейството, обърквайки още повече общата картина. С две думи, без най-подробен анализ би било много трудно да се каже дали във финансите на агента има нещо съмнително. А ако човек не знаеше за сейфа, сумите по сметката просто не оправдаваха подобна проверка.